Тръгна доста по-рано, като караше бавно по заснежените улици и репетираше.

Трябва да ви кажа нещо на вас двамата; не ми е никак лесно, тъй като то не е приятно…

Седнете и двамата, искам да поговорим за майка ви…

Трябва да ви кажа, че преди известно време майка ви е претърпяла инцидент — не, не този с колелото, друг инцидент, на една яхта в Европа. Искам да знаете, че тази жена, която живя с нас напоследък, тази, която падна от колелото…

Жената, която живееше тук и ни правеше всички на глупаци, като ни се подиграваше за това, че я обичаме и имаме нужда от нея, всъщност си е играла една игра…

Как, по дяволите, един мъж би могъл да каже това на децата си?

Той докара Пени и Клиф вкъщи и тримата седнаха на масата в кухнята, за да хапнат сладолед и сладки.

— Мама не смята, че е правилно да се ядат сладолед и сладки едновременно — каза Клиф. — Но на мен ми харесва.

— Не, тя не обича сладолед заедно с печен сладкиш — поправи го Пени. — И смятам, че е напълно права.

— Татко, можем ли да й се обадим в Лондон? — попита Клиф.

— Не.

— Но защо? Ти й звънеше всеки ден, когато тя замина за погребението на леля Сабрина.

— Тогава беше различно.

— Защо?

— Защото беше толкова нещастна…

— Е, може би и сега е нещастна, може би й липсваме.

— Не, Клиф.

— Но защо? Скъпо ли е?

— Малко повече от долар на минута. Съгласен ли си ти да платиш?

— Да, ако ти откажеш. Ако това е единственият начин да говоря с мама.

— Татко — намеси се Пени, — защо си толкова ядосан? На мама ли си сърдит? Затова ли си дойде по-рано? И тя ли ти е сърдита?

Гарт усети някаква топлина в студенината, която го изпълваше. Човек не би могъл да не се гордее с интелигентността на собствените си деца, да не оцени умението им да прозират истината.

Но защо тези интелигентни деца не са успели да проумеят, че жената, живяла с тях, не е тяхната майка?

Защото те са доверчиви и невинни и тя се възползва от всичко това.

— Татко?

— Да, Пени, вярно е, че съм ядосан. И ще ви кажа защо. — Той се чудеше как да започне. Децата му го наблюдаваха внимателно и по ведрите им, любопитни лица премина някаква сянка. Гарт продължаваше да мълчи, просто не беше в състояние да каже дори и една дума. Накрая повдигна ръце и ги разтвори отчаяно. Не можеше да го направи. Може би по-късно, когато моментът е по-подходящ. Но не и сега. — Ядосан съм, защото майка ви замина в Лондон, вместо да си остане тук при нас. И защото смята, че трябва да остане там известно време, да размисли върху живота си надалеч от всичко тук.

— Но нали вече го прави? — каза Пени, като нервно хапеше устни. — Нали затова ходи в Китай?

— Да, така е. И ако си спомняте, когато си говорихме тогава, аз ви споменах, че понякога хората имат нужда да се откъснат от всекидневието си, да се погледнат от друг ъгъл. Но понякога им се налага да го правят повече от веднъж или за по-продължително време.

— Когато говорихме, ти каза, че вие няма да се развеждате.

Гарт усети, че му се повдига, и стисна здраво зъби. Не ставаше дума за развод, а за хирургическа операция: ще трябва да я отстранят напълно от живота си.

— Никой не говори за развод, Пени. Вижте, вече е доста късно. Нямате ли домашни?

— Написахме ги следобед — отвърна Клиф. — Мама ще се върне ли?

— Не знам.

— Ще се върне — извика Пени. — Знам, че ще се върне! Ти ни лъжеш!

— Не ви лъжа — изрече Гарт по-остро, отколкото възнамеряваше, и бързо понижи глас. Трябваше да ги накара по някакъв начин да разберат. — Пени, понякога хората вършат неща, които може да не ти изглеждат правилни или разумни, но това съвсем не означава, че те грешат. Двамата с майка ви имахме… недоразумения по един въпрос и тя реши, че е най-добре да замине за известно време за Лондон. Вие знаехте, че тя отива, за да се погрижи за бизнеса на сестра си. Единствената промяна е, че ще остане малко по-дълго, отколкото възнамеряваше…

— Колко дълго?

— Не знам.

— Знаеш! Двамата с мама сте го решили, а ти не искаш да ни кажеш истината. Не е честно, никой не ни пита нас двамата с Клиф какво искаме, а ние също живеем тук. Тя е наша майка и аз ще й се обадя и ще й кажа, че очакваме да се върне вкъщи, и ти не можеш да ми попречиш!

Бързо избяга от стаята и се качи горе по стълбите. Клиф погледна баща си и се опита да му говори по-бавно, като по-възрастен от сестра си:

— Тя ще се върне, нали? Искам да кажа, че когато ни отвърна, че не знаеш, ти ни отговори като учените, които казват, че не знаят, когато не са наясно кога точно ще се случи нещо?

— Да, така казват учените — кимна Гарт.

— Татко! — Клиф се раздвижи нервно на стола. — Татко, ти нали искаш тя да се върне?

— Доста е… сложно и объркано, Клиф. Не бих могъл да ти отговоря с две думи.

— По дяволите! — изруга момчето и стисна очи.

