— Не може да местиш отбора, ако нямаш стадион! — Кийн почти крещеше. — Макдърмит не ти ли го каза.

— Но точно там е най-хубавото! Доналд вече почти се е съвзел от онези ужасни неща, които му се случиха преди няколко години и сега иска да построи закрит стадион върху собствената си земя в Уест Сайд. — Веждите й помръднаха многозначително. — Знаеш ли, ние сме близки приятели и той каза, че ще ми подари цяла ложа, ако подпиша договор с него, преди Рийд да поеме от мен отбора. — Тя изглеждаше съкрушена. — Не се ядосвай, Джейсън. Трябва да правя онова, което ми казва Рони. Той толкова се разстройва, ако не се държа като истинска делова жена.

Дан беше благодарен, че никой не му обръща внимание, защото усети, че му се завива свят от височината. Все пак трябваше да признае, че хлапето е опасно. Рон се облегна назад със самодоволния вид на мафиот, който държеше контролния пакет акции в компания за производство на бетонни блокове.

Отношението на Кийн претърпя лека промяна и той започна да се отнася с Фийб едновременно недружелюбно и покровителствено. През главата на Дан мина мисълта, че колкото и хитър да е Кийн, за него ще бъде по-добре да внимава. От собствен опит знаеше колко е лесно човек да стане жертва на тези двама артисти-мошеници.

— Трябва да те предупредя, че цялата тази работа ми изглежда много несигурна. Много се съмнявам, че Лигата ще разреши на още един професионален отбор да отиде в Ню Йорк. Ако бях на твое място, не бих се захващал да местя „Старс“ в Манхатън.

Фийб отново се изкиска. Само преди десет минути същият този кикот беше накарал Дан да стисне зъби. Сега звучеше мелодично като църковна камбана. Как можеше въобще да се съмнява в нея? Не само че умът й режеше като бръснач, но тя имаше и смелост.

— Точно това ми каза и Рони — изчурулика тя, — но аз имам резервен план.

— Наистина ли?

Тя се наведе към него.

— Няма да повярваш колко силно е желанието в Балтимор да имат свой собствен отбор от Националната футболна лига. Още откакто…

Тя погледна през масата към Дан. Сега вече я познаваше достатъчно, за да разпознае пламъчето в очите й. Лицето му не трепваше, но гърдите му бяха изпълнени с гордост.

— Как се казваше отборът, които напусна Балтимор? — попита тя.

— „Колтс“.

— Точно така. Откакто „Колтс“ са си заминали, Балтимор си умира за друг отбор. Ами Орландо? — Върху лицето й се разля чисто блаженство. — Онези мъже са най-големите симпатяги на света. Миналата седмица, когато разговаряхме, те ми подариха страшно сладка малка писалка със златни миши уши. — Тя изписка тихо и въздъхна от удоволствие. — О, просто съм влюбена в Орландо. Техният стадион е точно до Дисни.

Кийн беше смаян.

— Ето, виждаш ли, че знам как да правя грубичките стъпки. — Тя махна салфетката от скута си и се изправи. — Моля да ме извините, господа, но трябва да отида в тоалетната. Рони, бъди любезен с Джейсън, докато ме няма. Получи всичко, което искаше и можеш да си позволиш да бъдеш снизходителен.

Всички очи бяха залепнали за нея, докато излизаше. Вратата се затвори.

Дан изпитваше желание да стане и да я аплодира. В този момент той осъзна, че без съмнение не иска да се ожени за Шейрън Андърсън и усети как от плещите му се смъкна огромен товар.

Фийб изпълваше сърцето му, не Шейрън. Щеше да му се наложи да премисли всичко отново. Бъдещето, в което беше толкова сигурен, сега му изглеждаше неясно — факт, който би трябвало да го потиска. Вместо това почувства вълна от възторг.

Джейсън хвърли салфетката си на масата и скочи на крака, после се обърна към Дан.

— Мислех, че сме приятели! Какво, по дяволите, става тук?

Дан прикри въодушевлението си с повдигане на рамене.

— Това е работа на администрацията. Там не се бъркам.

— Даже и когато отборът ти може да се окаже с проклетите миши уши върху шлемовете!

Дан остави чашката с кафе, после нарочно попи със салфетката устните си.

— Като се има предвид миналото й, мисля, че Балтимор е по-вероятния избор. По-близо е до Манхатън.

Джейсън насочи гнева си към Рон.

— Всичко това е твоя работа, Макдърмит! Ти си манипулирал проклетата малоумница. Боже мили, ти я водиш за проклетия нос!

Усмивката на Рон откри зъбите на мъничка акула.

