— Хей! — извика Куин. — Какво правиш?

Момичето продължи безмълвно да събира камъни. Като се приближи, Куин видя, че очите й са пълни със сълзи и лудост.

Глупости. Ти не искаш това. Не искаш да свършиш като Вирджиния Улф6. Само почакай. Кажи ми нещо.

Момичето извърна глава и в един ужасяващ миг Куин видя своето лице.

Той не знае всичко — каза лудата. — Не те познаваше.

Призрачната жена тръсна ръце и хилавото й тяло, натежало от камъните залитна, и отново, и отново, докато се сля с черната водна повърхност. Езерото я погълна като жадна уста.

Куин скочи. Какво друго можеше да стори. Тялото й се подготви за шока от студената вода, която изпълни дробовете й.

Последва светкавица и тътен, може би гръм, а може би нещо живо и ненаситно. Стоеше на колене върху черен кръг, в средата на който от земята се издигаше камък, подобен на жертвеник. Около нея пълзяха пламъци, издигаха се високо и преминаваха през нея, но тя не усещаше топлината им.

Сред пламъците видя два силуета, бял и черен, вкопчени един в друг като яростни животни. С ужасяващ грохот земята се разтвори и подобно ненаситна паст погълна всичко.

От гърлото й се изтръгна писък, когато бездната зейна още, за да погълне и нея. Драскайки с нокти се довлече до камъка и с мъка успя да обвие ръце около него.

Той се разпадна на три еднакви части и я тласна назад, към жадната паст.

Събуди се, сгушена в пухкавото легло и увити около краката чаршафи, докато се мъчеше да сграбчи едната от таблите, сякаш от това зависеше животът й.

Дъхът й бе като астматична кашлица, а сърцето й биеше толкова бързо и силно, че й се зави свят.

„Сън, просто сън“, напомни си тя, но не успя да се самоубеди — все още не напълно — че няма нужда да се притиска към таблата.

Вкопчена в нея, потърка буза в дървото и остана със затворени очи, докато треперенето постепенно отшумя.

— Страхотен поход — промърмори тя.

Свещения камък. Там се бе озовала в края на съня си, сигурна беше. Позна го от снимките, които бе виждала. Нищо чудно, че имаше кошмарни сънища за него и за гората. И езерото… Не беше ли попаднала на нещо при проучванията си, свързано с жена, която се удавила в езерото? Бе наречено на нея. Хестърс Понд. Не, Хестърс Пул.

Нямаше смисъл, поне според логиката на съня.

Да, страхотен поход, не изгаряше от желание да го изживее отново.

Погледна малкия си будилник и видя, че светещите му стрелки показват три и двадесет. Три сутринта, помисли си тя, време на пълен мрак, най-ужасният час за будуване. Трябваше да заспи отново, като разумна жена. Щеше да приглади леглото, да пийне студена вода и отново да се предаде на съня.

Бяха й се събрали твърде много разтърсващи изживявания за един ден.

Стана от леглото, приведе чаршафите и завивката в някакво подобие на ред и тръгна към банята за чаша вода.

Писъкът раздра съзнанието й като свирепи нокти, но нищо не се изтръгна от пресъхналото й гърло.

Момчето се хилеше зловещо отвъд тъмния прозорец. Лицето и дланите му бяха притиснати към стъклото на сантиметри от нея. Видя езика му да се плъзга по острите бели зъби, а искрящо червените очи изглеждаха бездънни и ненаситни като зиналата пропаст, която се бе опитала да я погълне в съня й.

Коленете й се подкосиха, но изпита страх, че ако се строполи на земята, то ще разбие стъклото и ще влезе да впие зъби в гърлото й като побесняло куче.

Вместо това тя повдигна ръка в древния знак за прогонване на зли сили и прошепна:

— Махай се оттук. Стой далеч от мен.

То избухна в смях. До нея достигнаха ужасяващи звуци и раменете му се затресоха от задоволство. После се оттласна от стъклото в бавно, зловещо салто и остана миг да виси над спящата улица. После… сякаш се смали, постепенно се превърна в малка черна точка и изчезна.

Куин се втурна към прозореца и дръпна щората, за да скрие всеки сантиметър от стъклото. И най-сетне седна на пода, опряла гръб на стената и разтреперана.

Щом реши, че има сили да стане, използва стената като опора и забърза към другите прозорци. Когато всички щори бяха спуснати, останала без дъх, тя си каза, че не бива да се чувства като затворена в кутия.

Наля си вода — имаше нужда от нея — и изпи две пълни чаши. Малко по-спокойна, втренчи поглед в закритите прозорци.

— Майната ти, малко копеле!

