Сюзън Филипс - Избрах теб

— Играчите постоянно биват отстранявани. Това е част от играта.

— Не знаеш какво е! Веднъж си някой, после никой не те знае.

— За сина си ли говориш или за себе си?

— Млъквай!

Очите му се изцъклиха, кожата му доби леко пурпурен оттенък.

Тя се страхуваше да го притиска повече, затова се смълча.

Той насочи пръст към нея.

— Виж, ти въобще не ме интересуваш. Не искам да те нараня, но ще го направя, ако се наложи. Защото няма да позволя „Старс“ да спечелят този мач, каквото и да става.

Рон стигна до тунела, точно когато играчите излизаха на терена. Ужасяваше се от онова, което трябваше да направи. През цялата седмица Дан се държа като мечок — темпераментен, непредсказуем и неподатлив на усмиряване. Нямаше представа как ще реагира той на тази объркваща новина.

Дан излезе от съблекалнята и Рон тръгна до него.

— Опасявам се, че имаме проблем.

— Оправи се. В случай, че не си забелязал, аз се опитвам да спечеля мача, а…

Рон притисна сгънатата носна кърпа до челото си.

— Фийб изчезна.

Дан спря рязко и лицето му пребледня.

— Какви ми ги говориш?

— През втората четвърт излезе от ложата и въобще не се върна. Някой намерил чантичката й в коридора. Обадих се у тях и в офиса й. Проверих в бърза помощ и изпратих човек да провери във всички ложи. Няма я, Дан. И вече си мисля, че нещо не е наред.

Рон беше наблюдавал Дан в напрегнати положения, но никога не беше виждал такава уплаха в очите му.

— Не! Тя не може… За бога! Обади ли се в полицията?

— Да, но тъй като е много рано, те не го приемат толкова сериозно. Неприятно ми е да ти причинявам това насред мача, но се сетих, че ти можеш да знаеш някое друго място, където да я потърся. Сещаш ли се нещо? Има ли някакво друго място, където може да бъде?

Дан беше замръзнал, с обърнати очи и пребледняло лице.

— Не. — Той сграбчи Рон за ръката. — Говори ли с Моли? Исусе! Говори с Моли! Фийб може да е с нея!

Рон никога не беше виждал Дан да се държи така и осъзна, че в отношенията между собственичката на „Старс“ и главния треньор има нещо повече, отколкото беше подозирал.

— Моли не я е виждала от началото на мача. Доста се притесни. Съпругата на Тъли е с нея сега.

— Ако с Фийб се случи нещо…

Един от помощник-треньорите се появи на входа на тунела.

Дан се завъртя към него. Мускулите на врата му бяха изпъкнали като въжета.

— Мамка му, остави ме на мира!

Рон усети чувството за безпомощност, обхванало Дан, затова сложи ръце на раменете му.

— Трябва да се върнеш на игрището! Точно сега не можеш да направиш нищо за Фийб. Ще ти се обадя веднага, ако я открием.

Дан го изгледа замаяно.

— Не позволявай да й се случи нещо, Рон. Намери я, за бога!

Рон искаше да може да го увери в това, но засега можеше да каже само:

— Ще направя всичко възможно.

На долния етаж Хардести бръкна в джоба си, за да извади нов пакет цигари. Очите на Фийб пареха от дима, в добавка към болката в ръцете и китките й. Мълчанието беше опънало нервите й дотолкова, че тя просто трябваше да заговори.

— На кого е този офис?

Тя помисли, че той няма да й отговори, но той повдигна рамене.

— На един от инженерите. Той трябва да стои при генераторите, докато мачът свърши и няма да се появи, ако се надяваш на това.

Мълчаливият екран показа как „Сейбърс“ хвърлят топката. Тя потръпна, когато той усили говора.

— Няма да се измъкнеш след това.

— Знаеш ли? Не ми пука. Стига „Старс“ да загубят титлата, въобще не ми пука.

Хардести погледна към телевизора, после отиде до бюрото. Вдигна телефона и набра четири цифри. Изминаха няколко секунди преди да заговори в слушалката.

— Тук е Боб Смит от „Старс“. Фийб Съмървил е при мен и иска да говори с треньор Кейлбоу. Прехвърлете този разговор при него. — Той млъкна и се заслуша. — Тя пет пари не дава за упълномощаването. Казва, че е важно, а тя е шефът, а пък задникът си е твой, така че прави каквото искаш.

