— Оплака се, че мъжете са ти омръзнали и за разнообразие известно време ще пробваш с жени.

Тя му отправи празен поглед.

— Какви ги говориш, за бога?

— Беше след един час във физкултурния салон. Май в единайсети клас? Не, по-скоро в дванайсети. Надяваше се, че Дрю Терано ще те покани на среща, но когато не го направи, спомена, че би могла да излезеш и с Пати Рийд.

Виж, Дрю Терано си го спомняше много добре. И да, наистина по едно време си падаше по него. Сякаш оттогава бяха изминали милион години.

Трескаво се зарови в спомените си.

— Той ходеше с Пати, нали?

— Аха.

— И аз съм ти казала… — Внезапно си припомни всичко, въпреки че, честно казано, все още не беше сигурна, че Майк изобщо бе присъствал на случката. — Казах, че със същия успех бих могла да започна да се срещам с Пати…

— Точно така.

— … защото това е единственият начин да бъда по-близо до Дрю.

Трябваше да му се признае, че слушаше внимателно и премисляше думите й. После кимна. Най-после бе разбрал.

— Сарказъм.

— Нещо такова.

— А през цялото време аз си мислех, че помежду ни има нещо общо.

— Но очевидно недостатъчно, за да се получи с нас.

Той се засмя и я прегърна през раменете.

— Нямах представа, че искаш точно това. Много съм поласкан.

Сандра изсумтя презрително.

— Не, говоря сериозно — потвърди Майк и я погледна открито. — Наистина. Всеки мъж би бил щастлив да бъде с жена като теб.

— Освен ако не предпочита гей като Марго — завърши тя и веднага съжали за горчивината, прокраднала се в гласа й.

За щастие той я разбра правилно. Точно както си бе мислила през цялото време, че ще я разбира.

Само дето не я искаше.

— Ако не желаех Марго, ако не желаех гей като Марго, щях да се влюбя в жена като теб — нежно каза Майк и я погали по косата. — Честна дума.

И по някаква причина това й помогна. Не, не че заличи болката, но поне я накара да се чувства значително по-добре. Може би защото беше доказателство, че причината Майк да я отхвърли не беше в нея, а в него и във факта, че иска нещо, което тя никога не би могла да му даде.

Дълго време Сандра бе страдала от ниско самочувствие, но бе достатъчно разумна, за да бъде реалистка. Ако нормалният Майк я беше отхвърлил, щеше да има поне милион причини, които да я тормозят.

Но когато я отхвърляше геят Майк… е, тогава съществуваше само една-единствена.

— Е, добре. — Сандра потърка длани в бедрата си в жест, който означаваше „давай да приключваме с това“. — И така, Марго се среща с теб, а не с Деби. Има ли още нещо, което трябва да знам?

— Деби се върна при Тайгър — каза той съвсем сериозно.

Ако не беше толкова сериозен, тя сигурно щеше да се поддаде на внезапния импулс да избухне в смях. Вместо това скришом заби нокти в дланите си и попита:

— Тайгър ли?

Майк кимна:

— Бившата й приятелка. За това исках да говорим. Двете отново се събраха.

Значи Деби също не бе свободна. Определено не й вървеше с тия хора.

— Слушай, хайде да си изясним нещата — подхвана тя. — Да ги изясним докрай. Ти не само си се опитвал да ме уредиш с жена, но си и планирал да сложиш край на въображаемата връзка, тъй като и тя спи с друга. — Наистина не можеше да повярва. В живота си бе имала много драматични преживявания. Сети се за случая, когато бе блъснала момчето, рекламиращо в специален костюм ресторант за тако, и бе счупила предното стъкло на чисто новата си кола. Но случващото се сега беше отвратително.

Бе отхвърлена от жена, с която никога не бе излизала, и от мъж, с когото много бе искала да излиза, само дето той се бе оказал гей.

Майк кимна с характерната за всеки хомосексуалист неподражаема скромност:

— Боя се, че стана точно така.

Докато не й го каза направо, все още не й се вярваше. Като последна глупачка бе продължавала да се надява, че инстинктите й я бяха подвели.

— Хей! — възкликна Майк. — Ние просто се опитваме да живеем, да обичаме, да се смеем и накрая да се озовем в леглото. Това е единственият начин да изтърпим този живот.

Глава 22.

— Значи се е опитвал да те уреди с някаква лесбийка — попита Лорна, опитвайки се да обобщи странната история, която Сандра току-що им разказа.

— Да. Точно така. Време ли е да си изплакна косата?

Хелън погледна часовника си.

— Още пет минутки. Все още смятам, че трябва да отидеш при Денис.

Сандра поклати глава.

