Рон беше наел за тази вечер един уютен ресторант със селски интериор. Дори подът беше от тухли, а медните съдове висяха от открити греди.

Когато Фийб пристигна, косата й все още беше влажна и падаше на къдрици около главата й. Температурата ставаше все по-ниска, затова беше облякла широк тъмночервен пуловер с подходяща пола от меко падащ вълнен плат. Облеклото й беше непретенциозно, с изключение на средната цепка, която стигаше точно над коленете й. Но всичко изглеждаше съвсем подходящо, когато към него се прибавеше къдравата й коса и масивите сребърни обици.

Тъкмо оставяше палтото си, когато чу, че някаква група влиза в ресторанта. Обърна се и видя Дан, който влизаше заедно с Джим, Дарнъл, Уебстър и Боби Том. Всичко в нея омекна и се сгря, когато той застана пред нея.

— Мислех, че ще бъда последна. — Гласът й звучеше малко задъхано.

Изражението му беше толкова нежно, че сърцето й се разтопи.

— Беше много трудно да се измъкнем.

Двамата стояха насред фоайето, загледани един в друг, докато мъжете започнаха да търсят приятелките и съпругите си.

Боби Том се закашля.

— По-добре вие двамата да дишате от време на време или нещо такова, защото може да закачат някое палто върху вас.

Дан не отместваше очи от Фийб.

— Нямаш ли си работа, Дентън?

— Да, господин треньор — разсмя се той и ги остави сами.

Фийб би могла да го гледа цяла вечност, но и двамата имаха задължения.

Дан взе ръката й и я поведе към залата.

— Половин час. После си само моя.

Рон ги посрещна точно до вратата. За своя изненада, Фийб видя до него Шейрън Андърсън и поздрави и двамата с топла усмивка.

Дан дори не се опита да скрие колко му е приятно да види Шейрън и веднага я привлече в мечешката си прегръдка.

— Здравей, мила. Как се държи Рон с теб? Предложи ли ти вече да се ожените?

Фийб се опита да прояви поне малко ревност, но чувствата му към Шейрън бяха толкова открити и истински, че не успя. Осъзна, че той се отнася към Шейрън точно както и с Моли. Как ли въобще си беше въобразил, че могат да са щастлива брачна двойка! Дан беше един от най-интелигентните мъже, които беше срещала, но без съмнение в някои неща беше доста глупав.

Тя съжали Шейрън, когато червенината заля всичките й лунички, чак до корените на рижавата й коса.

— Не му позволявай да те дразни, Шейрън. Представата му за добри маниери е да притеснява само онези, които харесва.

— Не я притеснявам — възпротиви се Дан. — Просто това е първият ми сериозен опит да уредя някоя двойка и искам да знам какво става.

— Не е твоя работа — каза меко Рон. — А сега защо не се погрижиш за собствения си любовен живот и не донесеш едно питие на Фийб?

Двамата с Шейрън се усмихнаха срамежливо един на друг и се отдалечиха.

Фийб се изкиска, а Дан взе за себе си бира и чаша вино за нея от един минаващ сервитьор. Усмивката й угасна, когато видя, че кокалчетата на ръката му са издраскани и натъртени.

— Какво е станало с ръката ти?

— Аз, ъъ… — Той отпи от бирата си. — Страшно се радвам, че Рон е успял да скрие от журналистите мястото на това празненство.

— Дан? Какво е станало с ръката ти?

Той се поколеба и на нея й се стори, че няма да отговори, но той махна кичур коса от лицето й и каза:

— Ходих да видя Рийд. Двамата трябваше да се разберем по въпроса за онова, което ти е причинил.

Очите й обходиха тялото му, но като че ли нямаше друго наранено място, освен кокалчетата му.

— Какво му направи?

— Нека просто да кажем, че съм приложил малко погранично правосъдие. Той няма да те притеснява повече, скъпа.

Фийб имаше желание да го разпита, но изражението на лицето му й показваше, че няма да стигне далече. Тя реши, че и без това няма кой знае какво желание да чуе подробностите.

Дарнъл се приближи и ги запозна с новата си годеница. Фийб хареса Чърмейн Дод на вид и ги поздрави. Приближиха се и други играчи със съпругите си и Фийб и Дан останаха разделени. Тя минаваше от една групичка към друга, като от време на време мяркаше и Дан, който правеше същото.

Тя тъкмо бъбреше с Боби Том и две добре оформени червенокоски, когато чу, че някой вика.

— Тишина, всички! Тихо!

Всички осъзнаха с изненада, че това е гласът на Рон и замлъкнаха. Той стоеше в единия край на залата, в едната си ръка държеше слушалката, а с другата я притискаше, за да не се чува шумът.

