Дан седна на единия край на масата и докато всички си вземаха големи парчета пица, той попита Моли за училището. Не трябваше да я разпитва много, за да се разбърбори за новата си приятелка Лизи, за уроците и за учителите, като му предостави без всякакви усилия информацията, която Фийб се опитваше да изкопчи от нея дни наред.

Моли се пресегна за второ парче пица.

— Има още нещо, което не можеш да познаеш. Госпожа Джиноувиз, нашата съседка, ме нае да гледам нейните момчета близнаци за няколко часа след училище във вторник и четвъртък. Те са на три години и половина и са толкова сладки, но тя казва, че понякога има нужда от почивка, защото я изтощават. Плащат ми по три долара на час.

Фийб остави вилицата си.

— Не си ми споменавала за това.

Изражението на Моли стана упорито.

— Пег каза, че може. Сега сигурно ще ми забраниш.

— Не. Смятам, че така ще натрупаш опит. Просто ми се иска да беше поговорила с мен…

Дан слушаше разговора им, но не каза нищо.

След половин час Фийб го изпрати до вратата и му благодари. Както и подозираше, той се връщаше в комплекса на „Старс“, за да привърши плана на играта им срещу противниците им от другия край на града — „Беърс“.

Той протегна ръка към дръжката на вратата, но се поколеба, преди да я завърти.

— Фийб, не казвам, че си права за онова, което обсъждахме днес, а подходът ти със сигурност не ми харесва, но ще имам предвид думите ти.

— Това е достатъчно.

— В замяна искам да ми обещаеш, че ще говориш с мен веднага, когато решиш, че нещо не е наред в начина, по който тренирам хората.

— С телохранител ли да дойда или смяташ, че зареден пистолет ще бъде достатъчен?

Той въздъхна и пусна дръжката на вратата.

— Наистина започваш да ме изкарваш от търпение. Не знам откъде си придобила това впечатление, че съм труден човек. Аз съм един от най-разумните хора на света.

— Радвам се да го чуя, защото има още нещо, което исках да обсъдя с теб. Ще бъде добре, ако оставиш Джим Бийдерот на скамейката другата седмица, за да може и резервата му да поиграе.

Той избухна.

— Какво? От всички глупави, тъпи…

Изражението върху лицето на Фийб го спря. Тя повдигна вежди и се ухили.

— Само пробвах.

Върна й го, като я огледа от главата до петите и прошепна с копринено мек глас, от който тя потръпна:

— Малките момиченца, които се приближават твърде много до опасната зона, може наистина да си намерят белята.

Той целуна леко устните й, отвори вратата и изчезна по пътеката.

Когато влезе в колата и седна зад кормилото, той вече съжаляваше за целувката и многозначителните думи. Повече не, обеща си той. Най-после беше решил какво да прави с техните отношения и флиртуването не влизаше в сметките.

Миналата нощ беше прекарал последната част от полета към дома в мисли за това как може Фийб да остане в леглото му, докато ухажва Шейрън Андърсън. Толкова силно желаеше Фийб, че се опита с най-различни доводи да убеди себе си, че е възможно двамата да имат кратка връзка, но още преди самолетът да се приземи, осъзна, че не може да направи такова нещо. Бъдещето му с Шейрън беше прекалено важно за него и не можеше да го излага на риск, само защото не успяваше да удържи плътските си желания за Фийб.

Предната седмица вечеря набързо с Шейрън и отново се убеди, че тя е жената, за която иска да се ожени. Тя доста се притесняваше в негово присъствие, но това можеше да се очаква. Когато я отведе до дома й вече се беше поотпуснала. Целуна я набързо за довиждане, но това беше всичко. В някакъв момент той беше взел старомодното решение, че няма да спи с Шейрън преди сватбата.

Колкото до Фийб… желаеше я до болка, но и преди се беше справял със страстта си и смяташе, че времето ще се погрижи за това. Знаеше, че е най-безопасно, ако отношенията им останат чисто служебни, но идеята дяволски го потискаше. Вече беше започнал да я харесва, по дяволите! Ако беше мъж, сигурно накрая щеше да се окаже сред най-близките му приятели. Защо да я отхвърля от личния си живот сега, след като в края на годината тя ще се върне в Манхатън и той сигурно няма да я види никога повече?

Не искаше да я подвежда. Единственото, което трябваше да направи, беше да се държи с нея като с приятел. Никакви издънки повече, като целувката тази вечер, никакви сексуални предизвикателства, отправяни в тоалетната на някой самолет. За момента тя може би искаше да продължи физическата им връзка, но той знаеше от опит, че жените като Фийб се отнасят философски към тези неща. Веднъж да й покаже, че променя правилата помежду им и тя ще го последва. Тя знаеше, че нещата понякога се получават, понякога не. Нямаше нужда да й се обяснява.

