Кайл понечи да каже нещо, после поклати глава.

— Какво има? — попита Онор.

— Не мога да рискувам — отвърна брат й.

— Какво имаш предвид?

Кайл само поклати глава. Под побелялата му брада, небръсната поне от месец, лицето му имаше същите непоколебими черти, които Джейк бе видял у Онор. Донован бяха упорити до мозъка на костите си.

— Кайл? — натърти Онор. — Какво не можеш да рискуваш!

— Да остави кехлибара при мен — вклини се грубо Джейк. — Но това не бива да те изненадва, лютиче. Ти също не ми вярваш.

— Не е това… По дяволите — изохка Кайл. Беше му трудно да обясни с пресъхнали устни и замъглен разсъдък. — Случайно да ти се намира кислородна бутилка? Моята е на привършване.

— Имам — каза Джейк.

— А GPS-устройство?

— Да.

Кайл Въздъхна и почти се усмихна.

— Нищо чудно, че имаш собствен бизнес. Нищо не ти се изплъзва.

— Къде е твоето GPS-устройство? — попита Джейк.

— Потъна със зодиака.

Дъхът на Онор се чуваше от разстояние.

— Какво се случи?

— Куршуми — изрече Кайл измъчено. — Джей, искам да ми дадеш дума, че ще ми донесеш кехлибара, преди да ме отведеш от острова.

— Не! — намеси се Онор. — Нуждаеш се от лекар повече, отколкото от някакъв кехлибар, дори и за него да се носят легенди.

Макар и зачервени, очите на Кайл не бяха загубили блясъка си. Той погледна Джейк в очакване на отговор.

— Сестра ти е права — кимна Джейк. — Нуждаеш се от лекар.

— Мога да почакам.

— Кехлибарът — също.

— Точно там е работата. Потопих го доста набързо. Може да се откъсне и да отплава всеки момент.

— Остави го да отплава — каза рязко Онор.

— Едва ли искаш да кажеш точно това — възпротиви се Кайл.

— Как ли пък не!

— Би ли й обяснил? — обърна се уморено Кайл към Джейк. — Това не е по моята част.

Докато Кайл вдигаше бутилката е вода към устните си, Онор се обърна към Джейк. В златистозелените й очи се четеше решителност, не по-малка от тази, на брат й.

— По никакъв начин не можеш да ме убедиш, че кехлибарът е по-ценен от живота на брат ми — изсъска тя.

— Точно там е работата — рече Джейк неохотно, защото наистина искаше да отведе Онор на безопасно място. За съжаление нейната безопасност бе пряко свързана с панела от Кехлибарената стая. — Брат ти е последният, който е видял този панел. Ако ти беше някой като Змийския поглед, щеше ли да повярваш, че Кайл го е загубил?

— Но…

Джейк продължи да говори.

— Или щеше да вярваш, че го е скрил някъде, докато утихне шумът около него. И с тази увереност Змийския поглед ще се захване за нещо, което според него ще направи Кайл по-приказлив. Например обичната му млада сестра.

— Това е нелепо — опита се да го произнесе рязко Онор.

Джейк знаеше по-добре. Той отново се обърна към Кайл.

— Имаш думата ми. Къде потопи кехлибара?

23.

Онор беше толкова бясна на двамата твърдоглави мъже в живота си, че предпочете да остане на борда на Тумороу, докато Джейк отиде с преносимото GPS-устройство и зодиака на посочените от Кайл координати — точно в центъра на скалите, които се намираха недалеч от брега. Кайл се придвижи до края на бреговата ивица, но не направи и крачка повече. Той седна, опря се на една скала, отпи от двулитровата бутилка и се загледа в шамандурата, която Джейк бе поставил на стотина фута от брега и приблизително на същото разстояние от лодката.

Кайл очевидно взимаше насериозно онова, което беше казал. Той не възнамеряваше да напусне остров Джейд, докато кехлибарът не беше в безопасност. Дори с GPS-устройството не беше сигурно, че ще открият потопения панел. Десет ярда, и то приблизително, бяха голямо разстояние в студените, тъмни и непредсказуеми води на островите Сан Хуан.

Обзета от чувство на безсилие, Онор чакаше на кърмата на Тумороу. Нямаше свободно място да крачи, а и нямаше смисъл да крещи на брат си, задето е такъв идиот да се притеснява за нея, вместо за себе си. Освен това не беше особено забавно да му крещи. Той просто не й обръщаше внимание.

Тя погледна въдицата на стойката отляво на отворената врата на кабината. Беше готова за работа. Върхът й се превиваше от тежестта на примамката.

— Ето — промърмори тя под носа си. — Бих могла да я взема, да я хвърля случайно в погрешна посока и да разбия черепа на твърдоглавия си брат. Може би така ще му набия малко ум в главата.

Но Онор не се помръдна, за да вземе въдицата. Уморена, разтревожена, с чувството, че е преследвана и осъдена едновременно, тя крачеше, доколкото това беше възможно, по ограничената територия на кърмата на Тумороу. Започваше да съжалява, че не е на брега, за да може да мъмри брат си, без да си напряга гласа.

Изведнъж нещо, което приличаше на плитка правоъгълна кутия, изникна от водата на по-малко от тридесет фута от лодката. Джейк изплува точно зад кутията.

— Открих я! — извика той.

Кайл се усмихна въпреки разранените си устни и вдигна бутилката с вода В знак на поздрав. Преди да успее да събере достатъчно сили, за да изрече поздравления на глас, някой друг го направи.

