— А ти? Момче със здрави корени в родния град.

— Мислил съм за ярките светлини и живота в големите градове, дори опитах за известно време. — Фокс хвърли поглед по посока на гневните викове, които издаваше играч на „Али Кетс“, неуспял да отбележи страйк. — Харесва ми в Холоу. Дори при семейството ми, през повечето време. Оказа се, че ми харесва и адвокатската работа в малкия град.

„Истината, каза си Куин, но не цялата истина.“

— Виждал ли си момчето с червените очи?

Разтърсен, Фокс остави бирата, която бе повдигнал, за да отпие.

— Много рязък преход.

— Може би. Но не отговори на въпроса ми.

— Ще ти дам отговор след малко размисъл. С Кал имаме известни разногласия.

— Не си сигурен дали одобряваш идеята той или който и да е да разговаря с мен за нещата, които се случват тук.

— Не съм сигурен с каква цел събираш информация. Затова я претеглям внимателно.

— Пълна откровеност. — Куин погледна към Кал, когато се върна. — Е, момчета, благодаря за бирата и парчето пица. Трябва да се връщам в разкошната си стая.

— Играеш ли боулинг? — попита Кал и тя се засмя.

— Не, никак не си падам.

— Оох! — промърмори Фокс под носа си.

Кал заобиколи плота и препречи пътя й, преди жената да слезе от табуретката. После дълго се взира в ботушите й.

— Тридесет и седми номер, нали?

— Ааа… — И тя сведе поглед към обувките си. — Точно. Имаш набито око.

Кал я потупа по рамото.

— Почакай. Връщам се веднага.

Куин се намръщи след него, после погледна Фокс.

— Нали няма да ми донесе чифт обувки за боулинг?

— О, напротив. Проявяваш неуважение към традиция, за която, ако му дадеш и най-малък повод, ще ти каже, че е започнала преди пет хиляди години. После ще се впусне да разказва за еволюцията й и прочие.

— Господи! — промълви Куин.

Кал донесе чифт обувки за боулинг в мораво и бежово и още един, по-голям, в кафяво, очевидно за себе си.

— Пета писта е свободна. Искаш ли ги, Фокс?

— Жалко, но имам пледоария за доизглаждане. Налага се да откажа. Доскоро, Куин.

Кал пъхна обувките под мишница, хвана ръката й и я издърпа от табуретката.

— Кога за последен път си пробвала? — попита той, докато я водеше през залата към свободната писта.

— Мисля, че бях на четиринадесет. Двойна среща, от която не излезе нищо, защото гаджето ми Нейтън Хобс имаше очи само за истерично кикотещата се и вече напълно развита Мисти Доувър.

— Не бива да допускаш някогашно любовно разочарование да развали удоволствието ти.

— Но и играта на боулинг не ми хареса.

— Това е минало. — Кал я настани на гладката дървена скамейка и застана до нея. — Тази вечер ще бъде по-приятно. Отбелязвала ли си страйк?

— Още ли ще говорим за боулинг?

— Не.

— Този път ще успееш, а нищо не може да се сравни с чувството при първия страйк.

— Дори секс с Хю Джакман4?

— Правила ли си?

— Не, но бих се обзаложила на каквато и да е сума, че лично за мен ще е далеч по-вълнуващо да правя секс с Хю Джакман, отколкото да поваля десет кегли с една топка.

— Добре. Но аз съм готов да се обзаложа, да кажем на десет долара, че когато постигнеш страйк, ще поставиш усещането на високо място по скалата на тръпкомера.

— Първо, вероятността да постигна някакво подобие на страйк е нищожна. Второ, мога да излъжа.

— Първото ще се случи. Второто — не. Сложи тези обувки, Русокоске.

Пета глава

Не се оказа толкова безсмислено, колкото бе очаквала. Глупаво — да, но можеше да си позволи малка глупост.

Топките бяха на черни петна — от малките, без обичайните три дупки. Целта бе да ги търкулнеш по дългата лъскава писта към кеглите с червени шийки.

Той гледаше как Куин пристъпи към фаул линията, захили се и хвърли.

Топката подскочи няколко пъти, преди да се озове в страничния улей.

— Добре. — Куин тръсна коси назад. — Твой ред е.

— Имаш право на още два опита.

— Охо!

Кал закачливо й се усмихна.

— Да поработим върху техниката ти на засилване, а после — върху ъгъла. — Докато говореше, тръгна към нея с друга топка и й я подаде. — Дръж я с две ръце — продължи да я напътства той, завъртайки я с лице към кеглите. — Сега тръгни напред с левия крак, свий колене, сякаш приклякваш, но леко наведена от кръста.

