На ушите и китките й блестяха украшения, но той бе сляп за всичко друго, освен за тази невероятно секси ключица, която нямаше търпение да докосне с устни.

— Ще ти потекат лиги, Кейлъб.

— Какво? — Той примигна и се обърна към Еси. — О, боже!

— Наистина е прелестна. Придружи ме до масата ми и върви да я посрещнеш. Доведи нея и приятелката й да ги поздравя, преди да си тръгна.

Докато стигне до тях, Фокс вече ги бе настанил до един от подвижните барове и бе поръчал шампанско. Куин се обърна към Кал с чаша в ръка и надвика музиката:

— Тук е супер! Бандата е върхът, питиетата са студени, а обстановката те кара да мислиш само за любов.

— Очакваше да видиш двама-трима беззъби смотаняци, свирещи на буркани и дъска за пране, евтин сайдер и няколко пластмасови сърца?

— Не — засмя се тя и размаха пръст срещу него. — Но не очаквах и това. За първи път съм на парти с жива музика в боулинг зала и съм впечатлена. Виж! Онова там не е ли почитаемият кмет? Мъжът, който прикляква?

— С братовчедката на съпругата си, която е диригент на хора на Първа методистка църква.

— Онази жена не е ли твоята секретарка, Фокс?

Лейла посочи към една маса.

— Да. За щастие, мъжът, когото целува, е съпругът й.

— Изглеждат лудо влюбени.

— Мисля, че са. Не зная какво ще правя без нея. След два месеца се местят в Минеаполис. Вместо просто да заминат за няколко седмици през юли… — Фокс замълча. — Никакви разговори за работа тази вечер. Искате ли да си намерим маса?

— Идеално за зяпане на хора — съгласи се Куин, а после рязко се завъртя към музикантите. — „В настроение“!

— Емблематичното им парче. Танцуваш ли суинг? — попита я Кал.

— Доста добре. — Куин го погледна и се подвоуми. — А ти?

— Да видим какво можеш, Русокоске.

Той сграбчи ръката й и я повлече към дансинга. Фокс се загледа в тях, докато се въртяха и изпълняваха сложни стъпки.

— Никога не ще мога да се науча на това.

— И аз. О! — Лейла широко отвори очи. — Доста са добри.

На дансинга Кал зае позиция с Куин за двойно завъртане и после я хвана, с гръб към него.

— Уроци?

— Четири години. Ти?

— Три. — Когато песента свърши и започна бавна балада, той я притисна и отправи благословия към майка си. — Радвам се, че си тук.

— Аз също. — Куин потърка буза в неговата. — Тази вечер всичко изглежда толкова хубаво, сладко и бляскаво. Ммм! — замърка тя, когато Кал галантно я завъртя. — И секси. — Наведе глава назад и му се усмихна. — Напълно промених циничния си възглед за Свети Валентин. Вече е любимият ми празник.

Той потърка устните й със своите.

— Какво ще кажеш след този танц да се уединим горе в склада за едно бързо?

— Защо да чакаме?

Смеейки се, Кал понечи отново да я притегли към себе си. И застина.

От сърцата течеше кръв. Червени струи обливаха бляскавите украси и капеха на дансинга, опръскваха масите, стичаха се по косите и лицата на хората, които се смееха, разговаряха, пристъпваха или се поклащаха.

— Куин!

— Виждам го. О, господи!

Вокалистът продължаваше да пее за любов и копнеж, докато червените и сребристи балони над главите им гръмваха един след друг като пушечни изстрели. И от тях се посипваха паяци.

Дванадесета глава

Куин едва потисна писъка си и щеше да се оттегли с танцова стъпка, ако Кал не я бе сграбчил.

— Не е реално — заговори той с пълно, ледено спокойствие. — Нищо от това не е реално.

Някой се засмя и звукът отекна силно. Прозвучаха одобрителни викове, когато музикантите смениха темпото с бърз, динамичен рок.

— Страхотно парти, Кал!

Ейми от цветарския магазин танцуваше с широка усмивка на опръсканото си с кръв лице.

Плътно обвил ръка около талията на Куин, Кал започна да се отдалечава от дансинга. Трябваше да се види със семейството си, трябваше… Съзря Фокс, който стискаше ръката на Лейла, докато си проправяше път през нищо неподозиращата тълпа.

— Трябва да излезем — извика Фокс.

— Родителите ми…

Фокс поклати глава.

— Случва се само защото ние сме тук. Да тръгваме. Движение.

Докато се придвижваха между масите, малките чаени свещи в средата пламнаха като факли и забълваха дим като кратери на вулкани. Кал усети парене в гърлото, докато стъпкваше паяк, голям колкото юмрук. На малката сцена барабанистът се вихреше в диво соло с окървавени палки. Когато стигнаха до вратите, Кал хвърли поглед назад.