— Отлично, приятел! А сега я донеси на брега, преди да ми се наложи да застрелям госпожица Донован.

Онор се обърна по посока на гласа.

Двеста фута над Кайл, Пьотър Резников стоеше приведен на билото на стръмния склон. В ръцете си държеше снайперистка пушка.

Мерникът беше насочен към нея.

— Не се движете, моля — извика Резников, а гласът му се носеше с лекота по склона и над водната повърхност. — На този етап ще бъде жалко да се случи инцидентна смърт, но откакто падна Берлинската стена, съм съжалявал стотици пъти. Ще го преживея още веднъж. Обаче госпожица Донован — не. Джейкъб, ако сложиш ръцете си под водата, ще застрелям прекрасната ти любовница. Разбрахме ли се?

Джейк разбираше прекрасно. В момента беше толкова безпомощен, колкото и Кайл.

— Разбирам.

— Отлично. Докато има разбирателство, няма да има нужда от смърт. Госпожице Донован, направете една крачка напред и затворете вратата на кабината. Направете само това. Нищо повече.

— Направи го спокойно, Онор — подвикна Джейк. — Няма задна мисъл. Петя се притеснява да не се добереш до радиото. Накарай го да се почувства по-добре.

Онор не можеше да види дали мерникът на снайпера я следва, но беше сигурна, че беше така. Тя дръпна вратата и я затръшна.

— Останете в моето полезрение, госпожице Донован — разпореди Резников. — Ако не го направите, със сигурност ще убия любовника и брат ви. А това ще бъде жалко и съвсем ненужно.

Тя трепна и престана да крои планове за скачане през борда, извън полезрението на Руснака.

— Джейкъб, донеси кутията на брега. Помни, че виждам ръцете ти през оптическия мерник, а ти не можеш да бъдеш сигурен къде е насочено вниманието ми.

Джейк вече беше го проумял. Но все още не беше решил как да се добере до този мерник и да грабне снайпера, преди Резников да застреля някой от тях.

Джейк бавно обгърна кутията с двете си ръце. После я ритна с крак и я блъсна пред себе си по водата.

— Първоначално бях разтревожен от присъствието ти — поясни Резников на Джейк. — Ти си опасен враг. Впоследствие реших, че за нас е голям късмет да бъдеш тук. Достатъчно си опитен, за да не загубиш контрол и да ме подтикнеш да убия някого. Знаеш, че смъртта е безсмислена, за когото и да е от нас. Нужна е само Кехлибарената стая. Донеси ми я, Джейкъб.

Имаше голяма вероятност Резников да казва истината, че няма да убие никого, освен ако не го насилят. Но Джейк не искаше да залага ничий живот на една обикновена вероятност. Особено този на Онор.

— Бавно, приятел — предупреди Резников, когато водата стигна до кръста на Джейк, който буташе кутията пред себе си. — Трябва непрекъснато да виждам ръцете ти. Не сваляй плавниците, когато стигнеш брега.


— Защо? — попита Джейк, когато нагази във вода до коленете. — Трудно ми е да вървя с тях, а ти така или иначе ме държиш на прицел.

— Да. Приятна мисъл, нали? Остави плавниците на мястото им. Можеш да свалиш водолазния цилиндър.

— Опасяваш се, че куршумът ще рикошира в кислородната бутилка? — попита Джейк.

— Това е възможно, да?

Ругаейки, Джейк излезе на брега толкова шумно и непохватно, колкото изобщо беше възможно. Което не беше много трудно. Големите плавници бяха предназначени за гмуркане, а не за разходки по скалист бряг. Докато се суетеше да свали кислородната бутилка и маската, той се стараеше да не поглежда към Кайл.

Джейк беше сигурен, че братът на Онор ще се опита да направи нещо. Молеше се само Кайл да е достатъчно разумен, за да изчака Резников да слезе по склона, за да провери кехлибара. Дотогава имаха минимален шанс да се докопат до руснака, без междувременно някой от тях да бъде убит.

— Кайл, ако събираш сили да се изправиш или да се изтъркаляш между дърветата, не го прави — предупреди остро Резников. — Със сигурност ще успея да уцеля сестра ти. Запомни, че предпочитам да не убивам никого.

— Но ще го направиш — каза сурово Кайл.

— Това е най-неприятният за мен избор. Моля те, не го прави единствения.

Пребледняла и напрегната, Онор стоеше неподвижна и наблюдаваше брат си, който бавно се отпусна. Само тя можеше да види скалния отломък, който той държеше в широката си длан.

— Просто вземи проклетия кехлибар и си върви — озъби се Кайл.

— Така и ще направя — увери го руснакът. — Но първо искам да се убедя, че е оригинален. Ти ще ми асистираш, нали, Джейкъб?

— Разбира се — избъбри кисело Джейк. — Винаги се радвам, когато мога да помогна на приятел.

Онор не успя да види реакцията на Резников. Лицето му беше скрито зад огромния снайпер.

— Отвори кутията, приятел — нареди руснакът. Джейк погледна кутията. Беше закована. От всяко ръбче излизаше вода. Ръбовете дотолкова не си пасваха, че пропускаха, въпреки че бяха набъбнали от престоя си във водата. Думите, изписани от външната страна, бяха избледнели и изтрити, но все още се различаваха: въглероден двуокис, примамки за риболов, НЕТРАЙНО.