Стоеше плътно зад нея и почти се търкаше в гърба й. Тя извърна глава, за да срещне погледа му.

— Често ли прибягваш до тази тактика при свалки?

— Да. С осемдесет и пет процента успех. Трябва да се прицелиш в кеглата най-отпред. После ще мислиш за средните и задните. Сега просто протегни дясната си ръка назад, а после се засили, като насочваш пръстите си към предната кегла. Нека топката да полети, накъдето я изпратят пръстите ти.

— Хм! — Куин все пак опита. Този път топката не заподскача право към улея, а се задържа на пистата достатъчно дълго, за да събори две кегли в десния край.

Жената на съседната писта, навярно минала шестдесетте, грациозно пристъпи към фаул линията, хвърли и повали седем, така че Куин нямаше повод за празнуване.

— По-добре беше.

— Две топки, две кегли. Не мисля, че си заслужава да танцувам.

— Понеже нямам търпение да те видя да танцуваш, ще ти помогна да станеш още по-добра. Този път от рамото. Хубав парфюм — добави той, преди да отиде за трета топка.

— Благодаря.

„Крачки, приклякване, засилване, хвърляне“, помисли си Куин. И успя да събори крайната кегла от другата страна.

— Предостатъчно.

Кал натисна бутона за нова игра. Решетката се спусна, помете кеглите с трясък и на тяхно място се появи нов съвършен триъгълник.

— Тя ги повали всичките. — Куин кимна към жената на съседната писта, която бе седнала. — Никак не изглеждаше въодушевена.

— Госпожа Кийфейфър? Играе боулинг по два пъти в седмицата и вече изглежда отегчена. Само привидно, ако питаш мен. Дълбоко в себе си танцува, повярвай ми.

— Щом казваш.

Кал нагласи раменете й и повдигна ханша й. Да, сега й стана ясно защо има толкова голям успех с тази тактика. Накрая, след безброй опити тя започна да поваля по много кегли наведнъж и да отстранява все по-големи хапки от триъгълника.

Шумът бе непрестанен — тихият тътен от търкаляне на топки, пронизителното тракане на кегли, виковете и възгласите на играчи и зяпачи, звънът на машината.

До нея достигаше мирис на бира, восък и на божественото оранжево сирене — нейна лична слабост — от мексиканските сандвичи, които някой хапваше до съседната писта.

„Неостаряващо, типично американско“, започна тя мислено да нахвърля статия за преживяването. „Спорт с вековна история (трябваше да проучи това), превърнал се в добро, чисто, семейно забавление.“

Струваше й се, че постепенно усвоява движенията, макар че на моменти хитруваше като глезено момиче и нарочно хвърляше топката в улея, за да накара Кал да нагласи позата й.

Дори й хрумна да промени темата на статията си от „семейно забавление“ на „еротиката в боулинга“. Усмихна се при тази мисъл, докато заемаше позиция.

Най-сетне се случи. Хвърли топката и тя се търкулна в средата на пистата. Изненадана, Куин направи крачка назад. И още една, повдигайки ръце към слепоочията си.

Почувства приятен гъдел в корема, докато сърцето й биеше все по-учестено.

— О!… О! Гледай! Ще…

Прозвуча вълнуващото „бум, тряс“, докато топката удряше по кеглите и ги поваляше в различни посоки. Блъскаха се едни в други, търкаляха се, въртяха се, накрая и последната се олюля като пияна и падна.

— Боже мой! — Куин буквално заподскача на пръсти. — Видя ли това? Видя ли…

Когато се обърна с израз на безкрайно задоволство, той й се усмихваше широко.

— По дяволите! — промърмори тя. — Дължа ти десет долара.

— Бързо схващаш. Искаш ли да пробваме един ъгъл?

Куин се приближи към него.

— Мисля, че съм… изтощена. Но някоя вечер ще намина за урок номер две.

— На твоите услуги. — Седнаха плътно един до друг и смениха обувките си. — Ще те изпратя до хотела.

— Добре.

Кал взе палтото си и на излизане махна на слабичкото момче на щанда за обувки.

— Връщам се след десет минути.

— Тихо — каза Куин, когато излязоха навън. — Просто послушай тази невероятна тишина.

— Шумът е част от забавлението, а тишината след това — част от наградата.

— Искало ли ти се е някога да се занимаваш с нещо друго, или откакто се помниш, винаги си изгарял от желание да станеш управител на боулинг клуб?

— Семеен увеселителен център — поправи я той. — Имаме игрални автомати, видеоигри и отделение за деца под шест години. Организираме частни тържества: рождени дни, ергенски партита, сватби…