Нора Робъртс - Кръвни братя

Коланът, с който бе налагал сина си вечерта, се въргаляше на пода, наред с мръсни ризи, чорапи и дънки.

За миг, само за миг, Гейдж със злорадство си представи как взема този колан, вдига го високо и с дива ярост го стоварва върху голия, увиснал корем на баща си.

Да видим дали ще ти хареса.

Но там, на масата, до препълнения пепелник и празната бутилка стоеше снимката на майка му, която му се усмихваше.

Хората казваха, че прилича на нея — тъмните коси, замъглените зелени очи, плътните устни. Преди време се срамуваше, че го оприличават на жена. Но напоследък, откакто всичко свързано с нея, освен тази единствена снимка бе избледняло в паметта му и вече нито чуваше гласа й в главата си, нито помнеше уханието й, тя му вдъхваше надежда.

Той приличаше на майка си.

Понякога си въобразяваше, че мъжът, който се напива до забрава почти всяка вечер, не е негов баща.

Баща му бе умен, смел и може би малко безразсъден.

Но поглеждаше към стария и осъзнаваше, че всичко това са пълни глупости.

Направи неприличен жест към спящия гадняр, преди да излезе от спалнята. Трябваше да носи раницата си в ръка. Не можеше да я сложи на гърба си с тези рани от колана.

Слезе по стъпалата отвън и отиде в задния двор, където бе заключил колелото си, купено трета ръка.

Въпреки болката се усмихна широко, докато го възсядаше.

За следващите двадесет и четири часа бе свободен.

Бяха се уговорили да се срещнат до западния край на града, където горите стигаха до завоя на шосето. Момчето от средната класа, хипарското хлапе и синът на пияницата.

Имаха рожден ден на една и съща дата — седми юли. Кал бе проплакал за първи път в родилната зала на болницата в Уошингтън Каунти, докато майка му се задъхваше, а баща му плачеше. Фокс бе влязъл в света и в очакващите ръце на ухиления си баща в спалнята на малката странна къща, под звуците на „Лейди Лей“ на Боб Дилън от касетофона, на светлината на лавандулови свещи. А Гейдж бе излязъл от утробата на ужасената си майка в линейката на път за Мериленд по маршрут шестдесет и пет.

Сега Гейдж пристигна пръв, слезе от колелото си и навлезе сред дърветата, където никой минаващ по шосето нямаше да го забележи.

Най-сетне седна на тревата с първата си цигара за следобеда. Винаги усещаше слабост в стомаха от тях, но дързостта да запали си струваше да изтърпи гаденето.

Пушейки в сенките на гората, си представи как пристъпва по планинска пътека в Колорадо или през знойната южноамериканска джунгла.

Където и да е, само не тук.

При третото дръпване и първото плахо вдъхване чу триене на гуми в пръстта и камъните.

Фокс се появи измежду дърветата на своята „Светкавица“, както наричаше колелото си, защото баща му бе нарисувал светкавици на кормилото.

Имаше страхотен татко.

— Здрасти, Търнър.

— Здрасти, О’Дел.

Гейдж му подаде цигарата.

И двамата знаеха, че Фокс я прие, само за да не се изложи. Затова той бързо дръпна и я подаде обратно на приятеля си. Гейдж кимна към торбичката, вързана за дръжките на „Светкавицата“.

— Какво носиш?

— „Литъл Дебис“, „Нътър Бътърс“, няколко пая — ябълкови и черешови.

— Супер. Аз отмъкнах три кутии „Бъд“ за довечера.

Очите на Фокс едва не изскочиха.

— Без майтап?

— Без майтап. Старият беше мъртвопиян. Няма да усети, че липсват. Донесох и още нещо. Броя на „Пентхаус“ от миналия месец. Крие ги под купчина боклуци в банята.

— Дай да видя.

— После, с бирата.

И двамата извърнаха глави, зървайки Кал да тътри колелото си по неравната пътека.

— Здравей, тъпако — поздрави го Фокс.

— Здрасти, скапаняци.

След тези мили братски реплики, бутайки колелетата си, навлязоха още по-дълбоко сред дърветата, а после се отклониха от тясната пътека.

Щом скриха велосипедите на сигурно място, започна преразпределянето на багажа.

— За бога, Хокинс, какво ти е сложило мамчето?

— Няма да мърморите, докато го ядете. — Ръцете на Кал вече едва издържаха тежестта, когато се намръщи срещу Гейдж. — Защо не метнеш раницата на гръб и не ми помогнеш?

— Защото я влача на ръце. — Момчето повдигна капака на кошницата, нададе радостен вик при вида на пълните пластмасови кутии и пъхна две в раницата си. — И ти сложи нещо в своята, О’Дел, или ще ни трябва цял ден, за да се довлечем до Хестърс Пул.

— Шибана работа. — Фокс извади термоса и го прибра в раницата си. — Достатъчно лека ли е вече, бебчо?

— Мамка ти. Имам и раница, и кошница.

— И аз нося покупки от пазара, освен раницата. — Фокс свали най-ценния товар от колелото си. — Ти ще носиш този сандък, Търнър.

Гейдж сви рамене и взе радиото.

— Тогава аз ще избирам музиката.

— Никакъв рап — в един глас казаха Кал и Фокс, но Гейдж само се захили, докато търсеше станция в движение и накрая попадна на парче точно на „Рън Ди Ем Си“.

С много мърморене и препирни започнаха похода.

Листата, гъсти и зелени, спираха жаркото слънце и лятната жега. Сред високите тополи и дъбове едва надничаха ивици гълъбовосиньо небе. Насочиха се към криволичещия поток, докато рапърът и „Аеросмит“ ги подканваха: „Елате насам“.

— Гейдж има „Пентхаус“ — разгласи Фокс. — Голото списание, тъпчо — каза той, щом срещна празния поглед на Кал.

— Аха. Хайде, Търнър, извади го.

— Не преди да се настаним и да отворим бирите.

— Бира! — Кал инстинктивно хвърли поглед назад през рамо, в случай че по някакво чудо майка му се е озовала зад него. — Донесъл си бира?

— Три кутии пенлива течност — потвърди Гейдж, крачейки с важна походка. — И цигари.

— Какво ще кажеш? — Фокс побутна Кал с юмрук. — Това е най-страхотният рожден ден.

— Да — съгласи се Кал, но тайничко потръпна.

Бира, цигари и снимки на голи жени. Ако майка му разбереше, щеше да го държи наказан в стаята му, докато навърши тридесет години. Дори без да брои факта, че е излъгал. Или че вървят през Хокинс Ууд, за да си устроят бивак на изрично забранено място, до Свещения камък.

Щеше да остане наказан до края на живота си.

— Стига си се шашкал. — Гейдж премести раницата от едната си ръка в другата с дяволит блясък в очите, който казваше: „Да не ти пука“. — Всичко е върхът.

— Не се шашкам.

Но Кал подскочи, когато от гъсталака с гневен крясък излетя тлъста сойка.