Кал измъкна Фокс от офиса му с телефонно обаждане и настояване да се срещнат в боулинг клуба. „Пин Бойс“ и „Али Кетс“ щяха да се състезават на първа и втора писта и двамата можеха да хапнат на бара, докато гледат шоуто.

Освен това, нямаше много места, шумни колкото зала за боулинг, така че разговорът им щеше да бъде заглушаван от търкаляне на топки, удари по кеглите, викове и възгласи.

— Първо, да се вслушаме в гласа на логиката за минута. — Фокс отпи глътка от бирата си. — Може тя да си измисля за тази случка.

— Откъде да знае каква история да измисли?

— През Седемте има хора, които го виждат и успяват да споделят за това, преди да избледнее в паметта им. Дочула е отнякъде.

— Не мисля, Фокс. Някои казват, че са видели нещо. Момче, мъж, жена, куче, вълк…

— Плъх, голям колкото доберман — спомни си Фокс.

— Благодаря, че ми напомни. Но никой не е заявявал, че го е видял преди или след Седемте. Никой, освен нас, а ние не сме казвали на никого.

Кал въпросително повдигна вежди.

— Не сме. Нима мислиш, че бих разтръбил, че виждам демони с червени очи? Само бих прогонил клиентите си.

— Умна е. Не виждам причина да твърди, че е видяла нещо, което не се вмества в нормите… освен ако е истина. Освен това, беше въодушевена. Заредена с ентусиазъм. Така че да приемем, че го е видяла, и да продължим да следваме логиката. Едно логично предположение, че копелето е станало по-силно, както очаквахме. И то достатъчно, за да излезе извън Седемте.

Фокс замислено се загледа над бирата си.

— Тази логика не ми харесва.

— Втората възможност е тя да е свързана по някакъв начин с някого от нас, града, инцидента до Свещения камък…

— Тази версия ми се струва по-приемлива. Всички хора са свързани. Ако си направиш труда, можеш да откриеш връзка между всеки двама души. — Все още потънал в размисъл, Фокс набоде парче от пицата си. — Може да е далечна братовчедка. Аз имам роднини на север, както и ти. Гейдж — едва ли, но все пак е възможно.

— Да. Но защо нечия далечна братовчедка ще вижда неща, които никой от близките ни роднини не вижда? Биха ни казали, Фокс. Те знаят какво се задава по-добре от всеки друг.

— Прераждане. Не е твърде далеч от логиката, като се замисли човек. Освен това прераждането е нещо свещено за семейство О’Дел. Може би е присъствала на събитията, станали тук. В предишен живот.

— Не бих отхвърлил нищо. Но по-важното е защо е тук, точно сега? И дали ще ни помогне да сложим край на всичко това, по дяволите.

— Един час сладки приказки пред камината не е достатъчен, за да разберем. Сигурно не си се чул с Гейдж.

— Все още не. Ще се обади. А нея ще я заведа до Свещения камък вдругиден.

— Малко прибързваш, Кал.

Той поклати глава.

— Ако не я заведа скоро, ще тръгне сама. И ако се случи нещо… Не можем да носим такава отговорност.

— Вече сме отговорни… нали точно в това е смисълът? До известна степен имаме вина. — Със смръщени вежди Фокс се загледа в Дон Майърс от „Майърс Плъминг“, който повали седем от десет и получи одобрителни възгласи. Цялото сто и тридесет килограмово тяло на Майърс се раздруса в танца на победата, който не бе приятна гледка.

— Продължаваш напред — тихо каза Фокс, — ден след ден вършиш работата си, живееш живота си. Ядеш пица, чешеш се по задника и сваляш някоя мадама, ако имаш късмет. Но знаеш ли, непрекъснато заравяш глава в пясъка само за да вървиш напред и отказваш да мислиш, че всичко ще се повтори отново. Че някои от хората, които срещаш всеки ден, може би няма да доживеят до следващия път. Може би и ние не ще го доживеем. Какво от това, по дяволите. — Той докосна чашата на Кал със своята. — Имаме настоящето, плюс още пет месеца да намерим решение.

— Мога да опитам да се върна назад.

— Не и без Гейдж. Не трябва да рискуваме, ако не сме заедно. Не си струва, Кал. Друг път получаваше само откъслечни видения и здравата се измъчваше.

— Вече съм по-зрял и по-мъдър. И си мисля, че щом ни се явява сега в сънища и имайки предвид случилото се с Куин, то излъчва енергия. Възможно е сега да получава повече, отколкото друг път.

— Не и без Гейдж. Това е… Хм! — каза той, когато вниманието му бе привлечено от нещо зад рамото на приятеля му. — Нещо свежо.

Кал погледна назад и видя Куин да стои с разкопчано палто и с насмешка на лицето, гледайки как Майърс пристъпва на пръсти с грацията на хипопотам и търкаля късметлийската си червена топка.

