Изправих се бавно и взех другия пистолет. Беше останал само един куршум. Беше достатъчен. Нито един от останалите двама не се интересуваше какво бе станало с господаря им; това беше проблем само на Флинт, но той вече не се вълнуваше от нищо.

Поех си дълбоко въздух. Всички бяхме живи. Чух ново болезнено изохкване. Каквото и да бе сторил баща ми, аз не исках да умира.

И започнах да се моля с цялото си сърце да остане жив.



Баща ми наистина оцеля.

Сега беше в някакво състояние между упоителен сън и безсъзнание. Доктор Боулдър бе останал в имението, за да се грижи за него.

Ръкър отведе двамата мъже в местния затвор и не беше никак нежен с тях. Помня как Джон ме притисна към тялото си, помня докосването на устните му в косите ми. Помня как Бойнтън му бе стиснал силно ръката с облекчение. Помня как се прегръщаха Томас и Амилия, и Амилия плачеше. Помня колко ужасени бяха всички от случилото се. Помня как се хранех в кабинета, край огъня, в компанията на Джон. И тогава внезапно, без причина, всичко изчезна. Опитвах се да отворя очи, да кажа нещо, но не можех. Какво ставаше с мен?

— Тя преживя прекалено много — чух аз гласа на Джон, който очевидно ме носеше. — Това е защитната реакция на организма й.

Усещах, че наоколо има хора, чувах ги да говорят, съвсем тихичко, както се прави край болен човек. Дали не бях болна? Нямах представа. Знаех само, че се намирам някъде надълбоко и не можех да се измъкна оттам.

Спах и сънувах.

В съня си чух гласа на Питър. Сънувах, че ме държи за ръката и прокарва леко пръсти по бузата ми. Казваше ми да се събудя, защото до Коледа оставали само четири дни и било неучтиво от моя страна да не го приветствам. Дори попита дали съм му купила подарък.

Но аз не можех да се събудя. Плувах в мрак, усещах как празнотата ме обгръща, обвива ме като в пашкул.

По-късно пък мис Крислок повдигаше главата ми и ми даваше нещо за пиене; изпих го и заспах дълбоко. Мисис Редбрест ме хранеше с вкусен пилешки бульон. Чух я да обяснява какъв късмет било, че се храня; в противен случай съм щяла да се изтощя и това щял да бъде краят ми. Искаше ми се да й благодаря, защото бульонът ми харесваше много и ме затопляше приятно. Искаше ми се също да я успокоя, че нямам намерение да се изтощавам.

Чух гласа на Джудит, която ми казваше „Добро утро“ с типичен за щата Вирджиния акцент. Нейното „утро“ се точи почти половин минута. Мис Гилбанк се засмя, потупа ме по ръката и ме помоли да се събуждам скоро, тъй като съм й липсвала. Имах желание да споделя, че и тя ми липсваше. Толкова много хора имаше около мен, всички те шепнеха, всички ме докосваха леко, потупваха ме, а на мен ми се искаше да отворя очи. Но не можех и ми беше много неприятно. Исках да отворя уста и да им кажа да правят нещо друго, а не само да се промъкват наоколо ми и да шепнат. Исках да викат, да се смеят. Да, исках да чувам смях и може ми дори музика. Но единственото, с което бях заобиколена, беше шепот и безкрайно, бездънно, дълбоко мълчание.

Беше посред нощ. Нямам представа откъде го знаех. Усещах топлина, която ме обгръщаше отвсякъде. Дочух скимтенето на Джордж, точно в ухото си. Искаше ми се да се усмихна, да кажа на Джордж да не подлудява Джон с явното си обожание.

Топлината ме покриваше и проникваше в мен, до костите ми. Осъзнах, че е Джон, който ме прегръщаше и ме притискаше към себе си. Почувствах как големите му длани разтъркват гърба ми. Усещах твърдото му топло тяло. Топлият му дъх галеше слепоочието ми. Това ми харесваше. Даваше ми усещане за комфорт и сигурност.

