Елизабет Лоуел - Кехлибареният бряг

— Все още мисля, че трябва да отидеш в болница — каза Онор и се намръщи. — Подпираше се на Арчър по целия път от клиниката.

Кайл се усмихна. Чувстваше се комфортно в собственото си легло.

— Тук гледката е по-хубава и след малко ще има разкошен залез — каза той и махна към прозореца. — Но сестрата е доста заядлива.

— Сестра? — повтори тя и придърпа юргана по-надолу. — Или съм лекар, или няма да участвам, ясно ли е? И като лекар ще те посъветвам да…

— По-спокойно — прекъсна я Джейк. Той остави кана със сок и чаша на масичката до леглото. — Както каза истинският лекар, Кайл трябва да се налива с течности, които не съдържат алкохол или кофеин.

— Лесно ти е да го кажеш — процеди Онор и погледна нагоре към по-големия си брат. — Нали не си ти този, който лежи в леглото.

Арчър се усмихна уморено.

— Иска ми се да бях.

Наистина изглеждаше така с омачканите си дрехи, наболата си тъмна брада и мрачните гънки от двете страни на устните си. Имаше черната коса на майка си и очите на баща си — смесица от сиво, синьо и зелено, която се променяше в зависимост от дрехите и настроението му. В момента очите на Арчър бяха почти толкова тъмни, колкото и кръговете под тях.

Онор се бореше със симпатията, която изпитваше към него. Въпреки тъмните петна под очите той все още изглеждаше, във форма. Ръцете му бяха стабилни и сръчни, докато наливаше сок в чашата на Кайл.

— Спри да се заяждаш с него — каза Арчър, докато оставяше чашата на масата. — След ден, най-много след два отново ще те тормози.

— Не мога да се успокоя! Последната нощ излязох с малка лодка в бурно море, малко след зазоряване си пробивах път между ужасяващи малки скали, сблъсках се с хора, насочили пистолети към…

— Всичко свърши — прекъсна я Арчър и я прегърна така, че краката й се огънаха. После я залюля, сякаш отново беше малко момиченце. — Кайл е добре, ти също. Всичко е наред.

На Онор й се искаше да продължи да се зъби на по-големия си брат, но в момента той изглеждаше твърде стар за своите тридесет и четири години.

При нормални обстоятелства тя щеше да изпитва симпатия, но у нея все още се надигаше гняв от откритието, че Арчър, Лоуи и Джъстин бяха крили от нея изчезването на Кайл в продължение на две седмици — за да не я притесняват, разбира се. Фактът, че през изминалите дни мисълта за него не бе излизала от главата й, очевидно не впечатляваше Арчър.

Мъжката логика често причиняваше болка.

— Успокой се — каза тя унищожително. — Всичко е наред. Да, разбира се! Например ти. Изглеждаш така, сякаш са те извадили от улична канавка. Кога за последно си спал?

Арчър я отпусна на земята, усмихна се криво и се обърна към Кайл.

— Свързах се с Джъстин и Лоуи. Ще дойдат след няколко дни, Донован ще лети насам утре. Мама изоставя последния си проект и ще се яви, омазана с боя от главата до петите, заедно с татко.

— Може би все пак ще размисля за болницата — промърмори Кайл, като се шегуваше само наполовина. — Просто не съм в състояние да споря с татко.

Арчър подаде на Кайл чаша със сок.

— Изпий го. Ще се нуждаеш от цялото си остроумие и рефлекси, за да надхитриш стария.

— Като говорим за рефлекси, къде е Джей? — огледа се Кайл. — Все още не мога да повярвам, че успя да се справи толкова бързо с Марджи и Петя.

— Джей е при Елън Лазарус — отвърна Арчър с прозявка. — Мръсна работа, но все някой трябва да я свърши.

Кайл хвърли бърз поглед към Онор.

— Джей и Елън са стара история.

— Можеш да се откажеш, но не можеш да излезеш от играта — промърмори уморено Арчър.

— Ти трябва да го знаеш — стрелна го с поглед Кайл.

Онор се извърна към най-големия си брат.

— Познаваш Елън?

Без да отговори, Арчър посегна към термоса с кафе, което Онор бе приготвила за него. Караше се с него през цялото време, разбира се, но въпреки това се грижеше за него.

— Не, Арчър не познава Елън — каза Кайл. — Но познава правилата на играта.

— Коя игра? — сепна се Онор.

Арчър разклати термоса. Беше празен. Погледна сестра си с надежда.

— Не — отсече тя. — Аз направих първия. Сега е твой ред.

— Изчакайте Джей — предложи мигновено Кайл. — Той прави прекрасно кафе.

— Теб какво те интересува? — отвърна му Арчър. — Ти няма да пиеш кафе още двадесет и четири часа.

— Но при мисълта, че някой ще пие от твоето кафе, мога да вляза в болницата — ухили се Кайл.

— В такъв случай лично аз ще налея в устата ти първата чашка — обеща Арчър.

Лекотата, с която се движеше, напомняше на Онор за Джейк. Тя се намръщи при спомена за описанието, което Арчър бе направил на Джейк… движи се като боец.

