Сюзън Филипс - Избрах теб

Замисли се дали да не използва слушалките, за да се свърже с Рон, но се страхуваше, че Хардести може и да подслушва. Въпреки че не разбираше всички тънкости на вътрешната съобщителна система, Дан знаеше, че Хардести би имал достъп до нея, само ако се обажда някъде от Двореца. Това означаваше, че има вероятност той дори и сега да подслушва разговора между страничната линия и треньорската ложа. Освен това означаваше, че Фийб е скрита някъде наблизо.

Той изтри челото си с ръкав и се опита да измисли начин да съобщи на Рон. Тъй като не можеше да обяснява в слушалките какво се е случило, той грабна тетрадката си и надраска набързо една бележка, която беше достатъчно неясна и никой друг не би я разбрал.

Дан подаде бележката на един от спомагателните работници, за да я отнесе и си каза, че нищо няма да се случи с Фийб. Всичко друго беше немислимо.

За пръв път си позволи да помисли как ще се отразят действията му на собствеността й върху „Старс“, след като всичко свърши и тя е в безопасност. Такова нещо не се беше случвало досега, но Дан не можеше да си представи, че Националната футболна лига ще допусне резултатът от този мач да се зачете, стига „Старс“ да не спечелят въпреки треньорската му намеса, което той нямаше намерение да позволи. Щом в Националната футболна лига научат, че той е загубил мача нарочно, ще бъде определена нова среща и Фийб пак ще има възможност да задържи отбора.

Но тогава в гнева му се появи грозна мисъл. Ами ако полицията не повярва, че е била отвлечена? Ако Хардести се измъкне, няма да има никакво осезаемо доказателство — нищо, освен думите й. Само Дан можеше да потвърди историята й, но връзката им щеше да направи думите им подозрителни. Много лесно можеха да я обвинят, че си е измислила отвличането, просто защото „Старс“ са загубили и тя иска нова възможност да остане тяхна собственичка. Не, Националната футболна лига нямаше да позволи този мач да се преиграе.

Трябваше да приеме болезнения факт, че неспособността му да уведоми полицията ще струва на Фийб „Старс“. Но не можеше да направи нищо. Не би рискувал живота й за нищо на света.

Гласът на Гейри Хюит пропука в слушалките.

— Дан, какво, по дяволите, става? Джим никога не е подавал по-добре. Защо го спираш? Това не беше нашият план.

— Правя някои промени — изръмжа Дан. — Водим в играта, така че е по-добре да играем разумно.

— Едва трета четвърт е! Прекалено рано е да се успокояваме.

Дан не можеше да не се съгласи, защото просто свали слушалките и залепи поглед за игрището. Щеше да направи всичко, за да запази Фийб.

До средата на четвъртината „Сейбърс“ бяха постигнали първия си тъчдаун, докато променената игра на „Старс“ не ги доведе доникъде, така че преднината им намаля на седем точки. Привържениците им дюдюкаха толкова силно, че нападението не можеше да чуе сигналите на Бийдерот.

Помощниците на Дан побесняха, играчите бяха почервенели от гняв, а когато „Сейбърс“ изравниха в първите две минути на последната четвърт, дори и коментаторът по телевизията загуби търпение.

— Вярвате ли на очите си? — Той направо крещеше в микрофона. — През целия сезон Дан Кейлбоу беше един от най-агресивните треньори в Националната футболна лига и сега е ужасно, когато го виждаме да се свива така. Привържениците на футбола не са дошли да гледат такава игра.

Фийб се опита да не обръща внимание на разбираемо грубата оценка за действията на Дан от страна на коментатора, както и на освиркванията на тълпата. Не й се мислеше какво причинява това публично унижение на гордостта му. Осъзнаваше, че никога не го беше обичала повече.

Ръцете й кървяха, разранени от опитите й да се освободи от въжетата. Не обръщай внимание на болката, каза си тя. Продължавай въпреки болката. Тя си повтаряше думите на играчите, но вече й се струваше, че възлите никога няма да се разхлабят.

Хардести беше увил въжето на цифра осем около китките й, а свободните краища беше завързал за облегалката на стола. Пръстите й станаха лепкави от кръвта, докато се опитваше да развърже двойния възел, който я задържаше за стола, но той не се поддаваше.

Действай, въпреки болката. Отърси се от нея.

Загледан в екрана на телевизора, Хардести дръпна от цигарата си и се изкашля. Въздухът беше толкова задимен, че Фийб едва дишаше. Понякога си мислеше, че той я е забравил, но в един миг той я поглеждаше с очи, в които нямаше никакви угризения и тя осъзнаваше, че той няма да се поколебае и ще я убие.

Пет минути след началото на последната четвърт „Сейбърс“ хукнаха в атака. На страничната линия чувствата на играчи и помощници изразяваха всичко от гняв до униние, а тълпата започна да хвърля предмети по Дан. Той стоеше сам, изоставен от играчи и треньори. Само желязната му дисциплина го предпазваше да не се отпусне съкрушен на пейката.

