Спенсър помнеше много сънища, в които участваше Али. Понякога беше сънувала две различни Али.

— Не — прошепна предпазливо тя. Нищо не разбираше. Примигна в мрака, оглеждайки се за четвъртата си приятелка.

— Али? — извика тя.

Но Али не й отговори.

Защото беше изчезнала.

29.

Писмото под вратата

Ариа чу трясък на врата и се събуди. Половината свещи бяха угаснали. Във въздуха се носеше мирис на разложено. Трите й най-добри приятелки седяха на килима и я гледаха.

— Какво става? — попита тя. — Къде е Али?

— Не знаем. — Емили изглеждаше ужасена. — Тя… изчезна.

— Може би това също е част от пресъздаването? — предположи замаяната Хана.

— Не съм сигурна. — Гласът на Спенсър трепереше. — Мисля, че нещата се объркаха ужасно.

— Разбира се, че се объркаха! — извика Емили. — Али я няма!

— Не — отвърна Спенсър. — Според мен… Мисля, че нещо не е наред с Али.

Ариа я зяпна изненадано.

— С Али? — избъбри Емили.

— Какво имаш предвид? — попита настоятелно Хана.

— Мисля, че момичето до прозореца на хамбара е било сестрата на Али — прошепна Спенсър с натежал от сълзи глас. — Мисля, че тя я е убила.

Хана набърчи челото си.

— Не каза ли, че е била Мелиса?

— Освен това никой не е убивал Али — добави Емили, присвивайки очи. — Тя си е тук.

Но Ариа гледаше Спенсър и в главата й се оформяше една идея. Тя отново се замисли за онези полароидни снимки. Може би в прозореца наистина се беше отразило лицето на някой от семейство Дилорентис.

— О, Господи! — прошепна Ариа, спомняйки си думите на онази зловеща жена-медиум, докато двете стояха край ямата, в която беше открито тялото на Али: Али е убила Али.

От долния етаж се чу силен трясък. Всички подскочиха и се оттеглиха в ъгъла, притискайки се една в друга.

— Какво беше това? — прошепна Хана.

Разнесоха се още няколко изскърцвания и удари, след което настъпи тишина. Ариа се осмели да се огледа. Някой сигурно беше дръпнал пердетата, защото лунната светлина навлизаше през прозореца и огряваше пода. Тогава тя забеляза нещо, което досега не бе видяла. На няколко инча от вратата лежеше един бял плик. Като че ли някой го беше пъхнал съвсем наскоро под вратата.

— Ъ-ъ-ъ, момичета? — рече тя с изтънен глас, посочвайки плика с треперещ пръст.

Всички впериха погледи в него, прекалено ужасени, за да помръднат от местата си. Най-накрая Спенсър го грабна от земята. Ръцете й трепереха. Тя го протегна напред, за да могат всички да го видят добре.

До: Четирите кучки

От: А.

Емили падна на колене.

— О, Господи! Били е тук!

— Не е Били — сопна й се Спенсър.

— Тогава значи е Мелиса — предположи Емили с обезумял поглед.

Спенсър разкъса плика. Вътре имаше лист, покрит с печатен текст. Докато го четеше, устата й се изкриви.

— О, Боже!

Хана присви очи.

— Не може да бъде.

Стомахът на Ариа се сви. Нещо не беше наред. Тя се наведе напред и също започна да чете.

Имало едно време две красиви момичета на име Али и Кортни — но едната от тях била луда. Както всички знаете, по някакъв странен каприз на съдбата за известно време Али станала Кортни. Но онова, което не знаете, е, че Кортни също станала Али.

Правилно сте ме разбрали, малки сладки смотанячки… и вие сте виновни за това. Помните ли, когато нахълтахте в задния ми двор, за да откраднете знаменцето ми за „Капсулата на времето“? Помните ли онова момиче, което изтича на двора и разговаря с вас? Това не бях аз. Както сигурно вече сте се досетили, Кортни се беше прибрала у дома за уикенда, преди да се прехвърли от „Радли“ в „Убежището“. И, о, да, на горката Кортни изобщо не й се ходеше там. Тя живееше своя подреден, ненормален животец в „Радли“… и не искаше да започва отначало в друга клиника.

Ако трябваше да започне нов живот, то той щеше да бъде тук, в Роузууд. И го започна. Тя трябваше да отиде в „Убежището“ същата сутрин, когато ви видя да се промъквате в задния ми двор — и Бога ми, веднага се вкопчи във възможността. В един миг двете с нея се карахме — бях толкова щастлива, че тя ще се махне, — а в следващия вече беше излязла на двора и се преструваше на мен, разговаряйки с вас така, сякаш сте най-добрите й приятелки. Обсъждаше с вас моето знаменце, сякаш не беше тя първата, която го открадна и съсипа един истински шедьовър с онзи глупав кладенец. Откъде да предположа, че всички — мама, татко, дори брат ми — ще решат, че навън съм излязла аз, а вътре е останала Кортни? Как да допусна, че мама ще ме хване за ръката в коридора и ще ми каже: „Време е да тръгваме, Кортни“? Не спирах да повтарям, че аз съм Али, но мама не ми повярва, само защото Кортни беше отмъкнала пръстена с моя монограм, докато не гледах. Майка ми извика на момичето, което не беше Али, че тръгва, а момичето, което не беше Али се обърна, усмихна се мило и каза: „Довиждане“!