— О, достатъчно! Аз не ти говоря по този начин и очаквам същото и от теб. Да не би да мислиш, че на мен ми е приятно, че майка ти замина? Но, дявол да го вземе, понякога нещата просто се случват и човек не може да ги промени. Можеш ли да разбереш? Щом се смяташ достатъчно голям, за да ругаеш пред баща си, то тогава бъди достатъчно голям и да разбереш, че аз не мога да контролирам всичко, което ми се случва.

— Е, не би могъл да ни обвиняваш нас, ако си провалил живота си — изтърси Клиф, но сам бе шокиран от думите си. — Съжалявам татко, наистина съжалявам. Не исках да кажа това.

Гарт имаше чувството, че земята се разтваря под краката му. Децата му никога не бяха разговаряли с него по този начин. Стефани не би им позволила. Тя винаги съумяваше да ги сдобри и обедини. Сега като че всичко бе започнало да се разпада, просто липсваше центърът, около който се въртеше животът им. Понечи да каже нещо, после се отказа. Блъсна назад стола си и стана да си сипе едно питие.

— Татко?

— Да, Клиф.

— Ти обичаш ли мама?

Беше толкова тихо, че се чуваха тиктакането на часовника и шумът от хладилника.

— Какво да ти кажа? Когато се оженихме, майка ти беше толкова красива, че всички се обръщаха след нея; смятаха ме за най-щастливия човек на света. А когато се преместихме тук и се появихте вие…

— Защо не ми отговаряш? — извика Клиф. — Ние я обичаме; тогава защо ти не я обичаш? Тя също те обича. Какво е станало с теб? О, Господи! — изтри той очите си. — Струва ми се, че няма защо да разговарям с тебе. Ще пиша на мама. Предполагам, че това няма да ти хареса, но ще го направя.

„Ще трябва да я откъснем от живота си — помисли Гарт. — Но това означава никакви връзки, никаква кореспонденция.“

— Може би ще трябва да я оставим на мира — каза бавно той, като се опитваше да контролира гласа си. — Трябва да я оставим за известно време, без да й напомняме за себе си. Вероятно иска точно това.

— Откъде знаеш? Теб изобщо не те интересува какво иска тя. Но както и да е, ти винаги си казвал, че учените никога не правят заключения, преди да разполагат с достатъчно факти. Може би и мама има нужда от всички възможно факти, а?

— Какви факти?

— Че я обичаме — наставнически каза Клиф. — Че искаме да се върне при нас. А ако не се върне — уверено добави той, — тогава ще отидем в Лондон и ще я доведем!

Притиснат между гнева и любовта към децата си, Гарт се опита да каже нещо, но не бе в състояние.

— Ще поговорим за това утре, Клиф — успя да отрони накрая. — Съгласен ли си?

— Да, но независимо от всичко ние ще й пишем, още тази вечер.

— Ще се кача да ви пожелая лека нощ малко по-късно — кимна Гарт.

„Мръсница! — помисли си той и повтори отново и отново думата, докато седеше сам в кухнята пред чашата с уиски. — Погледни какво им причиняваш. Те биха се чувствали много по-добре, ако знаеха, че си мъртва.“

„Ако кой е мъртъв — попита той сам себе си. И си отговори: — Не знам.“

Нат му се обади в института на следващия ден.

— Чух, че вече си тук. Как мина срещата?

— Не отидох. Промених програмата си.

— А Стефани? Тя също ли промени намеренията си?

— Не.

— Значи вече е в Лондон?

— Да.

— И кога се връща?

— Няма да се връща.

— Няма… Какво искаш да кажеш?

— Ще остане там. Нат, не бих искат да говоря за това в момента.

— Да, разбирам. Другата седмица имам няколко свободни дни. Можем да отидем да ловим риба под леда, ако искаш.

— Ти просто си измисляш тези свободни дни.

— Да, но пациентите ми ще минат и без мен. Искаш ли да се усамотим за няколко дни и да погледнем от друг ъгъл на света?

— Не ми се ще да оставям Пени и Клиф.

— Само за ден-два.

— Нат, ще трябва да посвикна със задълженията си като единствен родител.

— Добре — каза той след минута мълчание. — Тогава ела да вечеряш с нас.

— Предпочитам вие да дойдете някой ден, мисля, че ще успея да се справя. Кажи на Долорес, че ще се обадя в най-скоро време. И Нат… благодаря ти.

В следващите дни се обадиха и други техни приятели и всички питаха кога ще се върне Стефани. В клуба на факултета, в библиотеката, дори в близкия магазин — всички питаха за нея.

— Сигурно се чувства напълно изгубена в Лондон — каза Линда, когато се обади да покани Гарт и децата на вечеря. — И аз съм за никъде без нея. Скоро ще трябва да разпродаваме парцели и тя ми е толкова необходима. Ще се върне скоро, нали? В края на краищата наближава Коледа. На всички отговаряше, че не знае.

„Какъв лъжец съм само — мислеше си вечер, когато останеше сам в спалнята. — И страхливец. Повтарям една и съща лъжа. Докога може да продължава това? Как мога да я обвинявам в измама, след като и аз самият върша същото през цялото време?“

Чу Пени и Клиф да си говорят в съседната стая, отново пишеха писмо до Лондон.

„Ние тримата — Сабрина, Стефани и аз — сами се заплетохме в тази ужасна мрежа от лъжи, сега мрежата се свива, притиска ни и сякаш не съществува никакъв друг изход, освен да я разкъсаме, макар че с това ще нараним толкова хора, които обичаме.“