Който и да беше на другия край, явно беше решил да изпълни искането, защото Хардести бутна телефона към края на бюрото, възможно най-близо до мястото й. Колелцата на стола й изскърцаха, когато той хвана облегалката и я избута до телефона.

Той чакаше мълчаливо, с ръка, стиснала слушалката, после се напрегна.

— Кейлбоу? Тук има един човек, който иска да говори с теб.

Той бутна слушалката към Фийб.

— Дан?

Гласът й беше изтънял от страх.

— Фийб? Къде си? За бога, добре ли си?

— Не, аз…

Тя извика от болка, когато Хардести сграбчи косата й и я дръпна силно.

Дан изтръпна.

— Фийб! Какво стана? Там ли си? Кажи нещо!

Сърцето му бумтеше, а на челото му изби студена пот. Тормозеха Фийб, а той не можеше да направи нищо. Страхът свали всички пластове, натрупани от инстинкта му за самосъхранение и той осъзна ослепително ясно колко дълбока е любовта му към нея. Не искаше да живее повече, ако й се случеше нещо. Извика името й, опитвайки се да вложи всичко, което изпитваше към нея, но не можеше да й каже.

В слушалките му се чу гробовен мъжки глас.

— Пипнах я, Кейлбоу. Ако я искаш цяла, ще слушаш страшно внимателно какво ще ти кажа.

— Кой говори?

— „Старс“ губят днес. Схващаш ли? Скапаният ти отбор губи или мацката умира.

Дан чу хриповете в гласа на мъжа и бе обхванат от ужасно подозрение.

— Хардести? Ти си, нали, шантав идиот такъв!

— Твоят отбор няма да спечели титлата без моето момче.

Фактът, че Хардести не се опитва да скрие самоличността си, увеличи страха на Дан толкова много, колкото нищо друго не можеше да направи. Само човек, който не се интересува дали е жив или мъртъв, може да бъде толкова невнимателен.

Знаеше, че няма много време, затова заговори бързо. Гласът му звучеше решително.

— Слушай. Рей не би искал да правиш това.

— Ти му завиждаше. Затова го отстрани.

— Това е нещо между мен и теб. Фийб няма нищо общо. Пусни я.

— Не се обаждай на полицията. — Хардести се изкашля сухо. — Гледам телевизия и ако стане нещо необичайно, ще съжаляваш.

— Помисли, Хардести! Хванал си невинна жена…

— Появят ли се още точки за „Старс“, наранявам гаджето ти.

— Хардести!

Линията прекъсна. Дан беше зашеметен. Чу овациите на тълпата и всичко в него застина, когато се сети за комбинациите, които преди малко беше разпоредил в слушалките. Завъртя се към игрището. Застинал в ням ужас, той наблюдаваше топката, която излетя във въздуха и попадна точно в средата на вратата, отбелязвайки гол за „Старс“.

Таблото премигна и Дан усети как една ледена ръка сграбчва сърцето му.

В мазето Рей изруга и ритна стола на Фийб. Тя извика, когато той полетя по плъзгавия под и се блъсна в стената. Рамото й се блъсна в нещо и тя усети как цялото й тяло потръпва от болка. Беше прехапала езика си и в устата си усети вкус на кръв.

Страхуваше се от онова, което можеше да й причини той и затова завъртя отново стола, за да може да го наблюдава. Но той не гледаше към нея. Беше се вторачил в телевизора и си мърмореше нещо.

На екрана се появи близък план на Дан. Той изглеждаше трескав и тъй като резултатът беше седемнайсет на три за „Старс“, коментаторите се шегуваха с него. Когато го видя, тя имаше чувството, че я разкъсват. Днес можеше да умре. Дали щеше да наблюдава лицето му, когато това се случи?

Мисълта беше непоносима и тя принуди безчувствените си пръсти да се захванат с възлите, които я задържаха за стола. Тя преглътна болката, която й причиняваха движенията и си припомни техния последен разговор и непоколебимата решителност в гласа му, когато й каза, че никога няма да загуби мач нарочно.

Няма да го направя, Фийб! Никой не може да ме накара да го направя. Дори и ти!