Sara Shepard - Издирва се

— Всъщност Кортни разговаря с нас, когато отидохме да откраднем знаменцето за „Капсулата на времето“. Само така е можела да убеди родителите си, че тя е нормалната близначка… — рече Ариа, докато бършеше саждите от лицето си. — А Кортни избра нас за приятелки, защото е нямала друг изход — вече не е можела да бъде приятелка с Наоми и Райли. Не ги е познавала — познавала е само нас.

— Наоми и Райли ми казаха, че Али ги е зарязала без особена причина — въздъхна Хана.

Спенсър прегърна коленете си. Във въздуха полетяха нови искри. Една ужасена катерица се спусна бързо по близкото дърво и притича през поляната.

— Когато Иън дойде на верандата ми, той каза, че е на път да разкрие някаква ужасна тайна, която ще преобърне Роузууд с краката нагоре. Сигурно е знаел, че Кортни е била вкъщи през онзи уикенд.

— А Али е знаела, че ще решим, че Джейсън и Уайлдън са запалили пожара — проплака Хана. — Само че нещата са се объркали, тя е пострадала. Затова се обадила на Уайлдън и той я измъкнал оттам, мислейки, че тя изпълнява нарежданията на родителите си да се крие. Но всъщност е искала да ни изкара луди.

— Мисля, че Али е прехвърлила онези снимки в лаптопа на Били — продължи Спенсър и присви очи, когато нещо във вътрешността на къщата изпука и се строши. Тя се обърна към Мелиса, която беше скрила лице в шепите си и плачеше. — Тя се е обадила на ченгетата и им е казала, че Били е убил Джена.

— А всъщност тя я е убила — довърши Ариа.

Всички се умълчаха. Спенсър затвори очи, опитвайки се да си представи как Али хваща красивата, срамежлива, сляпа Джена Кавана и я хвърля в ямата. Беше твърде ужасно, за да го приеме.

— Помните ли онази снимка, която А. изпрати на Емили — с Али, Кортни и Джена заедно? — рече Спенсър след минута. — Джена е била единствената, освен семейството на Али и Уайлдън, която е знаела за близначките. Може би тя се е усетила за първата размяна. Срещнала е Кортни през уикенда, когато това се е случило. — Тя вдигна глава. — Но защо Али ни изпрати тази снимка, щом не е искала да знаем онова, което знае Джена?

— Защото е можела да го направи — отвърна Хана. — Сигурно е разчитала, че Джена няма да каже нищо. Но когато се оказало, че Джена може да проговори, тя… — Хана млъкна и зарови лице в шепите си. — Знаете.

Мелиса вдигна глава и проплака. Лицето й беше покрито с пепел и кал. На рамото й имаше дълбока рана, а на ръцете и краката й се забелязваха изгаряния. Тя миришеше на разложената плът на Иън. Спенсър усети, че й се повдига.

Тя протегна ръка, за да почисти пепелта от косата на сестра си. Очите й бяха пълни със сълзи. Не можеше да повярва колко е грешала за Мелиса. Колко са бъркали те всички.

— А защо Али е искала да нарани теб?

Мелиса вдигна глава и закри очите си от ярките пламъци. Разкашля се, след което прочисти гърлото си.

— Когато преди години Джейсън ми разказа за близначките, той каза, че Али и Кортни изобщо не са се виждали, че са се мразели. — Тя предпазливо разкърши врата си и размърда рамене. — Затова когато ти сподели, че Кортни ти била казала как Али й разказвала много неща за вас, това ми се стори подозрително.

От вътрешността на къщата се чу трясък и момичетата инстинктивно се обърнаха натам. Част от втория етаж се срути на земята.

— Говорих с Уайлдън — продължи Мелиса. — Той ми каза, че известно време след като Кортни се прибрала от болницата, те се притеснявали за нея, особено след като сте казали за трупа на Иън в гората. Джейсън се чудеше дали е възможно Кортни да е убила Иън като отмъщение за това, че той е убил Али.

— Наистина го е убила. — Ариа мушна с едно клонче във влажната пръст. — Макар и не за отмъщение.

Големите стъклени стени на верандата се напукаха и се сринаха с трясък. Върху поляната заваляха стъклени парчета и момичетата покриха главите си с ръце.

— Но Кортни е имала алиби за онази нощ — продължи Мелиса и отметна един пропит с кръв кичур от лицето си. — Тогава се появи Били и внезапно всичко като че ли дойде на мястото си.

Ариа се премести по-близо до Хана.

— Но когато се появи Кортни — каза Мелиса, придърпвайки надолу ръкавите на кашмирения си пуловер, — не можех да спра да мисля за несъответствията в случая на Били.