И видя момчето да се носи над танцьорите. Смееше се.

— Бързо навън. — Следвайки мисълта на Фокс, той повлече Куин към изхода. — Вън от сградата. После ще видим. Ще видим какво ще правим, по дяволите.

— Те не видяха нищо. — Задъхана и залитайки, Лейла излезе. — И не усетиха. Не се случваше за тях.

— То излезе от рамката, премина отвъд ограниченията, но само за нас. — Фокс свали сакото си и го метна върху разтрепераните рамене на Лейла. — Предупреждава ни какви атракции ни е подготвило. Арогантно копеле.

— Да — кимна Куин, докато стомахът й се бунтуваше. — Мисля, че си прав, защото всеки път, когато показва някакъв номер, губи енергия. Значи ще ни остави на мира, докато си почива преди следващия.

— Трябва да се върна. — Семейството му все още се намираше там. Въпреки че оттеглянето му бе за тяхна защита, Кал не можеше да остави близките си вътре, без да стори нищо. — Трябва да затворя заведението, когато партито свърши.

— Всички ще се върнем. — Куин преплете пръсти с тези на Кал. — Изпълненията му винаги са кратки. Загуби публиката си, а и едва ли са му останали сили за втора изява тази вечер. Да се връщаме. Студът тук е убийствен.

Вътре чаените свещи нежно примигваха, а сърцата светеха. Лъскавият дансинг бе съвършено чист. Кал видя родителите си да танцуват, майка му бе склонила глава върху рамото на баща му. Когато тя срещна погледа му и се усмихна, свитият му на топка стомах се отпусна.

— Не зная за вас, но аз бих пийнала още чаша шампанско. — Куин въздъхна и погледът й стана суров и съсредоточен. — А после… после да танцуваме.



Фокс бе изтегнат на дивана и гледаше някакъв приспивен черно-бял филм по телевизията, когато Кал и Куин влязоха в наетата къща след полунощ.

— Лейла е горе — каза той и изправи гръб до седнало положение. — Беше капнала.

Подтекстът на желанието й да бъде в стаята си, дълбоко заспала, преди съквартирантката й и Кал да се качат, бе пределно ясен.

— Добре ли е? — попита Куин.

— Да. Да, държи се. Случи ли се още нещо, след като си тръгнахме?

Кал поклати глава, когато погледът му се плъзна към прозореца и мрака навън.

— Просто голям, весел купон, прекъснат за момент само за някои от нас от малко свръхестествена кръв и паяци. Тук всичко наред ли е?

— Да, освен че тези две жени купуват диетично пепси вместо класическа кока-кола — обърна се той към Куин. — Човек не бива да прави компромис със стандартите си.

— Ще си вземем бележка. Благодаря, Фокс. — Тя се приближи и го целуна по бузата. — Че остана да ни изчакаш тук.

— Няма за какво. Отървах се от разчистването и успях да погледам… — Извърна глава към малкия телевизор. — Нямам представа какво. Трябва да си прекарате кабелна телевизия. ESPN9.

— Не зная как съм живяла без това през последните няколко дни.

Фокс се усмихна, докато обличаше палтото си.

— Не бива да се живее само с телевизия. Обадете ми се, ако ви е нужно нещо — добави той и тръгна към вратата.

— Фокс! — извика Кал след него.

След като размениха шепнешком няколко думи, Фокс помаха на Куин и излезе.

— Какво му каза?

— Помолих го да пренощува в къщата ми, да наглежда Лъмп. Не е проблем. Имам кока-кола и ESPN.

— Твърде много се тревожиш, Кал.

— Трудно ми е да престана.

— То не може да ни нарани. Все още не. Просто ни сплашва. Долни, отвратителни психологически атаки.

— Означават нещо, Куин. — Бързо, почти разсеяно потърка ръцете й, преди отново да погледне към мрака. — Онова, което прави с нас сега. Случката с Ан. Всичко това означава нещо.

— И трябва непрекъснато да мислиш за него. Тук вътре все се върти нещо. — Докосна слепоочието му. — Това е утеха за мен и странно ме привлича. Но знаеш ли, след този дълъг и странен ден може би е най-добре да не мислим за нищо.

— Добра идея. — „Почивка, помисли си той. Нещо нормално.“ Върна се при нея, плъзна пръсти по бузата й, а после надолу по ръката й, докато се преплетоха с нейните. — Какво ще кажеш да опитаме?

Поведе я по стълбите нагоре. Прозвучаха няколко безобидни проскърцвания, бученето и пращенето на парния котел и нищо друго.