— Стига толкова! Трябва да се махна оттук. Остани да гледаш, а аз ще се поразходя по коридора, за да се успокоя.

Шейрън се изправи.

— Ще дойда с теб.

— Не е необходимо. Наистина.

— Нямам нищо против. Честно казано, не съм кой знае какъв любител на футбола. Освен, ако не предпочиташ да си сама.

— Ще ми бъде приятно.

Застланият с килим коридор беше опустял, но шумен, заради звуците от телевизорите, виковете и овациите, идващи иззад вратите на другите ложи.

Фийб кръстоса ръце пред гърдите си и започна да се разхожда. Надявайки се да се разсее, тя попита:

— Откога се срещате с Рон?

— О, ние не се срещаме. Срещнахме се днес. Все пак наистина е много мил.

— Страхотен е. А не вреди и фактът, че е много готин.

— Трябва да призная, че ми е приятно да бъда с мъж, който не стърчи толкова много над мен. Аз съм прекалено ниска и това е рядкост. Точно това е най-доброто в моята работа. Всички са по-ниски от мен.

— Какво работиш?

— Детска учителка съм.

— Харесва ли ти?

— Страхотно. Не че не очаквам с нетърпение края на работния ден. Децата са сладки, но ме изтощават.

Те стигнаха до един завой на коридора. Макар и да не искаше да гледа играта, Фийб не искаше и да се отдалечава, затова пое обратно.

— Сестра ми, Моли, гледа близнаците на съседите. Понякога ги води вкъщи, когато съвсем полудеят и не може да се оправи с тях. Те са малки палавници, но ми е много приятно да си играя с тях.

Шейрън я изгледа с любопитство.

— Не изглеждаш от типа жени…

Тя спря и сведе очи притеснено.

— Не изглеждам от типа жени, които се радват на децата?

— Извинявай. Звучи като обида, а нямах предвид това. Просто си толкова бляскава.

— Благодаря. Не си единствената, която мисли това за мен. Дори и хора с въображение като че ли не успяват да ме видят като майка.

Тя прехапа устни, защото всички тревоги за бъдещето й с Дан се завърнаха.

— Какво има?

От близките ложи се чу един общ стон и тъй като всички те бяха почитатели на „Старс“, Фийб забърза крачка.

— Децата са много важни за мъжа, с когото имам връзка. За мен също, но той все още не го е разбрал. — Тя се усмихна тъжно. — Опасявам се, че на него му е по-лесно да си представи как изскачам от тортата на ергенско празненство, отколкото, че ще бъда майка на децата му. И тъй като той всъщност не ми е казал нищо за намеренията си, на мен ми е много трудно да му покажа, че се чувствам по същия начин по въпроса за семейството.

— Повярвай ми, разбирам те от собствен опит.

— Имаш връзка с такъв човек ли?

— Да.

Тя изглежда се притесни и Фийб й се усмихна окуражаващо.

Шейрън въздъхна.

— Отношенията ни са много особени. През целия си живот съм привличала съвсем обикновени мъже, братя на приятелките ми. Тихи, приятни мъже, не особено вълнуващи, но стабилни. И ето, появява се в живота ми и аз не знам откъде този гръцки бог. Той е този тип, който отминава обикновените жени като мен, предпочитайки бляскави жени като теб. От седмици ме подпитва за брак и деца и съм почти сигурна, че скоро ще ми направи предложение, но въпреки това не мога да разбера какво намира в мен.

— Сигурно същото нещо, което виждам и аз. Една много мила жена, която би била чудесна съпруга.

— Благодаря, Фийб. Иска ми се да можех да го повярвам. Той ме подлудява. В тези времена и на тези години… искам да кажа, ако си готов да направиш предложение за брак на някого, няма ли да очакваш… — Шейрън почервеня и избъбри: — Той се отнася с мен, сякаш съм Дева Мария.

— Не спи с теб?

Шейрън зарови пръсти в косата си с притеснен вид.

— Не мога да повярвам, че този разговор е действителност. Дори на сестра си не съм казвала за това, а на нея казвам всичко.

— Ние се срещнахме в критично положение. Като двама непознати, които седят един до друг в обречен самолет.

Фийб изтръпна, когато от близките ложи избликна нов хор от стонове.

— Тайната ти е на сигурно място. Но да си призная, малко ти завиждам. Ти поне никога няма да се страхуваш, че си му нужна само за секса.

— Предполагам, че си права. А и честно казано, аз въобще не съм го окуражавала. Той е най-вълнуващият мъж, когото съм срещала, но сякаш не мога да се почувствам спокойна с него. Много е объркано.