„Сейбърс“ двадесет и четири, „Старс“ седемнайсет.

Когато „Сейбърс“ направиха и допълнителната точка, Бийдерот блъсна шлема си в скамейката с такава сила, че той изпука. Дан знаеше, че вече е само въпрос на време, преди Джим да пренебрегне заплахата да остане на скамейката и да започне свои собствени комбинации. Оставаха по-малко от десет минути до края и настроението на тълпата ставаше все по-отвратително, така че той вече не можеше да играе предпазливо.

През целия си живот Дан беше играл в отбор и ако продължаваше да прави това сам, щеше да стане твърде опасно. Като се молеше да не е направил фатална грешка, той извика Джим и Боби Том, точно преди играчите от нападението да отидат отново на игрището.

Лицето на Джим беше почервеняло от гняв, Боби Том гледаше навъсено. И двамата започнаха да му крещят обиди.

— Сложи ме на скамейката, гадняр такъв! Хич не ми пука, защото не искам да участвам в това.

— Не сме работили толкова, за да ни прекараш по този начин!

Една камера зажужа край тях. Дан хвана ръцете им и наведе глава. Гласът му беше тих и гневен.

— Млъкнете и слушайте. Фийб е отвлечена. Мъжът, при когото е тя, е луд. Казва, че ще я убие, ако спечелим мача. — Усети, че мускулите им се стегнаха, но не вдигна поглед, защото беше сигурен, че ги снимат. — Той гледа телевизия. Не мога да позволя никакви точки за отбора, защото той заплаши, че ще я наранява всеки път, когато покачваме резултата. — Пое си дъх и вдигна глава. — Наистина ще го направи.

Бийдерот изруга тихо, Боби Том имаше убийствен вид.

В очите на Дан се четяха всички негови чувства, докато им казваше какви ще бъдат следващите комбинации.

— Нека да изглежда както трябва. Моля ви! Животът на Фийб зависи от това.

Виждаше се, че имат десетки въпроси, но сега нямаше време за тях и за тяхна чест никой не започна да спори.

В мазето Фийб чуваше овациите на тълпата. Окървавените й пръсти замръзнаха върху възела, а погледът й отскочи към телевизора. Спря да диша, когато Джим хвърли дълъг пас на средната линия към Боби Том. Тялото на Боби Том се изпъна до грациозната линия, която бе снимана толкова често. Тежестта му падаше единствено върху върховете на пръстите. Колко пъти през този сезон Фийб беше гледала как той улавя топката във въздуха от тази позиция, преодолявайки гравитацията без усилие, като танцьор?

Но не и този път. Тълпата изстена, когато топката се изплъзна между върховете на пръстите му. Боби Том падна на земята и тя задиша отново.

За пръв път през втората половина на мача Бийдерот хвърляше дълъг пас. Дали Дан вече е изгубил контрол на мъжете? Не искаше дори да си помисля какво щеше да означава това. Не и сега. Не и когато най-после възелът, с който беше привързана към стола, поддаде.

Беше толкова развълнувана, когато се развърза, но триумфът й скоро се изпари, когато осъзна, че има още един възел. Вече не беше завързана за стола, но китките й не помръдваха заради възела, който преди това не беше открила. Той завършваше осмицата от въжета, увити около китките й. Освободи се от стола, но това не беше достатъчно, защото не можеше да използва ръцете си. Хардести имаше оръжие.

Камерата се премести върху Боби Том. Болката беше замъглила усещанията й, затова трябваше да изминат няколко секунди, преди да разбере, че нещо не е наред.

Ако се случеше Боби Том да изтърве топката, обичайното му добро настроение винаги го напускаше. Той се удряше и ругаеше. Но сега, дори и на малкия телевизионен екран се виждаше, че лицето му не трепва от никакви чувства.

Той знае.

Интуицията й подсказваше, че Дан му е разказал за случилото се. Знаеше колко много означава този мач за Боби Том и можеше да си представи какво му е струвало това съзнателно изтърване на топката.

Загледа се в гърба на Хардести и гневът й пламна. Нямаше право да им отнема този ден.

„Старс“ загубиха топката и „Сейбърс“ започнаха следващата си комбинация. Часовникът върху таблото продължаваше да отброява минутите.

7:14… 7:13… 7:12

„Сейбърс“ започнаха серия от пасове. Фийб се сети как изглеждаха мъжете след мач — мръсни, натъртени, с кръв по тях. Представи си ги в самолета, когато се завръщаха от среща в друг град. Коленете им бяха покрити с лед, рамената им бяха превързани и те гълтаха болкоуспокояващи, за да могат да заспят. Всеки един от тях не би се спрял пред нищо за „Старс“.