Кайл видя гримасата на Онор.

— Онова между Джейк и Елън наистина е стара история.

— Джейк е голямо момче — изсумтя тя и вдигна рамене. — Елън е голямо момиче. Какво ще правят, си е тяхна работа.

— Обаче не искаш да кажеш това.

— Точно това искам да кажа — изрече равнодушно Онор. — Наех Джейк, за да ми помогне да те открия. Джейк се свърза с мен, за да изчисти петното от името си. И двамата получихме онова, което искахме. Приключихме работата, а с това и нашите отношения.

— Но…

Някой почука на входната врата и прекъсна Кайл.

— Аз ще отворя — извика Онор към Арчър.

Тя побърза да излезе от стаята, преди Кайл да успее да каже още нещо за Джейк. Беше наистина трудно да кажеш на брат си, че мъжът, който според него е бил подходящ за теб, не е искал от теб нищо друго, освен кратка любовна афера.

Сексът става безинтересен три седмици след като засъхне мастилото върху брачното свидетелство.

В момента, в който Онор докосна бравата, страховете от изминалите дни я обхванаха с нова сила.

— Кой е? — попита.

— Компания — отвърна Джейк.

Отне й един миг да изчисти всякакви чувства от лицето си и да почисти трохите от хляб от черната си риза и тесните избелели дънки. После си пое дълбоко дъх.

Тя беше зряла жена на тридесет години. Със сигурност можеше да погледне в очите свой бивш любовник, без да се изчерви, и да си припомни всички глупости, които му бе наговорила за любовта.

Отвори вратата. Джейк, Елън и Резников стояха на малката веранда пред входната врата.

— Можеше да споменеш останалите двама — отбеляза хладно Онор.

— Казах компания.

— Не разбирам.

— Аз съм част от семейството, не съм компания — той се обърна към другите двама. — Помните каква е сделката, нали? По пет минути за всеки и никакви други посещения, без официално разрешение от закона.

Джейк заобиколи внимателно Онор и влезе в къщата. Елън и Резников го последваха като хора, които имат много работа и не разполагат с достатъчно време, за да я свършат. И двамата изглеждаха току-що изкъпани и потиснати. Елън отново бе облякла яркочервения си жакет.

— Кайл е твърде болен, за да говори — предупреди рязко Онор.

— Не, не е — извика Арчър от кухнята. — Имате по пет минути за всеки и никакви други разговори без призовка.

— Звучи като запис на касета — изръмжа Елън на Джейк. — Вие двамата сигурно сте се наговорили предварително.

— Не беше нужно. Арчър е като мен — знае неписаните правила. Петя, ти изтегли късата сламка, така че влизаш пръв. И не забравяй, че двамата с Онор ти спасихме задника.

— Не съм чула за такова нещо — каза Елън на Джейк. — Чух, че си ритнал Пьотър по задника.

— Направих му услуга. С Марджи, Пьотър беше в положението на мъжка богомолка, ухажваща женската — отбеляза иронично Джейк.

— Което означава? — погледна го любопитно Елън.

— Женските от този вид са известни с това, че изяждат мъжките по време на съвкуплението, като оставят най-полезната част за последно. За да не остане В съзнанието на женската само като вкусен спомен, мъжкият й носи сочно насекомо, за да отвлече вниманието й. После скача върху й и се моли да свърши преди нея.

Елън погледна замислено Резников.

— Значи с Марджи сте карали по бързата процедура?

Руснакът изглеждаше озадачен, докато Джейк не му преведе идиома. После Резников вдигна елегантно рамене, засмя се и се насочи към спалнята, без да чака да му кажат къде е.

— Значи така — промърмори Джейк.

— Какво? — попита Онор.

Джейк не отговори.

Резников влезе в спалнята и остави вратата отворена след себе си.

— Този кехлибарен панел — започна той без предисловия, — как го занесе до Петропавловск?

Кайл посегна към чашата с портокалов сок и отпи. Но дори и след това не каза нищо.

— Ние ще узнаем кой ти е помогнал — продължи все така делово Резников.

— Не и от мен.

— Мога да направя бизнеса в Руската федерация доста труден за семейство Донован.

— Не ме интересува.

— Но твоето семейство може да разсъждава по друг начин.

— Неговото семейство — Арчър мигновено се озова на вратата — застава зад него до последната капка кръв, пот и сълзи.

Джейк се усмихна кисело. Това не беше нещо ново.

— Следващият въпрос, Петя. Губиш си времето.

— Сближил си се с Марджи заради кражбата на панела, нали?

— Не.

— Тя твърди друго нещо.

— Това, че работи за теб, не означава, че трябва да й вярваме — отвърна Кайл.

Отегчението в гласа му можеше да се отдаде на умората, но Онор подозираше, че не е така. Да бъдеш използван от някого като средство за постигане на някаква цел, бе достатъчно, за да разочарова и светец по отношение на човешката хуманност.

Кайл не беше светец.

— Марджи не работеше за мен в този смисъл, който имаш предвид. Започнахме да си сътрудничим по-късно, в резултат от негласно споразумение — поясни Резников. — Как се добра тя до кехлибарения панел?