Дървените стени на къщата продължаваха да пропукват. Нещо зад къщата се сгромоляса. Емили потръпна и Спенсър я хвана за ръката.

— Непрекъснато преследвах Кортни… Али — призна си Мелиса. — Едва когато отидох в „Убежището“ разбрах със сигурност какво се е случило.

Спенсър зяпна изненадано. Брошурата на „Убежището“, която беше видяла в стаята на Мелиса. Срещата с психиатъра.

— Значи затова си ходила там?

От покрива на къщата пръснаха искри.

— Разговарях с някогашната съквартирантка на Али, Айрис — каза Мелиса. — Тя е знаела всичко — дори че ти ще бъдеш нейна съквартирантка, Хана.

— О, Боже — проплака Хана и отпусна рамене.

Спенсър се хвана за главата. Толкова неща бяха пропуснали. Али беше подготвила перфектен капан… и те бяха влезли право в него. Тя погледна сестра си.

— Защо не ми разказа по-рано за тая работа с „Убежището“?

— Отидох там тази сутрин. — От устата на Мелиса излизаше бяла пара. С всяка минута ставаше все по-студено. — След това тръгнах към полицията, но някой ме нападна на паркинга. Когато се свестих, бях в някакъв багажник. Разпознах гласа на Али.

Спенсър наблюдаваше с безизразен поглед как дървената люлка в задния двор на къщата пламва. Али сигурно беше отвлякла Мелиса, след като беше отишла у Спенсър, за да се подготвят за бала. Изобщо не трябваше да й споменава за предупреждението на Мелиса да стои по-далеч от нея…

Изведнъж се сети нещо.

— Казваш, че Али те е затворила в багажника на нейната кола?

Мелиса кимна и махна едно сухо, овъглено листо от мръсната си руса коса.

— Значи си била там, докато сме пътували дотук? — ахна Спенсър и притисна гърба си към дървото. — Била си с нас през цялото време.

— Знаех си, че чух нещо — прошепна Ариа.

Няколко минути останаха смълчани, загледани безизразно в горящата къща. Огънят пукаше и съскаше. В далечината се разнесе друг звук. Приличаше на сирена.

Мелиса се опита да стане, подпирайки се на дървото.

— Може ли да видя писмото, което ви е написала?

Спенсър бръкна в джоба на суичъра си, но писмото го нямаше никъде. Тя погледна към Емили.

— Да не би да е у теб?

Емили поклати глава. Ариа и Хана също нямаха представа къде е.

Всички обърнаха глави към съсипаната къща. Ако писмото се беше изплъзнало от ръцете на Спенсър, със сигурност вече е станало на пепел.

В този момент по алеята се устреми една пожарна кола. Трима пожарникари скочиха от нея и започнаха да развиват маркуча към езерото. Четвъртият изтича към момичетата.

— Добре ли сте? — Веднага се обади по радиостанцията си да изпратят линейка и полиция. — Какво се случи тук?

Спенсър погледна останалите момичета.

— Някой се опита да ни убие — каза тя. И избухна в сълзи.

— Спенс — рече Емили и сложи ръка на рамото й.

— Всичко е наред — обади се Ариа. Хана също я прегърна, както и Мелиса.

Но Спенсър не можеше да спре да плаче. Как така никой не заподозря, че Али стои зад всичко това? Как може да са били толкова заслепени? Вярно, че тя беше казала много неща, които те искаха да чуят: липсвахте ми, мацки. Толкова съжалявам. Искам нещата да се променят. Беше казала на Спенсър, че тя е сестрата, която винаги е искала. Спенсър и останалите бяха като глина в ръцете й… и едва не загинаха заради това.

Пожарникарят пъхна уоки-токито в джоба си и момичетата се разделиха.

— Линейката пътува насам — каза той и им махна с ръка да го последват.

Докато се изкачваха по хълма, отдалечавайки се от къщата, Спенсър докосна ръката на сестра си.

— Искаше да разгадаеш всичко преди мен, нали? — подразни я тя, бършейки сълзите си. Дори в този случай сестра й гледаше да я изпревари.

Мелиса се изчерви.

— Просто се радвам, че си добре.

— И аз се радвам, че си добре — отвърна й Спенсър.

Тлеещата къща грееше в далечината. Легла и столове, гардероби и шкафчета пропадаха през прогорения под и вдигаха облаци от искри. Емили се загледа в пламъците, сякаш търсеше нещо. Спенсър я хвана за ръката.

— Добре ли си?

Емили прехапа долната си устна. Тя погледна пожарникаря.

— Когато къщата избухна, вътре имаше още някой. Има ли някакъв шанс тя да е…

Пожарникарят погледна към останките на къщата и потърка брадичката си. След това тъжно поклати глава.

— Никой не би оцелял в този пожар. Съжалявам, момичета, но нея я няма.