Той говореше в ухото ми. Гласът му беше дълбок и нежен. Знаех, че ме обича, че е луд от тревога, но просто не можех да направя нищо. И тогава той каза, вече по-силно и нетърпеливо:

— Чуй ме добре, Анди. Предостатъчно търпях. Отнасях се с теб мило, нежно, но ти не се връщаш при мен. Реших, че повече не заслужаваш нежността ми. Ще ми се подчиниш, дяволите да те вземат. Ти ще ми станеш съпруга, а съпругата трябва да се подчинява на мъжа си. Защо отказваш да се събудиш? Това продължава вече шест дни. Лекарят не знае какво ти е. Говори някакви врели-некипели за шок, женски нервни припадъци и други подобни, но аз му обясних, че твоите нерви могат да бъдат опънати оттук до Франция и пак да не се скъсат. Колкото до женските нервни припадъци му казах, че ще ме стъпчеш, ако ти кажа някога нещо подобно. Той само поклати глава, видимо ужасен. После му обясних, че си застреляла човек и е имало толкова много смърт, болка и страх, че най-вероятно просто не си била в състояние да ги понесеш; сигурно си се оттеглила на някакво безопасно местенце и ще останеш там, докато се справиш с тях. Да, струва ми се, че вярвам на това обяснение. Може би той също повярва. В отговор само изсумтя. Струва ми се, че повече му допада собствената му прогноза за женски нервен припадък. Но вече минаха шест дни, цели шест дни, Анди. Време е да се върнеш отново към живота и да се омъжиш за мен, да свириш отново на пиано и да ми позволиш да те разсмивам. Ще можем да се обзалагаме с Джудит на кой храст ще се облекчи следващия път Джордж. Добре, тогава само ще ме слушаш. Приятно ми е да чувствам гърдите ти; много хубави, меки гърди имаш. Обичам да усещам устните ти, но сега те са сухи. Не трябва да забравям да ги намажа с крем. Баща ти се поправя. Доктор Боулдър не е мръднал оттук от самото начало. Но според мен го прави най-вече заради превъзходната кухня на готвачката. Изяжда храна колкото собственото си тегло.

Вече е много студено. От три дни вали сняг. Малката Бес е почти напълно здрава. Скимти всеки път, когато някой се приближи до нейното отделение. Липсваш й. Всички очакваме да отвориш красивите си очи и да направиш някакво безочливо изказване. Например да поискаш чаша бренди с пилешкия бульон. Питър също е тук. Крачи напред-назад, седи и те наблюдава часове наред. Започва да губи самообладание, Анди. Трябва да се върнеш при всички нас и да си пийнеш бренди. Какво ще кажеш? Отвори очи, Анди, усмихни ми се. Искам да те целувам и да те науча как да ме целуваш. Искам да те любя и да ти покажа, че мъжът и жената заедно могат да създават вълшебство. Ние ще го създадем също, ще видиш. Ти ще ми вярваш и ще ме обичаш, и дори понякога ще се хвърляш отгоре ми, толкова ще ме желаеш, и ще ме целуваш, докато ме подлудиш. Ще бъдем заедно. Точно така. Ти ще ми вярваш, Анди. Аз ще ти бъда верен до последния си дъх. А после духът ми ще ти бъде верен. Никаква нестабилна аура. Ще се прилепя към теб, докато започнеш да ме кълнеш и пожелаеш да се разтворя във въздуха. Повярвай ми, Анди. Никога няма да те излъжа, никога.

„Да го целувам, докато го подлудя?“ Харесваше ми. Усетих как голямата му длан се спря върху задните ми части и ме притисна към него. Искаше ми се да бъда дори още по-близо. Той беше едър и силен, но вече не ме плашеше ни най-малко. Идваше ми да се изсмея над това, над огромната промяна в себе си, осъществена благодарение на него. Щях да го обичам винаги. Искаше ми се да му кажа, че моята аура щеше да бъде по-стабилна от неговата.

