Сграбчи главата ми и ми дръпна рязко нагоре. Видях как чашата се приближава. Но нямах сила.

— Не — прошепнах аз, — не.

— Ти уби скъпия ми Лорънс. И заслужаваш да умреш.

— Той беше зъл. Зъл.

— О, не, просто беше предаден, от Каролайн и от гадния ти баща. Той беше добър човек и щеше да се ожени за мен, след като те погребеше дълбоко в замръзналата земя. Опознах го много добре, когато дойде в Лондон. Не исках да се жени за теб, но той ме убеди, че е необходимо да го направи. Призна, че обича мен, само мен, а ти си за него само една пионка, с която ще осъществи отмъщението си. Аз го обичах, чуваш ли? Щях да се омъжа за него. Но сега е невъзможно. Вече нямам нищо. А като заспиш отново, мисли си за баща си и за това, как ще дойде съвсем скоро при теб. Той е по-слаб от теб. Не след дълго ще те настигне. Най-вероятно ще го убия на Коледа. Какво ще кажеш? Да, а после идва ред на Джон. Дали да го убия? Все още не съм решила.

— Не, Мили. Не трябва да убиваш Джон. Той не е направил нищо лошо. О, моля те, не, недей да причиняваш още страдания на баща ми.

— Той е достоен за съжаление в слабостта си — заяви тя, като се надвеси над мен, а чашата бе вече почти до устата ми. — Хайде сега, да свършваме.

Усетих такъв безпомощен страх, че направо се задавих от него. Тогава чух рязък мъжки глас.

— Мис Крислок, нека аз да се заема с това. — Беше Джон. Сграбчи я да китката и измъкна чашата от ръката й. Видях как я подаде на Питър, който стоеше зад него. След това погледна към мен. — Добре дошла отново при нас, Анди.

— Ти си тук. Защо си тук?

— Задавах си някои въпроси във връзка с тази жена. Още повече ме озадачаваше непробудният ти сън. С Питър обсъдихме това и решихме да чакаме тук. Когато влезе мис Крислок, за малко не се показахме, но в последния момент Питър ме дръпна назад. Видяхме и чухме всичко. Тя е луда, Анди, омразата й я е побъркала. Но всичко вече приключи, и ти си отново с мен, слава на Бога.

Внезапно мис Крислок изкрещя, смразяващ кръвта крясък, напомнящ за току-що измъкнал се от портите на ада демон. Започна да удря едновременно по двамата млади мъже, да крещи, да рита, ръцете й не се виждаха, толкова бързо ги движеше. Видях как Питър я удари с юмрук по челюстта. Тя се строполи на пода.

Джордж се измъкна изпод завивките и заскимтя, като спря чак когато Джон се засмя и го взе на ръце.

— Виж само господарката си, Джордж. Най-сетне благоволи да ме погледне отново. Знаеш ли какво си мисля? Мисля си, че ще мине още доста време, преди да повярва отново в способността си да ме надмине, както с ума, така и с юмруците си. Какво ще кажеш?

Териерът изскимтя.

Бях безкрайно щастлива, но както изглежда думите ми се бяха изчерпали. Всичко се беше изчерпало. Опитах да се усмихна на любимия си братовчед Питър и на най-скъпия за мен човек на света, мъжът, който ме бе спасил от мрака и ме бе отвел сред блажена светлина, бе ме освободил. Усещах обаче как този мрак ме тегли към себе си. Плачеше ми се заради това, но успях само да промълвя:

— Много съжалявам. Както изглежда все още не съм готова да се върна.

— Не, не, не ме оставяй отново, Анди.

Но аз усещах, че нямам избор. Всичко просто се оттегли отново от мен и не бях в състояние да го спра; въздъхнах и затворих очи.

Чух Питър да казва:

— Отивам за доктор Боулдър. Той е с баща й.

— Не, тя няма нужда от него — отвърна бавно Джон. — Тя ще се оправи. Виж, вече диша с лекота. Мисля, че просто спи. — Усетих целувката му по устата си и чух думите му: — Трябва да й намажа устните с крем; изсъхнали са.

Засмях се вътрешно. А когато след известно време чух отново гласа на своя любим, устните ми бяха меки.

Отворих очи. И този път ги задържах така.

ТРИЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Диърфийлд Хол

Три месеца по-късно

Той дойде при мен в Диърфийлд Хол в началото на март. Беше все още студено, отново валеше сняг и се готвеше да застели блатата, а йоркширските ветрове виеха по цели нощи.

Застана на вратата, с разрошена от вятъра коса, с дрехи за езда; изглеждаше здрав, мургав и много едър. „Твърде млад и силен“ — помислих си аз и му се усмихнах.

— Време е — рече той и тръгна към мен.

Така беше.

Питър ме отведе до олтара, а ни ожени местният викарий. Беше тиха, сдържана и семпла церемония, на която присъстваха само членовете на семейството и голяма част от прислугата на Диърфийлд Хол и Девбридж Манър.

Времето през този ден беше прекрасно. Веселихме се много и пихме здраво от прекрасния пунш с шампанско, приготвен лично от Питър. Всички се усмихваха, смееха се и ни желаеха щастие. Дори малката ми сестра успя да изпие скришом една чаша шампанско, благодарение на Амилия.