— Направих каквото трябваше, Кийн. Ти ни прекарваш от години, и аз най-после намерих начин да те спра. Бърт никога не би помислил да премести отбора, но Фийб няма неговото усещане за традицията, така че беше доста лесно да я убедя да погледне и на други места. Тя има чудесни познанства, както знаеш, а аз не се интересувам как ги е придобила. Веднъж говори с Тръмп. Друг път с Дисни. Те й обещаха ниски наеми, големи проценти от печалбите. Те ще поемат разходите за охраната. Осъзнавам, че така оставаш с празен стадион, но „Беърс“ сигурно…

— Майната им на „Беърс“! — кресна Кийн. — Да не мислиш, че искам Маккаски да ми диша във врата!

Очите му преминаха от Рон върху Дан, после се върнаха обратно. След това се присвиха подозрително. Той се обърна към адвоката си.

— Остани отвън и задръж Фийб, ако се върне. О’Брайън набери ми Тръмп.

Дан забеляза уплахата, която проблесна в очите на Рон и не можа да потисне собствената си тревога.

Ти направи каквото можа, Фийб.

За съжаление Кийн не се лъжеше толкова лесно, колкото него.

В стаята се възцари неловко мълчание, докато мъжете изчакваха телефонния разговор. О’Брайън каза нещо приглушено в слушалката, после я подаде на работодателя си.

Кийн заговори с фалшиво дружелюбие.

— Доналд, обажда се Джейсън Кийн. Извинявай, че те притеснявам извън работа, но проследявам един интересен слух. — Той отиде до камината. — Тук се говори, че се каниш да строиш стадион на твоята земя в Уест Сайд. Ако е вярно, тази работа може да ме заинтересува и да се включа. В случай, че си си подсигурил отбор.

Той стисна по-здраво слушалката, докато от другата страна говореха.

— Така ли? Не, разбирам те. Мислех, че може би „Джетс“… Наистина ли? Е, случват се такива неща. Да, наистина. О, сигурно.

Последва дълга пауза.

— Ще го направя. Разбира се. И на мен ми беше приятно да поговорим.

Когато затвори с трясък телефона, лицето му беше посивяло.

— Този мръсник иска „Старс“. Каза ми, че е обещал на Фийб ложа от розов мрамор. Подлецът дори имаше наглостта да се смее.

В стаята се възцари тишина.

Рон прочисти гърлото си.

— Искаш ли да взема имената на хората от Орландо и Балтимор, с които тя е говорила?

— Не си прави труда — тросна се той.

Дан имаше чувството, че вижда как се въртят колелцата в добре смазания мозък на Кийн.

— Дан, помня, че се възхищаваше от онзи мой стар стик за голф. Твой е, ако махнеш оттук Фийб.

— Винаги ми е приятно да помогна на приятел — каза бавно Дан.

— А ти — Кийн мушна пръста си в Рон, — ти няма да мърдаш никъде, докато не съставим новия договор.

През това време Рон си избираше пура от кутията, която се появи на масата заедно с брендито и после я завъртя между пръстите си.

— Предложението ти ще трябва да бъде много привлекателно, Джейсън. Много привлекателно. Самият аз бих предпочел Орландо.

— Съвсем привлекателно ще бъде, мазник такъв!

— Тогава да преговаряме — усмихна се Рон и пъхна пурата между устните си. — И, Кийн… не забравяй кой държи Тръмп.

7.

— Сигурен ли си, че ми разказа всичко, което се случи след излизането ми?

Парното на ферарито беше надуто до последно, така че зъбите на Фийб тракаха не толкова от студ, колкото от свръхдоза адреналин.

— Всичко, което си спомням.

Тя все още не можеше да схване удивителния факт, че точно сега Рон и Джейсън Кийн бяха в процес на преговори за нов договор за стадиона. Замисли се за баща си и внезапно я завладя необичайно спокойствие, защото разбра, че не е трябвало да доказва нещо на баща си, а на самата себе си.

Ферарито подскочи по някаква неравност на пътя и тя внезапно забеляза пейзажа наоколо.

— Мислех, че ще ме водиш у дома.

— Точно така. В моя дом.

— Защо?

— Защото последния път, когато наминах през вас, Моли беше там с още три нейни приятелки. Май никога не бях осъзнавал колко пискливи са гласовете на младите момичета. — Той я погледна. — Мина ми през ума, че двамата с теб се нуждаем от малко тишина, за да обсъдим някои неща.

Фийб не можа да се сети за нещо, което имат да си говорят и което не може да чака до следващия ден. След случилото се миналата седмица в залата, тя не искаше да я отблъскват повече, затова беше наясно, че не бива да остава насаме с него. Но той вече караше по пътя, който водеше към дома му, така че беше малко късно да му казва да кара обратно.

— Първо ще говорим — каза той. — После ще изгорим тази твоя рокля.

Той гледаше навъсено и това я караше да се съмнява, че в забележката му има нещо сексуално, но докато ферарито се носеше под голите дървета, чиито клони се очертаваха върху нощното небе, тя осъзна, че дланите й са влажни.