Дори и след като се приземиха, те не престанаха да се целуват. Когато тя най-после отвори очи, за да погледне надолу към него, видя, че той се усмихва.

— И ти ли се забавляваш колкото мен?

— Повече.

Тя не се сдържа и целуна малкия белег на брадичката му.

— Фийб, мила, трябва да те измъкна от тази рокля.

— Не крещи — прошепна тя.

— Мисля, че ти обясних…

— Нямам нищо под нея.

Той премигна.

— Нищо? Знам, че си с чорапогащник. Видях…

Тя поклати глава.

— Няма чорапогащник. Няма жартиери. Роклята е прекалено тясна.

— Но ти имаш черни чорапи…

— От онези, които са стегнати на бедрото.

Той се отдръпна от нея.

— Фийб Съмървил, да не би да искаш да ми кажеш, че нямаш дори бикини?

— От тях остава черта.

— Само чифт черни чорапи?

— И малко парфюм.

Той скочи и я дръпна не особено нежно.

— Отиваме направо в спалнята, мила. Тъй като има голяма вероятност да получа сърдечен удар, преди да отмине тази нощ, предпочитам да умра в собственото си легло.

Глупостите, които мърмореше той, я караха да се чувства като най-желаната жена на света. Дан я притисна до себе си, докато минаваха обратно по коридора и тръгнаха нагоре по стълбите. Когато стигнаха горе, той я поведе по един коридор вдясно към обширна спалня, която сякаш беше съставена от няколко по-малки стаи. От двете страни таванът беше скосен, стената вдясно беше от камък. В единия край на стаята имаше удобно място, където можеше да се поседне, а в другия се ширеше старо легло на колелца, покрито с красиво индианско одеяло в оранжево, черно, зелено и бежово.

Дан спря в средата на стаята и мушна ръка под косата на Фийб, за да открие кукичката, която се намираше отзад на лентата плат, обгръщаща гърлото й. Ръцете му досетливо се спуснаха надолу, за да отпуснат и лентата, която пристягаше жестоко гърдите й. Тя въздъхна от облекчение, когато корсажът се свлече до кръста й.

— Боли ли?

— Малко.

Той се пресегна и докосна нежно гърдите й, а палците му разтъркваха леко зачервените места.

— Фийб, обещай ми, че няма да се показваш повече така.

Тя се извърна леко и го целуна, за да не й се налага да отговаря, защото нямаше намерение да дава някакви обещания, ако преди това не чуе други.

Големите ръце на Дан се плъзнаха по гръбнака й. Искаше му се да я целува цяла вечност. Не можеше да се насити на устните й, на допира до кожата й, на сладкото й женско ухание. Но не беше чакал толкова дълго, за да приключи набързо, затова я пусна.

Тя простена от разочарование, когато той отстъпи назад. Радваше се, че тя не иска да го пусне. Измъкна ризата от панталоните си и се отпусна на един стол, за да може да я гледа.

Около кръста й висяха ленти, а закръглените й гърди бяха толкова красиви, че не можеше да откъсне поглед от тях. Как можеше да си мисли за брак с Шейрън, когато изпитваше тези чувства към Фийб? Сърцето му беше узнало истината, още преди умът му да я възприеме.

Той вдигна очи, но несигурното й изражение го стресна. Тези бръчици между веждите й и това колебание бяха в пълно противоречие с тялото й на грешница. Страхуваше се да я вижда толкова уязвима. Някаква част от него искаше тя да бъде агресивна и знаеща, готова щом всичко свърши да вдигне острия си нокът и да отбележи до леглото нова чертичка срещу инициалите му. Но сърцето му не искаше нищо подобно.

Той се усмихна, за да премахне нарастващото напрежение помежду им.

— Можеш да ме направиш щастлив човек, мила, ако пуснеш съвсем бавно тази рокля надолу, за да видя дали не ме лъжеш за бельото си.

Устните й се разтвориха леко, а очите й се разшириха, сякаш никога през живота си не беше сваляла дрехите си заради мъж. Това срамежливо невинно изражение съчетано с тялото й, напомнящо за ядрен реактор, едва не стопиха желанието му.

Тя не помръдна и той я попита тихо, наклонил глава настрана:

— Нали не искаш и тази вечер да правим онова с девицата? Защото се опасявам, че тази вечер съм в настроение за нещо по-пикантно.

— Онова с девицата? О, не! Не, аз…

Тя стисна плата на кръста си и започна да го смъква.

— Не толкова бързо. Не може ли да се престорим… не го приемай погрешно, защото нямам намерение да показвам неуважение… но не може ли да се престорим, че аз се каня да оставя стодоларова банкнота на шкафа, след като свърши това и в такъв случай очаквам да получа нещо срещу парите си.

