— Не тази вечер.

Той беше искрено удивен.

— Виж, дай ми номера на стаята си. Трябва да поговорим.

— Друг път, Дан. Изтощена съм. — Тя си пое дъх несигурно. — Късмет утре. Ще се видим на страничната линия.

Когато остави слушалката, очите й блестяха от сълзи. Тя окачи на вратата знака „Не ме безпокойте“, отиде до прозореца и се загледа в трепкащите светлини на залива Бискейн.

През изминалите няколко месеца беше научила много неща от играчите. Научи, че ако искаш да участваш в играта, трябва да се научиш да поемаш ударите. Точно това правеше сега. Дан й беше нанесъл убийствен удар, но тя нямаше да му позволи да види раните й. Утре, когато чуе мелодията на „Не е ли сладка тя“, ще вдигне глава, ще помаха на тълпата и ще вика за отбора. Никой няма да разбере, че е влязла в играта контузена.



Следобедът, когато „Старс“ биха „Долфинс“ в полуфиналите на Американската футболна конференция, Рей Хардести седеше в кабинета си, с пистолета си трийсет и осми калибър и се молеше да има достатъчно уиски в къщата, за да се напие.

След една седмица „Старс“ щяха да се срещнат с „Портланд Сейбърс“ за титлата на Американската футболна конференция. Той надигна бутилката и я изпразни докрай. Но огънят в гърлото му не пламтеше толкова силно, колкото гневът му. „Старс“ никога не бяха стигали толкова далече с Малкия Рей в отбора, а сега се справяха без него.

С приглушен, почти нечовешки звук, той метна бутилката през стаята. Тя се блъсна в рафта с трофеите и изтрещя, но той не се тревожеше за шума. Наоколо нямаше никой, който да чуе. След брак, продължил три десетилетия, Елън го беше напуснала. Беше му казала, че се държи като луд и има нужда да отиде на психиатър или нещо такова. Майната му! Нямаше нужда да ходи на никакъв психиатър. Просто имаше нужда да се разплати с Дан Кейлбоу.

След мача с „Чарджърс“ си мислеше да убие Кейлбоу. Но накрая отхвърли идеята, не заради угризения, а защото смъртта на Кейлбоу не означаваше непременно, че „Старс“ ще започнат да губят.

Имаше нужда от нещо съвсем просто. Не беше достатъчно богат, за да подкупва когото и да било. Освен това в последно време играчите изкарваха твърде много пари, за да бъдат подкупени, а и повечето съдии бяха почтени. Трябваше му нещо сигурно.

На екрана се появи Фийб Съмървил. Миналата седмица, когато Кейлбоу я доведе вкъщи, той беше скрит в гъсталака до дома на треньора. Лампите в спалнята светнаха след по-малко от половин час.

Преследваше ги от месеци, като заемаше коли, за да не го забележи Кейлбоу. Знаеше, че отношенията им вече са сериозни. Беше събрал информацията, но досега не знаеше какво да я прави.

Идеята, която се оформяше бавно в ума му, беше едновременно сложна и учудващо лесна. Сигурно ще го хванат, но тогава ще бъде твърде късно, а той и без това не се интересуваше какво ще стане с него. Само едно нещо имаше значение. „Старс“ да не спечелят титлата на Американската футболна конференция.

На екрана интервюто на Фийб Съмървил беше свършило и камерите се върнаха към треньора на „Старс“. Рей вдигна пистолета си и стреля в екрана.



Като играч Дан беше преминавал през хаоса, който заобикаляше финалите, но това не беше му се случвало като треньор. Добре че се беше научил да оцелява без сън. Въпреки това се чувстваше скапан, когато във вторник следобед, след победата им над „Долфинс“, се поосвободи за няколко маса. А и беше адски ядосан на Фийб.

Докато караше по алеята към дома й, той си мислеше, че първото нещо, което ще напрани, когато се добере до нея, е да я целуне. После ще й даде малко ум. Знаеше колко е заета, но същото се отнасяше и за него, така че можеше да отдели десет минути през последните два дни, за да поговори с него. И двамата бяха подложени на голямо напрежение, но това не означаваше, че не бива да се виждат. Миналата неделя тя дори не се върна с полета на отбора, а той беше очаквал това с нетърпение. За последен път я видя в съблекалнята, където я беше довел Рон, за да поздрави отбора.

Икономката на Фийб, Пег, го пусна вътре, точно преди да си тръгне, защото беше привършила работата си. Той метна палтото си на перилата. Чу пискливи викове от дъното на къщата. Първо не разпозна звуците, не защото бяха необичайни, а защото бяха неочаквани.

Пух се затича да го посрещне. С кучето по петите си, той прекоси всекидневната, но внезапно спря, когато стигна до арката, откъдето се влизаше в кухнята. Онова, което видя там, едва не го зашемети.

— Аз искам да го направя, Фийб!

— Мой ред е!

