— Имаш мозък, момче! Кога ще започнеш да го използваш?

Ченгето му говори почти цяла нощ и го накара да се замисли за по-далечното си бъдеще. Футболът беше пропускът, с който Дан можеше да се измъкне от мизерията, в която беше израснал, но ченгето го накара да разбере, че в един момент няма да може да играе.

През следващите семестри той постепенно замени часовете по физкултура и приложни изкуства с курсове по математика, финанси и бизнес. Докато стигне последната година, вече се справяше добре с учебната програма, изискваща много време, въпреки нощните забавления. Там той осъзна, че има и ум, а не само спортен талант и това му донесе огромно задоволство.

Излезе на Сърмък роуд, мина по натоварения „Оук Бруук“ и зави по страничните улички, докато стигна до един магазин за полуфабрикати от дясната страна. Спря на паркинга, изгаси колата и излезе от малкото, лъскаво ферари.

В магазина имаше петима души, но жените бяха само две. Едната беше с боядисана червена коса и той я отхвърли веднага. Другата изглеждаше прекалено млада, за да бъде тук толкова късно през нощта. Тя стоеше до рекламния екран, дъвчеше дъвка за балончета и съзерцаваше клиповете. Бретонът й беше тупиран, но останалата коса беше събрана на върха на главата й със сребърна шнола. Въпреки че вечерта беше топла и задушна, тя беше пъхнала ръце в джобовете на училищното си сако, което имаше надпис „Университетска агитка“, написан ръкописно на лявата й гръд.

Тя забеляза, че той се приближава и челюстта й замръзна. Няколко сантиметра от къса, тясна ластична пола се подаваха под училищното сако. Краката й бяха слаби. Беше обула на босо чифт ниски черни обувки. Когато спря до нея, той забеляза, че тя е гримирана твърде силно, както правеха някога младите момичета.

— Знам кой сте — каза тя.

— Наистина ли?

— Аха. — Тя сдъвка насечено дъвката три пъти. Беше нервна, но не се кискаше. — Вие сте треньорът на „Старс“. Дан… ъъ… господин Кейлбоу.

— Точно така.

— Аз съм Тифани.

— Така ли.

— Виждала съм ви по телевизията много пъти.

— На колко години си, скъпа?

— Шестнайсет. — Очите й започнаха да го оглеждат със зрялост, надвишаваща годините й. — Готин сте.

— Изглеждаш по-голяма.

— Знам. — Тя подъвка няколко секунди дъвката си, после се загледа в носовете на обувките си. — Нашите ги няма тази вечер. Искате ли да дойдете с мен у дома, господин Кейлбоу?

— И какво ще правим?

— Знаете какво. Ще се любим.

— А не мислиш ли, че си малко млада да сваляш старец като мен?

— Уморена съм от момчета. Искам да го направя с мъж.

Един игрален автомат до вратата иззвъня.

— Аз харесвам малко по-възрастни жени.

Тя извади едната си ръка от джоба на училищното си сако и се приближи до него, за да не могат другите в магазина да видят какво прави, после плъзна ръка нагоре по бедрото му.

— Много съм добра. — Ръката й стана по-смела. — Моля ви, обещавам. Ще ви позволя да правите каквото си искате.

— Поставяш нещата така, че ми е трудно да ти откажа, кукличке.

Тя отдръпна ръка, сякаш се притесни от смелостта си и извади връзка ключове от джоба си.

— Карам колата на татко. Следвайте ме.

Колата беше мерцедес, последен модел. Дан не изпускаше от поглед задните й светлини, докато шофираше по тихите, обградени с дървета улици към един от жилищните квартали за избрани. Къщата от бели тухли беше внушителна, разположена сред дървета. Когато навлезе по алеята за коли, той видя приглушената светлина на изящен полилей през прозорчето от оловен кристал над входната врата.

Къщата имаше гараж за три коли, разположен до нея. Лявата му врата се плъзна нагоре. Тя вкара мерцедеса. Той спря зад него и излезе навън. Когато той влезе в гаража, тя натисна копчето и затвори вратата.

Докато се изкачваше по двете стъпала, водещи вътре в къщата, късата й ластична пола очертаваше всяка извивка на задника й.

— Искате ли бира? — попита тя, когато влязоха в леко осветената кухня в бяло, с приспособления, съобразени с декораторското изкуство и с метален хладилник с ресторантски размери.

Той поклати глава.

Лампите осветяваха силно гримираното й лице. Тя остави чантата си и изрита ниските обувки. Без да съблича училищното сако, бръкна под полата си и свали бикините си. Бяха светлосини. Пусна ги на покрития с бели плочки под.

— Искате ли чипс, дъвка или нещо друго?

— Да, искам нещо друго.

