Нора Робъртс - Кръвни братя

— Не е зле като обяснение — отвърна Кал.

— Звучи адски логично. — Куин наклони глава встрани, докато размишляваше. — Енергия. Повечето паранормални явления произтичат от енергийни влияния. Енергията на… силата или силите, действията и емоциите на хората, които са им подвластни. Можем да заключим, че тази духовна енергия се е натрупвала с времето, ставала е все по-силна и сега, в единение с други свързани енергии, може да навлиза в нашата реалност, до известна степен, и извън обичайната времева рамка.

— За какво говорите, за бога? — настоя да узнае Лейла.

— Ще стигнем до това, обещавам. — Куин й се усмихна окуражително. — Защо не хапнеш нещо, за да се поуспокоиш?

— Мисля, че скоро няма дори да помисля за храна.

— Господин Плужек се беше устремил право към панера с хляб — обясни Куин. — Беше доста гнусно. За жалост, моят апетит не се влияе от нищо. — Тя си взе две изстинали картофчета. — И така, ако изхождаме от версията на Фокс, къде е противникът? Доброто, което се бори срещу злото, светлината срещу неговия мрак? Всичките ми проучвания сочат, че съществуват и двете страни.

— Може би все още не може да се прояви. Или изчаква.

— Или вие двете се свързвате с мрака, а не със светлината — добави Кал.

Куин присви очи срещу него, с лек гневен блясък под миглите. След това сви рамене.

— Обидно, но неоспоримо. Освен факта, че ако клоняхме повече към тъмната страна, не е логично въпросната тъмна страна да се опитва да ни изплаши до смърт.

— Права си — съгласи се Кал.

— Искам отговори.

Куин кимна на Лейла.

— Несъмнено.

— Искам сериозни, смислени отговори.

— Накратко: В гората край града има местност, наречена Свещения камък. Там са се случили ужасяващи неща. Богове, демони, кръв, смърт, огън. Ще ти дам назаем няколко книги по въпроса. Изминали векове и тогава отново се пробудило нещо. От 1987-а насам, в продължение на седем нощи през юли, всяка седма година, то се развилнява и е зло, грозно и мощно. Сега получаваме предупреждения.

Лейла подаде чашата си за още вино, докато се взираше в Куин.

— Защо никога не съм чувала за това? И за мястото?

— Има книги, статии, репортажи… но повечето се губят между разказите за отвличания от извънземни и срещи с Голямата стъпка — обясни Куин. — Досега не е публикувано сериозно и подробно проучване. Това е моята работа тук.

— Добре. Да кажем, че повярвам във всичко това, а не съм сигурна дали нямам натрапчиви халюцинации… Но защо ти и ти? — обърна се тя към Фокс и Кал. — Какво е вашето участие?

— Ние сме тези, които го събудиха — отвърна Фокс. — Кал, аз и един приятел, който в момента отсъства. Преди двадесет и една години през юли.

— Но тогава сте били деца. Трябва да сте били на…

— Десет — потвърди Кал. — Имаме една и съща рождена дата. Беше десетият ни рожден ден. Е, споделихме част от своята история. Сега ще ни кажеш ли нещо за себе си? Защо дойде тук?

— Да, мой ред е. — Лейла бавно отпи нова глътка вино. Дали от него, от атмосферата в светлата кухня, в която кучето похъркваше под масата, или защото седеше с група непознати, готови да повярват в онова, което щеше да им разкаже, доби кураж. — През последните няколко нощи сънувах странни сънища. Кошмари. Понякога се будех в леглото си, а понякога — до вратата на апартамента си, готова да я разбия. Споменахте за кръв и огън. В сънищата имаше и от двете, и някакъв олтар на открито място сред гората. Мисля, че беше камък. Имаше и вода. Черна вода. Давех се в нея. Била съм капитан на отбора по плуване в гимназията, а се давех.

Потръпна и отново си пое дъх.

— Страхувах се да заспя, струваше ми се, че чувам гласове дори когато съм будна. Не можех да ги разбера, но бях на работа, изпълнявах задълженията си или вземах дрехи от химическо чистене на път за дома, и тези гласове просто нахлуваха в главата ми. Мислех, че изживявам нервна криза. Но защо? После ми хрумна, че може да имам мозъчен тумор. Дори се канех да си запиша час при невролог. Снощи взех приспивателно. Надявах се да ме избави от кошмарите. Но то отново дойде в съня ми и беше в леглото с мен. — Този път дъхът й затрепери. — Не в моето легло, някъде другаде. Малка стая, малка гореща стая с малък прозорец. Бях друг човек. Не мога да го обясня, наистина.