— Мой!

— Тихо! И двамата може да го направите, немирници такива. Ето ви по един нож. Точно така, Джейръд. Добра работа, Джейсън. Още малко крем отстрани. Не, Джейръд, не ближи ножа… Е, добре, какво са няколко микроби между приятели? Нали така, приятел?

Исусе! Осъзна, че очите му започват да щипят не от липсата на сън, а от вълнение. Никога не беше виждал нещо по-красиво от Фийб, която слагаше крем върху грозноватата торта и тези две малки къдрокоси момченца, коленичили на столовете до нея.

Тя въобще не приличаше на майката от въображението му. Убийственият й маникюр беше лакиран в кървавочервено. Големи халки се поклащаха на ушите й и си играеха на криеница с косата й на момиче от някоя реклама. На всяка от китките й подрънкваха поне по три гривни. Беше облечена в голям анцуг на „Старс“… поне това беше улучила… но вместо да носи някакви прилични джинси, както се очаква от майките, тя си беше сложила най-тесния и прилепнал златист клин, който беше виждал през живота си.

Не, тя не изглеждаше като майка, но тези две малки момченца, с лица, омазани с шоколад, очевидно я обожаваха. Както и той. С цялото си сърце.

Той си я представи как отива на родителска среща на децата им, облечена в червен сатен и бляскави камъни, но вместо да му стане неприятно, идеята го изпълни с удоволствие. Тя ще се омъжи за него. Разбира се, че ще го направи. Докато я наблюдаваше, той отблъсна съмненията, които му нашепваха сенките от миналото. Една жена не прекъсва петнайсетгодишно сексуално въздържание, заради мъж, когото не обича.

— Изпей ни отново онази песен, Фийб — помоли едно от децата, докато Пух облизваше нападалите по пода трохи.

— Коя песен?

— Онази за чудовищата.

— Песента за върколаците?

Момчетата кимнаха и Фийб започна една вдъхновена интерпретация на „Върколаците на Лондон“ на Уорън Зийвън, като подчертаваше ритъма с поклащане на прекрасните си бедра. Господи, беше красива! Докато я наблюдаваше, Дан бе завладян от странно спокойствие. Не можеше да си представи нищо по-хубаво от това да прекара остатъка от живота си с нея.

Тя свали близнаците от столовете им, за да танцуват, като все още беше обърната с гръб към вратата. Наблюдаваше я как се върти в ритъма, а когато момчетата се опитаха да й подражават, се засмя. Тя ги завъртя и замръзна, когато го видя.

— Няма да развалям празненството — каза той с усмивка.

— Какво правиш тук?

— Пег ме пусна, когато си тръгваше.

Момчетата започнаха да подскачат и Фийб ги пусна.

— Опасявам се, че моментът не е подходящ.

Джейръд задърпа ръката й.

— Тортата вече е съвсем замръзнала. Може ли да си вземем по едно парче с Джейсън?

— Разбира се. Чакайте да донеса чинии.

Ръцете й се справяха несръчно с чиниите. Видя, че Дан е клекнал пред момчетата, за да са на една височина. По лицето му имаше следи от умора, но тя не можеше да си позволи съчувствие към него. Без съмнение да се занимаваш с две жени едновременно е изтощително. Отново я заля болката и тя премигна.

— Тази торта изглежда страхотно добре, момчета. Вие ли я правихте?

— Пег я направи — отвърна Джейръд.

— Но Фийб ни позволи да й сложим крема — добави близнакът му.

— Шоколадов — обясни Джейръд.

Не беше необходимо, тъй като кремът покриваше по-голямата част от лицето му.

Дан се разсмя и този звук разкъса сърцето на Фийб. Тя бързо сложи по едно парче в две чинии и ги сложи върху претрупаната маса.

Дан гледаше как момчетата се катерят по столовете си.

— Еййх, тази торта наистина изглежда добре.

Джейсън не позволи на факта, че устата му е вече пълна, да попречи на разговора.

— Човекът иска торта, Фийб.

Тя се опита да контролира гласа си.

— Не толкова големи хапки, немирнико. Ще се задавиш.

Моли влетя в стаята.

— Вече съм у дома. Здрасти, момчета! Здрасти, треньоре!

Тя потупа всеки от близнаците, наведе се, за да получи целувка от Пух, който подскачаше към нея, после изгледа Фийб предпазливо.

— Пег каза ли ти какво стана?

— Каза, че имаш среща.

— Имаше неприятности в единия от кабинетите и госпожа Милър искаше да поговори с нас за това. Благодаря, че гледа момчетата.

Фийб изми ръцете си от крема и ги изтри в една кърпа, докато Моли се занимаваше с близнаците.

Дан се приближи зад нея.

— Сега, когато прехвърли гледането на децата на Моли, какво ще кажеш да се поразходим?

— Навън е прекалено студено.

— Ами, навън времето е много приятно.