Няколко секунди тя остана съвсем неподвижна. После го поведе извън кухнята. Той я последва през меко осветения коридор, към просторната всекидневна с мебели от избелен дъб, тапицирани с тъкани в наситени цветове. По стените, с ламперия, имитация на мрамор, висяха големи автентични картини, а каменни фронтони придържаха няколко скулптури.

— Татко ти сигурно има доста мангизи — промърмори той.

— Ние сме италианци. Той е с бандитите, но никой не трябва да знае. Искате ли да видите една от пушките му?

— Това ще го пропусна.

Тя вдигна рамене и го поведе към друга стая, която беше тъмна, преди тя да светне малката настолна лампа, затъмнена с черна хартия. Светлината му показа, че е избрала кабинета вместо спалнята. Едно лъскаво черно бюро стоеше пред няколко рафта с книги. По стените висяха още скъпи картини. Прозорците имаха капаци. Тя спря между тъмносин кожен диван и кресло в същия цвят.

— Сигурен ли сте, че не искате нещо за пиене, господин Кейлбоу?

— Сигурен съм.

Тя го изгледа за миг, после ръцете й се заловиха с копчетата на бялата й блуза. Разкопча ги едно по едно.

— Какво ще кажеш да разкараш тази дъвка, заради мен.

Тя отиде с кисело изражение до бюрото и извади голямата розова дъвка от устата си. Пресегна се покрай купчина листи и я залепи в гравиран пепелник от алабастър. Не носеше сутиен и той видя гърдите й, когато тя се наклони напред. Светлината на настолната лампа позлати върховете им.

— Седни на бюрото, скъпа.

Ластичната пола се надигна нагоре, докато тя наместваше бедра върху ръба. Раздалечи колене, като задържа пръстите на краката си върху килима.

Той се приближи до нея, докато сваляше пояса си.

— Доста палаво хлапе си, а?

— Аха. Често си навличам неприятности.

— Хващам се на бас, че е така.

Той плъзна ръце под училищното сако, после и под блузата й, като я издърпа от колана на полата й. Големите му ръце обходиха гърба й и се преместиха отпред, след това покриха малките й гърди, а палците му погалиха върховете им.

Ръцете й стигнаха до ципа му. За секунда тя не направи нищо, после потръпна.

— Кажете ми какво искате да направя.

— Като че ли се справяш добре и съвсем сама.

— Кажете ми, по дяволите!

— Добре, скъпа. Отвори ципа ми.

— Така ли?

— Точно така.

— Сега какво?

— Потърси наоколо дали няма да откриеш нещо, което да привлече вниманието ти.

Дишането му се учести, когато тя последва съвсем точно инструкциите му.

— Наистина си голям. — Ръцете й се заиграха, а тя изви гръб, за да притисне по-силно гърдите си до ръцете му. — Започвам да се страхувам.

— О, ще бъда добър с теб.

— Наистина ли?

— Обещавам.

— Няма нищо, ако боли малко.

— Не бих искал да те наранявам.

— Няма нищо. Наистина.

— Щом казваш.

Той усети аромата на дъвка в дъха й, когато я хвана за коленете и постави петите й на бюрото. Полата се събра на корема й. Той застана между бедрата й и плъзна пръст в нея.

— Боли ли?

— О, да. Да! Какво сте намислил?

Каза й. Грубо. Ясно.

Дишането й стана по-тежко и той усети топлината на кожата й. Издърпа училищното й сако, пъхна длани под нея и я повдигна от бюрото. Тя обви хълбоците му с крака и притисна гърди до бастите на ризата му, докато той я носеше към голямото кожено кресло. Намести се в него и сложи коленете й до бедрата си, така че тя да го възседне.

Блузата й висеше разтворена и откриваше гърдите й, зачервени от търкането в ризата му. Между бедрата й се виждаха бляскави гъсти къдрици. Желаеше я и започна да я придръпва към себе си, но тя се отдръпна.

— Няма да ме напляскате първо, нали?

Той изстена.

— Нали? — повтори тя.

Той се предаде пред неизбежното.

— Направила ли си нещо лошо?

— Не трябва да пускам никого вкъщи, когато родителите ми ги няма.

— Предполагам, че трябва да те набия тогава, нали?

— Не, недейте!

Клепачите й се притвориха от възбуда. Той беше готов да избухне и вече нямаше настроение за игрички. Реши да не губи много време с това, пусна я в скута си и вдигна полата й до кръста. Когато задникът й се заголи пред очите му, той плесна меката, закръглена плът.

Беше силен мъж, но внимаваше да обуздава силата си, давайки й съвсем малко повече от онова, което си беше поискала. Тя ахна и се изви под ударите му, като се възбуждаше още повече.