— Справяш се добре — увери я Куин.

— Случваше се с мен, но не бях аз. Имах дълга коса и фигурата ми изглеждаше различна. Бях с дълга нощница. Зная, защото… то я повдигна нагоре. Докосваше ме. Беше студено, толкова студено. Не можех да изпищя, не можех да се боря, дори когато ме изнасили. Беше вътре в мен, но не виждах нищо. Не можех да се движа. Усещах всичко това, сякаш се случва наяве, и не можех да го спра.

Осъзна, че от очите й текат сълзи, едва когато Фокс й подаде салфетка.

— Благодаря. Когато всичко свърши, когато то изчезна, в главата ми заговори глас. Този път само един глас, който ме успокои, стопли ме и ме избави от болката. Този глас каза: „Хокинс Холоу“.

— Лейла, беше ли изнасилена? — тихо заговори Фокс. — Когато се събуди, имаше ли следи от изнасилване?

— Не. — Тя стисна устни и остана с поглед, прикован в лицето му. Очите му бяха златистокафяви и изпълнени със съчувствие. — Събудих се в своето легло и намерих сили да отида… да проверя. Нямаше нищо. Причиняваше ми болка, така че би трябвало да има рани, белези, но нямаше нищо. Беше рано тази сутрин, малко преди четири сутринта, и не преставах да мисля за Хокинс Холоу. Затова събрах багажа си и хванах такси до летището, за да наема кола. Така се озовах тук. Никога не съм идвала. — Замълча и погледна Куин, после Кал. — Не помнех да съм чувала за Хокинс Холоу, но знаех по кой път да тръгна. Знаех как да стигна до града и да намеря хотела. Регистрирах се тази сутрин, отидох в стаята си и спах като труп почти до шест часа. Когато влязох в ресторанта и видях онова същество, си помислих, че все още спя и отново сънувам.

— Истинско чудо е, че не побягна — отбеляза Куин.

Лейла я погледна отегчено.

— Накъде?

— Имаш право. — Куин потърка рамото й, докато говореше. — Мисля, че ни е нужна всяка информация, до която можем да се доберем, от всеки възможен източник. От сега нататък предлагам всеки от нас да споделя с другите всичко, което е открил. Колкото и да не ти харесва — кимна тя към Кал, — мисля, че ще трябва да свикнеш.

— Ти участваш в това от няколко дни. Ние с Фокс живеем с него от години. Като част от него. Не бързай да си слагаш капитанска значка, Русокоске.

— Тези двадесет и една години ви дават известно предимство. Но доколкото виждам, през тях не сте успели да го спрете и дори да го идентифицирате. Така че по-спокойно.

— Днес си досаждала на деветдесет и седем годишната ми прабаба с въпроси.

— О, стига. Твоята забележителна и очарователна деветдесет и седем годишна прабаба дойде при мен, докато се ровех в книги в библиотеката, и седна да си поговорим по своя воля. Не съм й досаждала. Вродената ми наблюдателност ми подсказва, че не си наследил тесногръдието си от нея.

— Деца, деца… — Фокс повдигна ръка. — Безспорно положението е напрегнато, но всички сме или ще бъдем от една и съща страна. Престанете. Кал, Куин изтъкна важен аргумент и трябва да го вземем под внимание. От друга страна, Куин, ти си прекарала два дни в Холоу, Лейла — още по-малко. Трябва да проявите търпение и да приемете факта, че някои аспекти от информацията са деликатни и ще ни трябва време, за да достигнем до тях. Дори ако започнем с това, което е потвърдено или документирано…

— Какъв си ти, адвокат? — попита Лейла.

— Да.

— Личи си — промърмори тя под носа си.

— Нека просто оставим нещата да улегнат — предложи Кал. — Да си дадем една нощ време за размисъл. Обещах да те заведа до Свещения камък утре — и ще го направя. Да видим какво ще стане.

— Прието.

— Вие двете ще бъдете ли спокойни в хотела? Можете да останете тук, ако се боите да се върнете.

Фактът, че го е предложил, отново накара Куин да настръхне.

— Не сме хленчещи страхливки, нали, Лейла?

— Преди няколко дни не бих казала, че съм такава. Сега вече не съм толкова сигурна. Но ще се върна в хотела. — Всъщност нямаше търпение да пропълзи в онова голямо, меко легло и да се завие презглава. — Спах по-добре, отколкото от седмица насам, и това е нещо.

Куин реши да изчака, докато пристигнат в хотела, и тогава посъветва Лейла да спусне всички щори и да остави запалена някоя лампа.