Сюзън Филипс - Избрах теб

Засвириха „Не е ли сладка тя“ и момичетата от агитката на „Старс“ направиха тунел, през които да премине Фийб. Тя пое към игрището, където щеше да се играе мачът за титлата на Американската футболна конференция. Фийб цялата искреше в късото си велурено яке, украсено с хиляди небесносини пайети, златистите бюстие и минипола, блестящите чорапи и обувките с квадратен ток, които имаха по една златна звезда на пръстите.

Тълпата я поздрави с изсвирвания и овации, докато момичетата от агитката на „Старс“ размахваха огромните пухове в синьо и златисто и въртяха бедра.

Фийб махаше с ръка и изпращаше целувки. Усещаше наелектризираната атмосфера в настроението на тълпата, виждаше същото и по мрачните лица на играчите, които се бяха струпали до страничната линия. Стараеше се да не поглежда към Дан, когато отиде до скамейката, за да изпълни ритуалите преди мача. Много от играчите вярваха, че тя им носи късмет и тя беше принудена да почуква шлемове, да потупва подплънки и да мушка в обувките им монети. Боби Том въобще не искаше да се откаже от своята целувка.

— Ще го направим, Фийб!

Той я разцелува шумно, после я пусна на земята.

— Знам. Успех!

Тя остана загледана към игрището, където „Сейбърс“ се присъединяваха към „Старс“. В предишния им мач титулярният им куотърбек отново беше контузен, което даваше малка преднина на „Старс“, но Рон я беше предупредил, че дори и с контузен играч, „Сейбърс“ са голям отбор.

Наближаваше началният удар и тя трябваше да погледне към Дан. Видя колко напрегнати са мускулите на врата му, докато говореше с треньорите, после каза няколко думи на Джим Бийдерот, който стоеше до него. Едва когато играчите се подредиха за начален удар, Дан погледна към нея. Очите им се срещнаха, но изражението на лицето му не издаваше чувствата му. Той тръгна към нея и тя започна да рови из джоба си за неговата дъвка.

Почитателите на „Старс“ бързо бяха научили ритуалите преди мач и сега чакаха да бъде хвърлена топката и Фийб да подаде на Дан пакетчето дъвка.

Когато Дан застана до нея, тя се опита да го заговори нехайно.

— Не съм забравила дъвката ти.

Той я изгледа за миг. Устните му бяха стиснати сурово.

— Боби Том получава целувка от сърце, а аз получавам пакетче дъвка. Няма да стане.

Тя го загледа удивено, когато той започна да сваля слушалките си. Преди да успее да реагира, той се наведе и я целуна дълго, мъчително.

Тълпата избухна в смях, овации и дюдюкания. Когато Дан се отдръпна, Фийб се опита да се усмихне. Тълпата смяташе, че това е шега, но тя знаеше, че не е. Целувката му беше изпълнена с гняв и целта й беше да я нарани. Той й даваше да разбере, че не й е простил за обиденото си достойнство.

Той се отдалечи рязко и се съсредоточи върху играта, когато топката засвистя из въздуха. Защитник на „Сейбърс“ я улови дълбоко в крайната зона на „Старс“.

Въпреки собствените си объркани чувства, Фийб бързо се увлече в играта.

Рон й беше обяснил, че част от стратегията на Дан е да бъде засичана топката на „Сейбърс“, за да се обърне играта. Агресивната защита постигна точно това, по-малко от четири минути след започване на играта, когато Елвис Креншоу успя да завладее топката. „Старс“ бързо завладяха положението и до края на първата четвърт имаха седем точки, докато „Сейбърс“ нямаха нито една.

Фийб се върна в ложата, където атмосферата беше толкова напрегната, колкото и на игрището. „Старс“ набираха инерция, а „Сейбърс“ само се опитваха да се намесят в играта, но все още беше твърде рано да си отдъхват. Десет минути по-късно, когато „Старс“ засякоха първия пас, Фийб осъзна, че повече не може да издържа напрежението. Играта им беше бляскава, но какво щеше да стане, ако се разстрои.

Промърмори на Рон, че ще се поразходи, метна чантичката си на рамо и напусна ложата. Кимна на охраната отвън и закрачи по празния коридор. Чуха се нови овации иззад затворените врати и точно тогава тя зави по коридора.

Искаше й се Моли да бъде при нея, а не навън с приятелите си. През изминалите два дни помежду им сякаш имаше магия. Моли бъбреше непрестанно, решена да осведоми сестра си за всички подробности от живота си. Фийб се усмихна. Може и да съжаляваше за някои неща, случили се през последните месеци, но никога нямаше да съжалява за решението да задържи Моли.