През първата нощ от брачния си живот останахме в Диърфийлд Хол.

Никога няма да забравя първите думи на Джон, когато влезе в спалнята и ме видя в леглото, облечена с бяла нощница със завързани до самата брадичка панделки, и притиснала Джордж към гърдите си. Бях вперила поглед в босите му стъпала; знаех, че е напълно гол под красивия халат от синьо кадифе.

Той спря на около два метра от леглото и рече:

— Кълна ти се, че винаги ще те обичам. Ти си ми съпруга, а скоро ще ми станеш любовница и двамата заедно ще преживеем всичко, което могат да преживеят един мъж и една жена. Моля се да имаме деца, еднакъв брой от двата пола, надявам се. Никога няма да те предам. А сега, Джордж, ела при мен. Тя няма нужда от твоята защита.

И териерът скочи от леглото и се приближи към младия мъж. Аз обаче бях уплашена, просто не можех да се преборя с това чувство, но Джон знаеше какво изпитвам, целува ме нежно известно време и прошепна в устните ми:

— След не повече от три минути ще ти се прииска да запееш, толкова добре ще се чувстваш, а после ще се разсмееш и може би даже ще закрещиш. Аз ще ти доставя удоволствие, Анди, и то ще ти хареса безкрайно много. Вярваш ли ми?

— Да — отвърнах аз, — вярвам ти.

Мисля, че запях обещаната песенчица след две, не след три минути. А когато най-сетне той проникна в мен, аз застинах за миг от болката, а след това заплаках от удоволствие.

И наистина изкрещях. Доколкото си спомням — той също.



Един месец по-късно

Венеция, Италия, Палацо „Долфин Манин“

Джон ме притискаше към тялото си и ме полюляваше лекичко, както имаше навик да прави. Обичах да ме прегръща. Бях обикнала и Венеция, и нейните романтични гондолиери, които идваха всеки ден да ми попеят и да ми помахат с ръка.

Беше април. Времето бе толкова хубаво, че и местните жители не бяха в състояние да говорят почти за нищо друго, освен за безкрайните веселби, балове, балове с маски, залагания и новите си любовници, разбира се.

Слава Богу беше все още рано за пищните летни миризми, които можели да накарат човек да падне на колене, както твърдеше Джон. Вдигнах поглед към невероятно синьото, осеяно с облаци, небе, и се зачудих дали тук някога валеше изобщо, дали беше студено, влажно и неприятно. Дали някога духаше толкова силен вятър, че да заплашва да откъсне косите ти от скалпа?

Не, поне през април тези неща ги нямаше. Това беше Венеция и аз усещах магията й до дълбините на душата си. Звукът на леко плискащата се вода на „Канале Гранде“ в древните колони под нас, ми действаше успокояващо. На Джордж тези звуци също чу харесваха. Той хъркаше по-силно, когато спеше на балкона, унасян от шума водата.

До залез слънце оставаше може би около половин час; тогава слънцето светеше като злато във водата и с наближаването към хоризонта ставаше толкова голямо, че заплашваше да погълне Земята. Взирах се във водата, която като че ли беше посипана с диаманти от вълшебна ръка. В този момент някакъв гондолиер запя на залязващото слънце и на мен ми се приплака от щастие.

Протегнах се в обятията на съпруга си и той ме целуна по челото. Джордж спеше на една възглавница край нас, поставил грозната си главичка върху лапите.

— Тук сме от две седмици — рече Джон и ме целуна по лявото ухо.

— Да, и времето е толкова невъзможно съвършено, че започвам да копнея за малко хубав студен вятър над нашите блата.

— Когато дойдох за първи път във Венеция, реших, че искам да я посетя пак с младата си съпруга. И ето ни сега тук, удобно настанени в сърцето на града. Но какво означават тези думи? Да не би да си се отегчила вече от мен?

Ръката му обхвана леко гръдта ми. Притиснах се към него — исках да усетя дланта му, пръстите, топлината, която те изпращаха надолу към корема ми.

— Може би и това ще стане след около петдесет години — отвърнах аз и го целунах по врата.

— Днес получих писмо от баща ти. При него всичко върви добре. Вече се чувствал чудесно, а бизнесът му за обработка на диаманти продължава да процъфтява, въпреки неговото отсъствие. Ще ни посети през юни. Мис Крислок се намира в дома край Лийдс, ръководен от познатата на доктор Боулдър. Тя и персоналът й се грижели за душевно болни. Там никой не ги малтретира. Тя е добре, Анди.

Кимнах. Не ми се искаше даже да мисля за жената, която дълго време бях смятала за моя втора майка. Потърках леко с длан гърдите му; чувствах отмерените удари на сърцето му. Все още за мен бе истинско чудо всичко, което усещах в него; то бе толкова различно от мен.

— Никога не съм предполагала, че един мъж може да бъде толкова ценен — заявих аз и целунах сърцето му през сакото.

Той се засмя; усетих буботенето в гърдите му.

— Това означава ли, че ти идват и духовни мисли за мен?

— Вероятно не.

— А, значи ме желаеш за целите си?

— Онзи дебел килим пред камината ми привлече погледа.

Помислих, че щеше да си глътне езика. Бях се променила толкова много и все още от време на време го изумявах. Разбира се, за тези промени беше отговорен той самият и затова те му доставяха още по-голямо удоволствие.