Джейсън Кийн и двама от приятелите му стояха до камината с тежки кристални чаши в ръце. В атмосферата имаше нещо съвсем мъжко и когато Дан влезе заедно с облечената в лентички Фийб, в главата му се появи неприятният спомен за една от любимите порнографски книги на Валери. Той отхвърли неприятното усещане, че Фийб ще бъде предлагана на братството, за да бъде издигната.

Кийн се приближи към тях с протегната ръка. Мултимилионерът беше хладнокръвен човек, но не успя да скрие удивлението си от роклята на Фийб. Удивлението бързо премина в нещо по-интимно и Дан едва се сдържа да не застане пред Фийб и да не каже на Джейсън да си изпраща знаците на нечия друга празноглавка.

Кийн се здрависа с Дан.

— Как върви голфът, приятел? Стигаш ли осемнайсет във всеки случай?

— Страхувам се, че не.

— Добре звучи.

Кийн поздрави Рон, а той го представи на Фийб. Дан с неприязън забеляза, че тя отново се връща към старите си номера — задъхан глас, притеглящи погледи, изпъчени гърди, които напират да се освободят от тази тясна черна лента. Докато си показваше стоката на Кийн и момчетата му, тя нито веднъж не погледна към Дан.

Дан наблюдаваше със смесица от неприязън и гняв как Кийн слага дланта си на голото рамо на Фийб и я повежда към камината. Кийн излъчваше милионерски чар в ушития си по поръчка смокинг и бялата набрана риза, с половинкаратови диамантени копчета. Беше среден на ръст, с не съвсем лошо телосложение. Имаше права, тъмна коса и високо чело. До тази вечер Дан смяташе, че Джейсън изглежда горе-долу добре, но сега реши, че носът му е прекалено голям, а очите — прекалено хитри.

Дан взе едно питие от сервитьора и поздрави останалите присъстващи мъже — Джеф О’Брайън, административен асистент на Джейсън, и Чет Дийлейънти, негов адвокат. Веднага щом успя да се измъкне, той отиде до камината, за да подслушва. Очевидно и Рон имаше същата идея, защото го последва.

Фийб беше с гръб към тях и Дан беше почти сигурен, че вижда абсолютно всяка извивка на задника й под прилепналата материя. Тя изпиваше Джейсън с очи и се подпираше на него, сякаш той беше стълб на улична лампа. Кръвното на Дан се качи чак до стратосферата.

— Мога да те наричам Джейсън, нали? — пропя тя. — Още повече при всичките ни общи приятели.

Дан зачака думите на Кийн.

— Кои например?

— Половината Манхатън. — Тя сложи собственически ръка на ръкава му. Червените й нокти изпъкваха като капки кръв, изтръгнати от камшика. — Познаваш Блакуелс и Майлс Грийг, разбира се. Не е ли разбойник този Майлс? А и Мици Уелс, дявол такъв.

Джейсън очевидно усещаше ефекта от всичките тези гама-лъчи от обожание, които го засипваха, защото усмивката му стана още по-широка.

— Познаваш ли Мици?

— Разбира се. А ти почти си й разбил сърцето.

— Не съм аз.

Тя сниши гласа си, докато той се превърна в омаен шепот, после прехапа долната си устна така, че Дан имаше чувството, че главата му ще избухне.

— Ако ти призная нещо, ще обещаеш ли да не си помислиш, че съм ужасна.

— Честна дума.

— Бях я помолила да ни запознае… това беше, преди да започнете да се срещате сериозно… а тя отказа. Това едва не развали приятелството ни. Но сега, като те срещнах, разбирам защо те е крила.

Дан виждаше как Джейсън оглежда роклята и закопчалките, за да не губи с тях време после, когато я съблича. Изръмжа отвратено, повдигна глава и изпразни чашата си.

Кийн щеше да съблича тази рокля само през трупа му.

Вечерята беше готова и те заеха местата си. Начело на масата беше седнал Джейсън, а от двете му страни бяха Рон и Фийб. Дан седна в края, между Джеф О’Брайън и Чет Дийлейънти. Храниха се сякаш цяла вечност. По времето, когато сервираха десерта, мъжете в края на масата се бяха отказали и от най-слабите опити да разговарят, за да могат да подслушват.

Дан гледаше Фийб, която смучеше една ягода с устните си, излъчващи рентгенови лъчи. Тя отправи поглед към Кийн и Дан си каза, че ще направи предложение на Шейрън Андърсън още в края на тази седмица.

Рон почти не беше вдигнал очи от чинията си през цялата вечер, но когато наляха кафето, той като че ли се пооживи. С почти деветдесет минути закъснение, ако питаха Дан.

— Извинявай, че прекъсвам разговора ти, Фийб, но мисля, че е редно да обсъдим причината за нашата среща.

Фийб го изгледа толкова изумено, че на Дан му се прииска да я разтърси. Толкова ли нямаше търпение да прибави и Кийн към колекцията си от скалпове, че не помнеше вече защо са тук?