Толкова беше потънала в мислите си, че не беше обърнала внимание колко се е отдалечила, докато една от вратите не се отвори, заливайки я с нови овации. Видя, че оттам излиза Рийд и пръстите й се вкопчиха в чантата й. Последното, което й се искаше, беше да се срещне с него, но той вече я беше забелязал и тя не можеше да се измъкне.

Последната победа на „Старс“ сложи край на престорената дружелюбност и вече не беше останало друго, освен враждебност. Когато стигна до нея, той запали цигара и примижа срещу дима.

— Да не би мачът да те отегчи вече?

Нямаше желание да спори, затова повдигна рамене.

— Не. Просто съм притеснена. Ами ти?

— Излязох да изпуша една цигара, това е всичко.

Димът, който нахлу в коридора при отварянето на вратата, още не се беше разсеял.

— И ти се притесняваш.

Веднага й се прииска да си беше държала устата затворена. Въпреки че нямаше намерение да го предизвиква, той беше приел думите й по този начин.

— Дори половината мач не е минал. Не бих празнувал още.

— Не го и правя.

Те чуха нови овации и той дръпна ядосано от цигарата.

— Цял живот си била с късмет. Ти си единственият човек, когото познавам, който дори и в куп боклуци да стъпи, те ще се превърнат в злато.

— Винаги съм смятала, че ти си късметлията.

Той изръмжа.

Тя стисна чантата си.

— И след всичките тези години продължаваш да ме мразиш, нали? Така и не разбрах защо. Ти имаше всичко, което аз исках.

— Ами да — промърмори той. — Пораснах в скапан апартамент с майка невротичка и без баща.

— Имаше баща. Имаше моя баща.

Устните му се изкривиха в подигравателна усмивка.

— Права си. Така е. Бърт ме обичаше повече, отколкото теб, чак до смъртта си. Просто искаше да ти даде урок. Той непрекъснато казваше, че си единствения му провал. Мислеше, че ще улегнеш, ако те измъкне от онези, сбърканите, с които ти все се мъкнеше. — Рийд загаси цигарата си в един от пълните с пясък пепелници, сложени до стената. — Бърт не искаше да стане така. Никой не можеше да предвиди всички случайности, случили се през този сезон. „Сейбърс“ загубиха, „Симпсън и Макгуайър“, „Чарджърс“ загубиха, „Уайзък“. „Билс“ и „Долфинс“ се разпадат. Исусе, ако той имаше представа, че „Старс“ ще стигнат плейофите, той не би те пуснал да се приближиш до отбора, дори и за ден.

— „Старс“ наистина стигнаха до плейофите. А според овациите и сега печелят.

Лицето му потъмня от гняв. Преуспяващият делови мъж беше изчезнал и на негово място се показа жестокият тиранин от детството й.

— Дявол да го вземе, злорадстваш, нали?

— Не е…

Но отрицанието й дойде твърде късно, защото той вече я беше притиснал с тяло до стената. Тя примижа, когато раменете се разтресоха и чантата й падна на земята.

— Ти съсипа всичко! Винаги си го правила!

Уплашена, тя го блъсна с длани в гърдите.

— Пусни ме или ще викам!

— Хайде де. Ако ни види някой, ще си помисли, че ме сваляш, както сваляш всички останали.

— Наистина ще го направя, Рийд! Пусни ме.

Тя замръзна, когато усети как ръката му се плъзва върху гърдите й и ги притиска.

— На осемнайсет беше страхотно парче и все още си.

Тя не можеше да помръдне от изненада.

— Махни ръцете си от мен!

— Когато аз реша.

Тя се бореше да се измъкне от налудничавото му докосване, но тялото му я притискаше. Изражението му я изплаши. Очакваше да види похот, но видя нещо по-опасно. Видя омраза и желание да упражни силата си върху нея, както винаги.

— „Старс“ може и да останат за теб, но преди да си въобразиш, че ще се смееш последна, има още нещо, което трябва да узнаеш.

Триумфалното му изражение предизвика тръпки от ужас по тялото й. Тя отново беше детето, което го гледаше как държи снимката на майка й. Въпреки че бяха заобиколени от осемнадесетте хиляди зрители, тя никога не беше се чувствала по-самотна.

Устните му се изкривиха.

— Онази нощ в бараката край басейна…

— Не! Не искам да слушам!

Старите кошмари я заляха. Чуваше гръмотевиците, усещаше горещата лепкава жега. Отново се опита да се измъкне, но той не й позволи.

— Помниш ли бурята! И колко тъмно беше?

— Престани!

Тя се разплака.

Той стисна по-силно гърдите й.

— Толкова тъмно, че не можеше дори собствената си ръка да видиш…

— Недей!

— В онази нощ, когато Крейг те изчука…

— Моля те…