Той ми беше върнал живота. Исках да му го кажа, и точно така направих, но някъде дълбоко в себе си.

Нямам представа колко дълго ми говори Джон, колко дълго ме притиска в обятията си, като ме галеше и целуваше, но определено не беше достатъчно. Не ми се искаше да ме пуска никога. Но малко по-късно той си тръгна. Усетих, че Джордж лежеше, притиснат към дясната ми страна. Всичко беше наред.

После се появи светлина, усетих дори горещината в клепачите си. Не можех да разбера какво става. Никой никога не се приближаваше толкова близо със свещ. Какво беше това?

Чух някакъв тих глас, който повтаряше:

— Нямах възможност да остана с теб насаме, дяволите да ги вземат. Вечно имаше някой тук, особено Джон, дано Господ го прокълне за вечни времена, задето уби моя Лорънс. Страхувах се, че действието на опиума ще премине и ти ще се събудиш, но не стана така. Два дена вече не съм имала възможност да ти дам още от него. Но най-после съм тук сама с теб и, слава на Бога, ти все още спиш. А сега, проклето момиче, нека да ти повдигна главата, за да можеш да изпиеш прелестната отвара, която съм приготвила специално за теб. Дадох ти я през първата нощ, когато донесохте мъртвото тяло на Лорънс. Тогава доведохте доктор Боулдър, който се грижи така възхитително за окаяния ти баща. И той ще се оправи, а бедният ми Лорънс гние в студената земя. Аз ти дадох отварата и ти просто падна. Всички видяха колко съм разстроена, как плаках от тревога за теб. Дадох ти от отварата още веднъж, като наблюдавах как се плъзга навътре в гърлото ти и те заключва още по-дълбоко вътре в теб самата. Вече започваш да отслабваш, защото само лежиш без да мърдаш. Можеш ли да ме чуеш? Не съм сигурна. Никой не знае със сигурност. Тази последна отвара ще те отведе на другия свят, завинаги, и ако питаш мен беше крайно време.

Уплаших се. Мис Крислок беше полудяла. Искаше да умра? Искаше да ме убие? Обичала Лорънс ли? Усетих дланите й върху себе си. Не, не, сигурно сънувах, просто някакъв кошмар, нищо повече от ужасен кошмар. Намръщих се; отчаяно желаех да се събудя. И наистина го направих. Отворих очи и погледнах мис Крислок право в лицето.

Тя държеше в ръка малка чаша, пълна с някаква, подобна на мляко, течност.

Устата не ме слушаше, но знам, че успях да изрека на глас:

— Мили? Защо? Какво правиш с мен? Та ти винаги си ме обичала. Защо?

Тя се засмя, но това беше грозен, побъркан смях, пълен с омраза. Осъзнах, че обектът на тази омраза бях именно аз.

— Значи си чула всичко, така ли? Убивам те, окаяно момиче. Лорънс се провали, но аз няма да се проваля. Джеймсън уби майка ти и аз ще трябва да убия него, но първо ще умреш ти. Това ще отвлече вниманието на всички и така ще мога да се разправя с него. Когато очите ти останат затворени, никой няма да разбере какво се е случило с теб. Ще решат, че просто си се оттеглила от този свят и си умряла от изтощение. Лекарят няма да може да каже нищо. На мен няма да ми се случи нищо. Никой никога няма да ме заподозре. Но аз ще знам и ще се усмихвам в себе си, защото аз съм те убила. Ти си мислеше, че Лорънс е бил старицата, която се появи тук с ножа, но всъщност аз изиграх тази роля. Исках да те уплаша до полуда, но в теб няма и капка чувствителност, ти си дебелокожа, прекалено здраво стъпила на тази земя. Да, надявах се, че ще изпаднеш в истерия, но трябваше вече да те познавам по-добре. Ти не си като майка си. Лорънс мислеше, че така ще те влудим. Аз се надявах, но не бях така сигурна като него. Той не те познаваше и не се вслуша в моето мнение. И виж какво му донесе това. Проклетият ти любовник го уби, малка кучко.