Той се усмихна, докато палеше колата. Фийб беше голяма работа. Беше спечелила уважението му някак без той да се усети. Не беше предполагал, че тя ще влага толкова усилия в работата си като собственик на „Старс“. Себеотдаването й беше още по-впечатляващо, защото тук тя не беше в свои води. А и успяваше да му се противопостави по начин, който го караше да й се възхищава. Тя държеше на своето, но не използваше мръсни номера, за разлика от Валери, която се спречкваше с него само заради удоволствието, което й доставяше това.

Отношенията с Фийб бяха станали нещо важно за него и ако не се поддадеше на силното, но неподходящо физическо привличане помежду им, той не виждаше защо да не бъдат приятели. Не че щеше да му бъде лесно да държи ръцете си далече от нея. Добре че тази вечер през по-голяма част от времето седеше, защото постоянно беше възбуден като я гледаше да се върти наоколо в този страхотен клин и с този пуловер, който едва покриваше задника й.

Той се ухили, докато потегляше. Ако руснаците имаха достатъчно разум, щяха да вземат предвид и радиоактивното тяло на Фийб, преди да подпишат споразумението със Съединените щати за неразпространение на ядреното оръжие.

И това беше още една причина да иска да се ожени за Шейрън. От болезнения си опит знаеше, че продължителните връзки не се изграждат на основата на физическото привличане. Важни бяха общите ценности, а точно това го свързваше с Шейрън.

Още когато самолетът кацна, Дан беше решил. Когато Фийб напусне града в края на годината, той ще направи предложение на Шейрън, а за сега ще се радва на присъствието на двете жени. Нямаше да се чувства неудобно от себе си, стига да успееше да задържи панталоните си закопчани. Фактът, че се чувстваше адски потиснат от решението си никога повече да не се люби с Фийб, беше още една причина да не прекрачва повече границите на платоничната връзка. Независимо от всичко, той нямаше намерение да повтаря грешките от първия си брак.

Мислите му бяха прекъснати от мярналия се сив микробус, паркиран в тясна уличка, на три пресечки от дома на Фийб. Той изруга и даде на заден. Гумите на ферарито изсвистяха от рязкото спиране. Отново смени скоростите. Мощният двигател реагира веднага и колата зави по уличката, достигайки микробуса точно когато шофьорът му се канеше да потегли. Дан завъртя кормилото, за да остане микробуса между колата, паркирана зад него, и ферарито, после излетя от колата.

Взе разстоянието за четири крачки, отвори рязко вратата на микробуса и измъкна шофьора за реверите на сакото му.

— Защо караш след мен, жалък идиот такъв?

Мъжът беше тежък. Той се спъна и едва не падна.

Замахна с ръка, за да удари Дан, но той го блъсна в микробуса.

— Казвай!

— Пусни ме, мръсник такъв!

— Не и преди…

Той млъкна, когато осъзна, че в този мъж има нещо познато. Много пълен, с червендалесто лице, голям нос и прошарена коса. Внезапно той го позна.

— Хардести?

— Да — изръмжа той. — И какво от това, гадняр такъв!

Дан имаше желание да забие юмрук в корема на по-възрастния мъж, но после си спомни мъката на Големия Рей на погребението и се въздържа. Вече не го притискаше толкова силно, но и не го освободи.

— Следваш ме от седмици. За какво е цялата тази работа?

— Това е свободна страна. Мога да карам където си искам.

— Законът гледа малко по-различно на нещата. Бих казал, че ме дебнеш.

— И какво? Да не би съвестта ти да не е чиста?

— Защо да не ми е чиста съвестта?

— Защото ти уби сина ми, мръснико! Малкия Рей умря заради теб. Ако не беше го изхвърлил от „Старс“, той щеше да бъде жив сега.

Дан имаше чувството, че го удариха. Той все още изпитваше вина, затова веднага пусна мъжа.

— Нямах избор, господин Хардести. Повече не можехме да го държим в отбора.

Но в очите на Хардести имаше налудничаво изражение и Дан осъзна, че няма смисъл да му обяснява.

— Вие имате нужда от него, идиот такъв! Само късметът ви помогна да спечелите мача срещу „Джайънтс“ без него. „Старс“ няма да печелят дълго без моето момче. Без Малкия Рей за нищо не ви бива.

Дан усети вълна от съжаление. Рей беше единствено дете и след неговата смърт баща му сигурно не е успял да се съвземе.

— Рей беше голям играч — каза той, като се опитваше да го успокои.

— Дяволски прав си за това. Заради него можех да ходя навсякъде из този град с вдигната глава. Всички ме знаеха. Всички искаха да говорят с мен. А сега никой не знае името ми и всичко е заради теб. Ако не беше изхвърлил сина ми, хората все още щяха да се отнасят към мен с уважение.