— Причината?

— Договорът за стадиона — напомни й Рон.

— О, миличък. Промених решението си, Рони. Не искам да говорим за това тази вечер. Просто се отпусни и се наслаждавай. Сега с Джейсън сме приятели, а всеки знае, че човек не бива да смесва работата с приятелите си.

— Точно такава жена ми е по сърце — изсмя се Джейсън.

— Рони мисли само за работа. Толкова е досадно. В живота има по-важни неща от някакъв глупав стар договор.

Дан се стегна на мястото си. Нещо не беше наред тук. Фийб наистина се интересуваше от договора, а и никога не беше наричала управителя си Рони.

Кийн се усмихна самодоволно на Рон.

— Защо не си налеете още вино, Макдърмит?

— О, не, благодаря.

— Не се дърпай, Рони. Можеш да се обадиш утре на Джейсън и да му кажеш какво съм решила.

— Какво има да се решава — каза Кийн спокойно. — Всичко си е вече решено.

Пръстите й отново хванаха ръкава му.

— Не съвсем, но нека не си разваляме вечерта, като говорим за работа.

Кийн застана нащрек, почти без да промени изражението си.

— Изпратихме ви почтен договор. Същият, който баща ти подписваше. Надявам се, че си доволна.

— Аз не съм доволен — намеси се Рон, толкова властно, че заслужи възхищението на Дан.

Той зачака с интерес отговора на Кийн.

— О, и аз не съм доволна — изкиска се тя. — Рони толкова ме тормозеше за лошата сделка на „Старс“, че успя да ме убеди да направя нещо. — Като малко дете, което рецитира добре научения си урок, тя продължи: — Рони непрекъснато ми напомня, че сега съм делова жена, Джейсън. И независимо че най-вероятно ще притежавам отбора още малко, аз трябва да мисля като собственик.

Като се стараеше да не промени изражението си, Дан се облегна назад, за да наблюдава представлението.

Какво ли е намислила тази малка умна празноглавка?

Тя завъртя очи към тавана.

— Знам какво си мислиш. Мислиш си, че Фийб Съмървил не е достатъчно опитна, делова жена, за да прави грубички стъпки, но това просто не е вярно.

— Въобще не си мисля такива неща. — Ленивата усмивка на Кийн противоречеше на ястребовия поглед. — Какви грубички стъпки трябва да направиш? Може би ще мога да ти помогна. Имам голям опит в тези неща.

Устните на Рон се извиха в нещо, което при всеки друг мъж би било подигравателна усмивка.

— Опитва се да те манипулира, Фийб. Внимавай.

Фийб смръщи чело.

— Не бъди груб, Рони. Джейсън не би направил такова нещо.

Очите на Кийн прогаряха дупки в черепа й, сякаш искаше да види дали между ушите й има нещо повече от въздух.

— Разбира се, че е така. Всички ние трябва да правим грубички стъпки от време на време.

Мъркането на Фийб се превърна в нещо подобно на мяукане.

— Но тази е наистина трудна, Джейсън. Рони непрекъснато ми повтаря, че това няма да те ядоса, но аз не съм толкова сигурна. Не разбирам как може да останеш доволен от преместването на „Старс“.

Джейсън едва не се задави с кафето, което тъкмо преглъщаше.

— Преместване? — Чашката се приземи с трясък върху чинийката и желанието му за флиртуване изчезна. — За какво, по дяволите, говориш? Къде ще се местите?

Дан се загледа в долната устна на Фийб, която действително се разтрепери.

— Не се ядосвай. Рони ми го обясни. Всичко ще се уреди. Ще останем и през следващия сезон, за да изпълним едногодишния срок, който е по договор. Не сме тръгнали да се местим на момента. Ще имаш достатъчно време да намериш друг отбор да играе на твоя стадион.

Кийн заговори през стиснати зъби:

— И точно къде смяташ да преместиш „Старс“?

— Може би в Манхатън. Няма ли да е върховно? Разбира се, не съм съвсем сигурна, че другите собственици на отбори ще приемат това, но Рони нае онези пънове да направят едно голямо пазарно проучване и те му казаха, че Ню Йорк със сигурност може да поеме още един футболен отбор.

Кийн, очевидно решил къде да търси истинската власт в „Старс“, отправи към Рон гневен поглед.

— Това е смешно! „Старс“ няма да имат възможност да използват Джайънтс стейдиъм. Там вече играят два отбора.

Но Фийб още не беше готова да пусне на сцената своя управител. Тя отново покри ръката на Кийн.

— Не Джайънтс стейдиъм. Та това е в Ню Джърси, за бога, а аз никога не ходя в Ню Джърси, освен когато съм на път за Филаделфия. Това, че вече няма да бъда собственик на отбора, не означава, че не се каня да ходя на всеки мач. Сега, когато познавам всички играчи, съм луда по футбола.