Усмивката й беше малко несигурна.

— Онова, което е под роклята, със сигурност си заслужава повече от сто долара.

— Можеш да назовеш цената, стига да приемаш Американ експрес1.

Тя се заигра с роклята, която беше стигнала под кръста й. Беше мушнала палци под плата, сякаш се готвеше да го смъкне, но не го помръдваше по-надолу от пъпа си.

— Мислех, че си се променил. Казваше, че вече не си падаш по извратености.

— Това беше, преди да те видя в тази проклета рокля.

— Ще махнеш ли първо тази риза? Приятно ми е да гледам гърдите ти.

— Наистина ли?

Не беше първата жена, която се възхищаваше от тялото му, но въпреки това той се почувства необяснимо доволен.

Той захвърли вратовръзката си върху една възглавница. Поясът му я последва. Без да помръдва очи от Фийб, Дан махна ониксовите си копчета за ръкавели и свали ризата си.

Очите й се плъзгаха по него и той се почувства още по-добре.

— Твой ред е — напомни й.

Тя свали още по-надолу роклята си, но спря точно там, където започваше интересното. После му отправи онзи палав поглед, който той обичаше.

— Колко е лимитът на кредитната ти карта?

— Престани да се притесняваш за лимита и започни да се притесняваш дали въобще ще можеш да вървиш, когато свърша с теб.

— Треперя, господин Кораво момче.

Тя нацупи долната си устна и изпъчи гърди. После свали черната прилепнала рокля сантиметър по сантиметър като минаваше върху закръглените хълбоци и добре оформените бедра. Изпълнението й беше толкова секси, че той имаше чувството, че ще избухне още преди да я е докоснал. Още преди тя да измъкне краката си във високи обувки от купчината мрежа и ленти, той видя, че не го е излъгала за бельото.

Бяха останали само чифт черни чорапи и обувки с висок ток. Тя беше буйна и палава, освен това беше негова за цялата нощ.

Искаше му се да докосва с ръце всеки сантиметър от тялото й, но за да го направи, трябваше да стане и да изгуби тази прекрасна гледка. Затова остана на мястото си, галеше я с очи и плъзгаше поглед по тези невероятни крака.

Секундите отминаваха, мълчанието се проточваше. Колебанието й се завърна. Защо не казва нищо? Колкото повече мълчеше той, толкова по-сигурна ставаше тя, че нещо в нея не е наред. Преди това кипеше от самоувереност, но сега си припомни, че няма нищо общо с кльощавите модели. Бедрата й не бяха достатъчно слаби, хълбоците й бяха твърде закръглени, а стомахът й беше наистина плосък само веднъж, когато караше грип. Той сякаш въобще нямаше намерение да проговори и тя се наведе, за да сграбчи роклята си.

Той веднага скочи на крака с чело, сбърчено от загриженост.

— Фийб, скъпа, нали знаеш, че се шегувах за проститутката?

Той издърпа роклята от ръцете й и я прегърна.

Гърдите му бяха топли. Тя притисна лице до стегнатите му мускули. Умът й говореше, че тя не е в безопасност в прегръдките му, но сърцето й се чувстваше като че ли е открило своя дом.

— Кажи ми какво има. Твърде много ли се шегувах? Знаеш, че не исках да те наранявам.

Можеше да се скрие зад предишното си флиртуваме или да бъде откровена.

— Притеснявам се като ме гледаш така.

— Как?

— Знам, че трябва да сваля четири-пет килограма, но не мога да пазя диети, а ти си свикнал с по-слаби жени. Валери е…

— Какво общо има Валери с това?

— Тя е кльощава, а аз съм малко… аз съм дебела!

— О, боже! Предавам се. Наистина се предавам. — Той мърмореше и я галеше, а кожата на слепоочието й помръдваше от движението на устните му. — Много жени се чувстват несигурни заради телата си. Знам, че трябва да бъда мил и да проявявам разбиране по този въпрос. Но, Фийб, скъпа, това че ти се притесняваш да не би да си твърде дебела, е същото, както ако някой милионер се притеснява, че парите му са твърде зелени.

— Ти ме гледаше.

— Така е, но вече ще знам. Затварям си очите.

Той повдигна с длани гърдите й и се наведе над тях.

По тялото й хукнаха поточета от удоволствие, горещи и бълбукащи. Несигурността й се стопи, когато се притисна по-силно до него.

Не знаеше как са стигнали до леглото и какво е станало с обувките й, само усети, че сега той я слага върху мекото карирано одеяло. Тя се загледа в него, докато той сваляше останалите си дрехи, след това легна до нея.

— Чорапите са все още на мен.

— Знам.

Той прокара ръка по черния найлон и после по голата й кожа. Виждаше се, че чорапите го възбуждат.