— Това е Куин.

— Да, познах я. И аз съм чел книгите й. По-секси е, отколкото на снимката, а там беше доста секси.

— Аз я видях първи.

Фокс изсумтя и заядливо се захили срещу него.

— Приятел, важното не е кой я е забелязал пръв, а кого ще забележи тя. Ако вкарам в действие целия си чар, ти ще станеш невидим за нея.

— Силата на твоя чар не би запалила и четиридесетватова крушка.

Кал стана от стола си, когато Куин тръгна към него.

— Значи заради това получих отказ днес. Пица, бира и боулинг.

— Обичайно съчетание за Хокинс Холоу. А и тази вечер съм дежурен управител. Куин, това е Фокс О’Дел.

— Втората част от триадата. — Тя стисна ръката на Фокс. — Сега съм двойно по-доволна, че реших да посетя най-нашумялото заведение в града. Нещо против да седна при вас?

— Не, разбира се. Ще пиеш ли бира? — попита Фокс.

— Може, но… от диетичната.

Кал застана зад бара.

— Аз ще се погрижа. Нещо за хапване? Пица?

— О! — Куин погледна пицата върху плота и изведнъж очите й блеснаха. — Хм, предполагам, че нямате блатове от пълнозърнесто брашно и нискомаслена моцарела.

— Мания за здравословен живот? — попита Фокс.

— Точно обратното. — Куин прехапа долната си устна. — Правя пълна промяна в живота си. По дяволите, изглежда адски апетитно. Какво ще кажеш да си поделим един резен?

Фокс прокара ръка над чинията.

— Няма проблем.

Кал извади нож за пица и разряза парчето.

— Обичам сладкиши и мазни храни, колкото майка обича детето си — каза Куин на Фокс. — Опитвам се да се храня по-разумно.

— Родителите ми са вегетарианци — каза Фокс, когато двамата набодоха по хапка от резените си. — Израснал съм със соево мляко и салати от глухарчета.

— Господи, каква мъка!

— Затова хапваше у дома и при всяка възможност харчеше всичките си пари за „Литъл Дебис“ и „Слим Джимс“.

— „Литъл Дебис“ е храна за боговете. — Тя се усмихна на Кал, когато той сложи бирата й на плота. — Градът ви ми харесва. Разходих се по главната улица. Но намръзнах и бързо се върнах в уютния хотел „Холоу“, за да поседя на перваза и погледам света навън.

— Прекрасен свят — каза Кал. — Малко муден по това време на годината.

— Аха — съгласи се тя, дъвчейки малко парче от тънкия си резен пица. Затвори очи с въздишка. — Вкусна е. Надявах се да не е, щом е от барчето в боулинг зала.

— Стараем се. В „Джинос“ отсреща са по-добри и има по-богат избор.

Куин отвори очи и го видя да й се усмихва.

— Не биваше да казваш това на жена, решила да промени начина си на живот.

Кал се облегна на бара, усмихна й се по-отблизо и я накара да загуби нишката на мисълта си. Имаше най-чувствените закачливо повдигнати устни, които всяка жена би пожелала да вкуси.

Преди да проговори, някой го повика и спокойните сиви очи отместиха поглед от нейните към другия край на залата.

— Връщам се веднага.

— Е… — Господи, пулсът й буквално препускаше. — Най-сетне насаме — каза тя на Фокс. — Значи ти, Кал и отсъстващия Гейдж Търнър сте приятели от деца.

— Всъщност, от бебета. Буквално още в утробата. Майките на Кал и Гейдж се запознали с моята, когато водела курс по Ламаз3. Срещнали се месец след събитието и тогава станало ясно, че сме родени в един и същи ден, и в един и същи час.

— Внезапна близост между майки.

— Не зная. Винаги са се разбирали добре, въпреки че сякаш са от различни планети. Държаха се приятелски, без да са приятелки. Моите родители все още се разбират с тези на Кал, а бащата на Кал взе бащата на Гейдж на работа, когато никой друг в града не би го наел.

— Защо не биха го наели?

Фокс се подвоуми за миг и отпи от бирата си.

— Не е тайна — реши той. — Пиеше. От известно време е трезвен — от около пет години. Винаги съм смятал, че господин Хокинс го държи на работа просто защото е такъв човек и до голяма степен заради Гейдж. Не помня никога тримата да не сме били приятели.

— Не е ли имало прояви на ревност, големи кавги и обичайните разваляния на приятелството?

— Карали сме се… и все още се караме понякога. — „Нима не е така с всички братя?“, запита се Фокс. — Имали сме сърдити периоди, но ние сме свързани. Нищо не може да прекъсне тази връзка. А ревността? Тя е проблем главно между момичетата.

— Гейдж вече не живее тук.

— Всъщност не се е установил никъде. Гейдж е от хората, които не се свъртат на едно място.