Взе лаптопа си и отново зае мястото си на пода — просто се чувстваше по-защитена под нивото на перваза. Започна да записва всяка подробност, която помнеше от съня и създанието, притиснало лице към тъмното стъкло в нощта.



Когато се събуди, светлината бе рязка жълта линия между сенките на кремавите щори. А батерията на лаптопа й се оказа изтощена докрай.

Залитайки, се изправи. „Глупаво е, разбира се“, каза си тя, докато се опитваше да разсее непоносимата скованост. Глупаво бе да не изключи лаптопа и да не пропълзи обратно в голямото, удобно легло. Но бе забравила за първото, а дори не можеше да мисли за второто.

Сега отново сложи компютъра на бюрото и го включи за презареждане на батериите. С известна предпазливост — все пак първия път бе видяла момчето посред бял ден — пристъпи към първия прозорец и повдигна щората.

Слънцето грееше ярко от лазурносиньо небе. По тротоарите, сенниците и покривите проблясваше бял снежен килим.

Забеляза няколко търговци пъргаво да ринат снега от тротоари, площадки и стъпала. По почистената улица пъплеха коли. Може би училищата бяха отменили занятия заради снега.

Дали малкият бе в училището за демони днес?

Куин реши да отпусне схванатото си тяло, като полежи дълго в примамливата вана. После щеше да закуси в „При мамчето“ и да придума някого да й разкаже най-пикантните подробности от легендите за Хокинс Холоу.

Шеста глава

Разрязвайки малката купчина пред себе си на бара, Кал я видя да влиза. Носеше високи ботуши с тънък ток, избелели дънки и пурпурночервена бейзболна шапка, нахлупена върху косите й.

Бе увила около врата си пъстър шал, който й придаде още по-весел вид, когато разкопча палтото. Под него бе облечена с пуловер в цвят на зрели боровинки.

Имаше нещо в нея, което би се откроило и привлякло вниманието му дори в невзрачно кафяво.

Видя как очите й огледаха масите в закусвалнята и реши, че преценява къде да седне, кого да заговори. „Вече работи“, заключи той. Може би никога не преставаше. Бе сигурен, въпреки краткото им познанство, че умът й не знае покой.

Куин го забеляза и се устреми към него с неповторимата си лъчезарна усмивка. Кал се почувства като хлапак, избран да играе в отбора измежду всички деца, размахващи ръце и крещящи: „Мен! Мен! Избери мен!“.

— Добро утро, Кейлъб.

— Добро утро, Куин. Искаш ли нещо за закуска?

— С удоволствие. — Тя се наведе над чинията му и драматично вдъхна от аромата на палачинките с много масло и сироп. — Сигурно са божествени.

— Най-добрите в града. — Той набоде голяма хапка на вилицата си и й я подаде. — Ще ги опиташ ли?

— Никога не се задоволявам с опитване. Това е болест. — Куин се настани на табуретка, завъртя се и чаровно се усмихна на барманката, докато развиваше шала си.

— Добро утро. Кафе, ако обичате. Имате ли нещо пълнозърнесто и някакъв плод?

— Да, имаме зърнена закуска и мога да ви нарежа няколко банана към нея.

— Идеално. — Тя протегна ръка над бара. — Аз съм Куин.

— Писателката от Филаделфия? — Барманката кимна и здраво стисна ръката й. — Мег Стенли. Внимавай с този тук, Куин — каза Мег и смушка Кал. — Някои от тези тихи типове са доста потайни.

— Някои от нас, устатите, са доста бързи.

Това накара Мег да се засмее, докато наливаше кафето й.

— Бързите крака са голямо предимство. Ще ви донеса закуската.

— Как е възможно — недоумяваше Кал — човек доброволно да избере рядка каша за закуска?

— Когато свикнеш с вкуса, започва да ти харесва. Аз все още свиквам. Но доколкото се познавам, ако продължа да идвам тук за закуска, накрая ще се предам на изкушението да опитам палачинките. Има ли в града фитнес център, спортна зала или някой здравеняк, който дава уредите си под наем?

— Има малък фитнес клуб в сутерена на общината. Влиза се с членска карта, но мога да те уредя и без нея.

— Наистина ли? Полезно е човек да те познава, Кал.

— Няма спор. Искаш ли да промениш поръчката си? Възползвай се от златната възможност, а после ще се качиш на бягащата пътечка.

— Не днес, но благодаря. — След като подслади кафето си, Куин хвана чашата с две ръце и отпивайки, го изгледа през леката струйка пара. — Сега, когато сме на втора среща…

— Ще ми припомниш ли кога беше първата?

— Ти ме почерпи с пица и бира и ме заведе на боулинг. В моя речник това спада към определението за среща. Сега ме черпиш и закуска.

— Зърнена закуска и банани. Обичам евтините срещи.