— В момента, в който осъзнах, че изглеждам като зеленокоса лесбийка, не можех да прекарам и секунда сред непознати хора. Впрочем от последния път минаха няколко седмици. Сигурно вече е безопасно. А ако не е, няма нищо страшно в това да си обръсна главата. Поне ще привличам по-малко внимание. — Тя потръпна. — Господи, направо не мога да повярвам.

— Значи изобщо не си подозирала, че е гей?

— Като се обръщам сега назад, виждам очевидни знаци, на които не съм обръщала внимание. Например това, че си скубе веждите или че се обезкосмява. — Въздъхна тежко. — А и фактът, че е гледал „Гордост и предразсъдъци“ цели три пъти.

Лорна смръщи лице.

— Колин Фърт, Матю Макфейдън или Лорънс Оливие?

— Фърт.

Лорна си пое дълбоко въздух и каза през зъби:

— Това е ясен знак. Мъж с усет към красивите мъже винаги е сигнал за опасност.

— Горе главата — обади се Джос. — Поне си имаш Карл.

Сандра се изчерви.

— Въпреки че е много спорно какъв мъж е той, щом си е паднал по зеленокоса лесбийка.

— Но ти не си такава! — възрази момичето. — Само след няколко минути косата ти отново ще е кестенява.

В стаята настъпи напрегнато от очакване мълчание.

— И вече няма да изглеждаш като обратна! — засмя се Джос.

— Знаеш ли, Сандра — каза Хелън, като не откъсваше поглед от нея. — Всичко ще се оправи. Опасявах се, че това ще те сломи. Както би станало с всяка от нас.

Сандра кимна:

— Знам. Нямам представа какво ми стана. То е нещо като… Е, добре, в началото ударът наистина беше тежък. Искам да кажа, че винаги оставаш разочарована, когато мечтаният мъж не се интересува от теб, но когато не проявява интерес към никоя друга жена, истината се приема по-лесно.

— Вярно е — съгласи се Лорна. — Не можеш да се питаш постоянно какво щеше да се получи, тъй като няма да постигнеш друго, освен да ти израсне пенис.

— Права си — ентусиазирано я подкрепи Сандра. — За първи път си давам сметка, че вината не е лично у мен. Въпреки това, не знам как да ви го обясня, но чувствам, че съм се променила. Толкова много неща напоследък тръгнаха в друга посока, което ме кара да мисля, че всичко в живота ни се случва, независимо от нас.

— Което отново ни връща към Карл — подметна Лорна. — Кой е той? Умишлено ли си го крила от нас?

— Съвсем умишлено — възбудено обясни Джос. — Живее в апартамента отгоре, много е сладък и е луд по нея. Личи си от начина, по който я гледа.

— Канил ли те е на среща? — попита Хелън. Забелязала новопридобитата самоувереност на Сандра, сама започваше да вярва в съдбата. Нямаше търпение да чуе още добри новини.

Сандра я погледна и се засмя.

— Ще ми позволите ли да ви обясня?

— Извинявай — усмихна се Джос и додаде тихо: — Но наистина е много готин.

— Значи ти е предложил да излезете и ти си приела, така ли? — повдигна вежди Лорна.

Сандра и Джос си размениха многозначителни погледи.

— Предложи ми да се видим, но аз му отказах, защото не исках приятелят ми гей да ревнува.

— В такъв случай му кажи, че си променила решението си — предложи Хелън. — Може да се измъкнеш с нещо такова, че си мислила за него през цялото време и ти се иска да го опознаеш по-отблизо.

Сандра я погледна с възхищение.

— Чудесна идея. Ще свърши работа.

— Направи го тогава! — насърчи я Лорна. — Майната му на твоя хомосексуалист.

— Амин. Което ми напомня, че трябва да ви покажа нещо. — Хелън бръкна в чантата си и извади нещо увито.

— Ти си като Мери Попинс — отбеляза Сандра. — Да не извадиш лампа?

— Нещо много по-добро. — Хелън държеше снимка на тъмнокос мъж. Силуетът му сякаш бе издялан от мрамор, а маслиненочерните му очи категорично подсказваха италианския му произход. Беше красив. Направо неустоим. — Е, това е Филипе Карфани.

Всички жени въздъхнаха едновременно.

В този момент специално нагласеният часовник иззвъня.

— Време е да се изплакнеш — обърна се Лорна към Сандра, все още загледана във фотографията.

— Добре. — Сандра се изправи и зави плътно хавлията около тялото си, пристъпвайки към Джос. — Като се видим следващия път, ще бъда… как го нарекохте? Кестенява. — И изчезна към банята.

— Я дай да погледна отново тази снимка — протегна ръка Лорна и Хелън й я подаде. — Знаете какво трябва да направим, нали?