— Фийб! — Той повдигна слушалката. — Фийб, за теб е.

Тя го изгледа въпросително.

— Президентът!

Той изрече думите с театрален шепот, така че можеха да го чуят чак на паркинга.

Тя беше разговаряла с президента на Националната футболна лига само преди няколко часа, затова не можеше да разбере защо Рон се вълнува чак толкова.

— Смятах, че сме оправили всички въпроси.

— Президентът! На Съединените щати! Обажда се, за да те поздрави.

Тя преглътна. Ръката й се заигра с яката на пуловера. Играчите се разсмяха, после се смълчаха, когато тя отиде до телефона.

Един женски глас каза:

— Госпожице Съмървил, давам ви президента.

Точно тогава някой я потупа по рамото. Тя видя, че Дан е застанал до нея, с усмивка по-широка и от футболно игрище.

— Сега, Фийб.

Тя го изгледа объркано.

— Какво?

— Сега.

Значението на думата проникна бавно в мозъка й и тя го изгледа невярващо. Той искаше да каже сега! Тя покри с ръка слушалката.

— Дан, това е президентът! Не мога…

Той скръсти ръце на гърдите си, а изражението му беше нетърпимо самодоволно. Тя осъзна, че той е чакал точно такъв миг. Този мошеник! Беше я спипал и цял живот щеше да я дразни безмилостно, че не е имала смелостта да приеме предизвикателството му. Този нафукан спортист я вбесяваше! Със сигурност някой трябваше да му посмачка фасона.

Гласът на президента избумтя в телефона.

— Поздравления, госпожице Съмървил. Мачът беше изключителен.

— Извинете ме. — Тя преглътна. — Сега ще ви дам госпожица Съмървил.

Тя тикна телефона в ръцете на удивената Шейрън Андърсън.

Дан избухна в смях. Тя го сграбчи и го помъкна през тълпата. Проговори, едва когато стигнаха до вратата.

— По-добре се постарай да си струва, сухарче.

А вътре Шейрън Андърсън, след като се позапъна в началото, успя да се издигне на висотата на случая. Рон се шашна, когато я чу да казва:

— Сега съм добре, господин Президент. Да, доста мъчително беше. Между другото, господине, бих искала да знаете, че всички ние от дружеството споделяме загрижеността ви за подходящото финансиране на предучилищното образование…



— Сухарче? — Дан излезе на магистралата. — Нарече ме сухарче!

Фийб все още не можеше да си поеме дъх.

— Тази игра има две страни, треньоре. Не се учудвай, ако през последните две минути на мача за Суперкупата…

— Няма да го направиш.

— Може и да го направя.

Той я изгледа и се усмихна.

— Като си говорим за Суперкупата… Ще се омъжиш ли за мен, щом това приключи?

— Какво ще кажеш за деня на Свети Валентин?

— Дотогава има много време.

— Споразумение?

— Дадено. — Ферарито хвърчеше по магистралата, после излезе на шосето. — Но знаеш, че трябва да обсъдим някои неща, преди да се оженим.

— Няма да изхвърля Пух.

— Виждаш ли, веднага започваш да се опъваш. В брака трябва да се научиш да правиш отстъпки.

— Не съм казала, че няма да правя отстъпки. Обещавам да махам панделките от главата му, когато го извеждам на разходка.

— Каква душичка си ми ти!

Усмивката на Фийб се стопи.

— И аз искам деца. Винаги съм искала. Просто исках да знам, че ме обичаш.

— Радвам се.

Тя прехапа устни, после се отпусна.

— Не искам да отпращам Моли. Искам да остане с нас.

Той я погледна.

— Разбира се, че ще остане. Къде ще ходи?

— Мислех си, че може да предпочиташ по-голямо уединение.

— Щом се затвори вратата на спалнята, ще бъдем достатъчно уединени. Всъщност, когато говорех за проблеми, имах предвид „Старс“.

— Знам, че не се жениш за мен заради „Старс“. Не биваше да ти казвам онова нещо. Но бях наранена.

— Радвам се, че го осъзнаваш. Но виж, ние пак имаме проблем. Погледнато исторически — жените се омъжват за шефа. Щом си сложат пръстена, те зарязват работата си и си стоят вкъщи. И двамата не искаме това. Но искам да ти кажа, че съвсем не ми харесва мисълта да спя цял живот до някого, който може да ме уволни, ако не си пускам бельото в коша за пране.

Тя потисна усмивката си.

— Светът се мени. Вие мъжете ще трябва да намерите начин да се справите с това.

— Това ти доставя удоволствие, нали?