Фийб се сети за думите на Рон, че Шейрън е била в съседната ложа — онази, която се използваше в случай, че официалните са твърде много. Ухажорът на Шейрън сигурно беше някоя голяма клечка и Фийб не се сдържа да я попита.

— Не съм чувала никакви особени клюки. Хората сигурно все още не знаят за теб и твоя гръцки бог.

— Местните вестници тръбиха достатъчно за развода му, затова внимавахме да не се появяваме заедно. Този е първият мач, на който идвам. Всъщност се чуха повече слухове за вас двамата, отколкото за нас. Приятелството ви изглежда е от голямо значение за него.

Фийб я изгледа въпросително, после всичко в нея притихна. От ложите се понесоха бурни овации, но тя не ги чу. Не чуваше нищо друго, освен ударите на сърцето си.

Шейрън не успя да забележи, че нещо не е наред.

— Май няма защо да се изненадвам, че Дан никога не ти е говорил за мен.

— Не, не ми е говорил.

Гласът й сякаш идваше от огромно разстояние.

— Той е доста затворен човек за много неща. Не че се подценявам… Наистина… но аз просто не разбирам какво вижда в мен.

Фийб разбираше. Шейрън Андърсън беше милото, земно момиче, в което един мъж се влюбва и за което се жени. Фийб беше привлекателната празноглавка, с която мъжът ляга и която после забравя.

Избухнаха нови овации.

Фийб нямаше представа как е стигнала до ложата и как е успяла да даде интервюто след втората четвърт. За късмет, бурните овации през третата и четвъртата четвърт направиха невъзможни всякакви разговори. Когато всичко приключи, тя едва успя да забележи решителната победа на „Старс“ над „Билс“ двадесет и четири на десет.

По двата телевизора, закрепени на тавана, един коментатор обясняваше как се е случило всичко.

— „Билс“ започнаха да губят инерция през втората четвърт и така и не успяха да си я възвърнат. Не може да се правят толкова много и големи грешки срещу един така талантлив отбор, който има много добър треньор. По време на сезона „Старс“ ставаха все по-добри. Няма съмнение, този сезон „Старс“ са отборът — Пепеляшка.

Междувременно собственичката на отбора — Пепеляшка беше изоставена с разбито сърце и стъклена пантофка, която стана на милион парченца.

Часове по-късно тя стоеше до прозореца на спалнята си с подути очи и болка в гърдите и се чудеше как ще намери смелост да продължи напред. Беше преживяла толкова страшно, смазващо предателство и й се струваше, че я разкъсват. За пръв път в живота си беше посмяла да се надява, че е достойна за любов, но само за да открие отново, че е сгрешила.

Вече не й бяха останали сълзи. Чувстваше се празна като строшен съд.

Толкова те обичах, Дан! Ти защо не можа да ме обикнеш?



Следващият вторник Шейрън тъкмо прибираше боите в шкафа, когато Дан влезе в класната стая. Видът й беше ужасен, както обикновено, и тя се опита да пъхне ризата в панталоните си. Защо всеки път, когато той минаваше, тя трябваше да е в най-лошия си вид?

— Изтърва децата. Заминаха си преди повече от час.

— Иска ми се да бях успял да се измъкна по-рано.

— Изненадана съм, че въобще си се измъкнал. — Тя притеснено започна да развива надолу ръкавите на ризата си. — Кога тръгвате за Маями?

— Тази вечер. Първата ни тренировка е в сряда сутринта.

— Още една победа и ще играете за титлата на Американската футболна конференция.

— Лошото е, че за да стигнем дотам, трябва да бием „Долфинс“. — Той пъхна ръце в джобовете си. — Трябва да се срещна с разни журналисти в пет и трийсет. Защо не отидем да хапнем набързо?

— Не знаех, че ще минеш и обещах на сестра ми, че ще отида с нея да пазаруваме. — Тя забеляза, че той е напрегнат. — Какво има?

— Мога да почакам.

— Сигурен ли си? Знам колко напрегната е програмата ти. Дори не можахме да се видим след мача в неделя.

— Бих предпочел да говорим насаме. Това, като че ли, не е най-подходящото място за разговори.

По природа тя не беше настоятелен човек, особено пък когато той беше наоколо, но искаше да приключат с това. Отиде до една от малките масички, дръпна стола и седна.

— Всички си заминаха, така че никой няма да ни прекъсва. Да поговорим сега.

Би трябвало да изглежда смешен, когато отпускаше грамадното си тяло върху миниатюрното столче до нея, но движенията му бяха грациозни, както винаги. Само като го погледнеше, и започваше да се чувства неудобно, губеше самоувереността си. Кога ли ще започне да се чувства спокойна с този мъж?

Той взе ръката й и я притисна между своите длани.

— Шейрън, ти си сред най-прекрасните хора, които съм познавал.