И ние потеглихме. Кортни получи моя перфектен живот, а аз заживях нейния разбит живот. Просто ей така.

Тя съсипа всичко. Тя целуваше Иън Томас. Тя едва не беше арестувана за ослепяването на превзетата Джена Кавана. Тя заряза Наоми и Райли, най-готините момичета в училище. Но най-лошото, което направи от мое име беше, че си избра четири нови приятелки. Момичета, които знаеше, че аз не бих погледнала, момичета, които не се отличаваха с нищо. Момичета, за които бе сигурна, че ще се влюбят в нея, отчаяно желаещи да влязат в нейното обкръжение. Момичета, които ще й помогнат да получи каквото пожелае.

Да ви звучи познато, дами?

Но не се тревожете. Тази кратка приказка все пак може да има хепи енд за мен. Погрижих се сестра ми да си получи заслуженото. А сега ще се погрижа и за вас.

Опитах се да ви изгоря. Опитах се да ви подлудя. Опитах се да ви вкарам в ареста. Дори през последната седмица ви въртях на малкия си пръст — изненадка! Метнах се на врата на гаджето на Ариа. Пратих на горката Хана фалшиви билети за онова модно ревю. Накарах Ем да повярва, че двете имаме бъдеще. Мляс! А, Спенсър… Имам една изненада за теб. Огледай се внимателно. Под носа ти е!

Май трябва да благодаря на Кортни за спретнатото й дневниче. То помогна много на мен и на Мона. Благодарение на него стигнахме дотук. Завесата ще се вдигне всеки момент, кучки, и шоуто ще започне. Пригответе се да се изправите пред своя създател. Няма да чакате още дълго.

Целувки!

А. (истинската)

Известно време никоя от тях не каза нищо. Ариа прочете писмото няколко пъти, преди да осъзнае какво точно пише вътре. Тя залитна назад и се блъсна в бюрото.

— Али ли е написала това? Нашата Али?

— Тя не е нашата Али — отвърна Спенсър с гробовен глас. — Това е… истинската Али. Нашата Али е била… Кортни. Момичето, което познавахме, е мъртво.

— Не! — възкликна Емили със задавен глас. — Не е възможно! Не го вярвам.

Внезапно от другата страна на вратата се дочу кискане. Всички се обърнаха натам. Кожата на Ариа настръхна.

— Али? — извика Спенсър.

Никакъв отговор.

Ариа бръкна в джоба си и извади телефона, но на екрана му все още беше изписано съобщението, че няма обхват. В тази стая нямаше и стационарен телефон. Дори и да отвореха прозореца и да започнеха да викат, къщата беше толкова уединена, че едва ли някой щеше да ги чуе.

Очите на Ариа се насълзиха от лютивия дим, който започна да изпълва стаята. Внезапно в стаята замириса на нещо друго. Ариа вдигна глава и вдъхна дълбоко. Емили, Хана и Спенсър се ококориха. Всички едновременно се досетиха какво е това. В този момент Ариа видя белия пушек, който навлизаше през решетката на отдушника.

— О, Господи! — прошепна тя и го посочи с пръст. — Нещо гори!

Ариа се втурна към вратата и натисна дръжката. Обърна се бързо към тях с напрегнато лице. Нямаше нужда да казва каквото и да било — те вече знаеха. Вратата беше заключена.

Бяха попаднали в капан.

30.

Краят на живота настъпва с гръм, а не с хленч

Стаята бързо започна да се пълни с черен дим. Температурата бавно, но сигурно се повишаваше. Емили се опита да отвори прозореца, но той не помръдна. Помисли си дали да не разбие стъклото, но се сети, че спалнята е в задната част на къщата, която се намираше над стръмен склон. Ако скочеха, щяха да си счупят краката, ако не и по-лошо.

В другия край на стаята Спенсър, Ариа и Хана блъскаха с всичка сила вратата, опитвайки се да я разбият. Но тя не поддаде и те се отпуснаха задъхани на леглото.

— Ще умрем — прошепна Хана. — Али се опитва да ни убие.

— Не, тя… — започна Емили. Канеше се да каже, че Али няма да го направи — Али не би могла. Били беше написал онази бележка, представяйки се за Али. Ако не беше той, значи е била Мелиса. Тя се беше промъкнала при тях и им се присмиваше всеки път, когато се досетеха за нещо. Мелиса беше убила сестрата на Али. Мелиса беше запалила пожара. Ако не е била Мелиса — или Били — то тогава е бил някой друг.