— Здравейте, момчета. Как мислите? Страхотно е, нали?

Няколко от мъжете се усмихнаха, но тя си знаеше, че модното ревю не е достатъчно, за да стопи напрежението им. Тя беше последният човек, който би се смятал за футболен специалист, но няколко неща й се струваха ясни. „Старс“ имаха страхотни играчи и отличен треньорски екип, но по някаква причина не успяваха да задържат топката. Според нея това беше психически, а не физически проблем и тя не можеше да се отърси от мисълта, че играчите нямаше да объркват толкова нещата, ако се поотпуснат малко и се позабавляват.

Фийб се изправи върху една от пейките, за да вижда всички.

— Е, момчета, това е моята първа и, искрено се надявам, последна реч в съблекалнята.

Някои от играчите се усмихнаха.

— Имам пълно доверие в треньор Кейлбоу. Всички ми казват, че той е чудесен футболен стратег и дава страхотна мотивация на хората си. Освен това е толкова готин.

Както се и беше надявала, те се разсмяха. Не пое риска да погледне към Дан, за да види как той реагира на шегата й. Тя смръщи чело.

— Не че и останалите не са готини. Всички, освен Уебстър. Вече видях Кристъл в действие и, повярвайте ми, дори и не поглеждам към Уебстър.

Още смях. Уебстър се усмихна и наведе глава притеснено.

Нейната усмивка се стопи.

— Искам да ви кажа само едно нещо. Ако спечелите мача тази вечер, ще улесните живота ми що се отнася до пресата, но съвсем искрено ви казвам, че победата над „Джайънтс“ е по-важна за вас, отколкото за мен. Искам да кажа, че аз мога само да се вълнувам за мача, а…

— Госпожице Съмървил…

Предупредителната нотка в гласа на Дан беше очевидна.

Тя продължи забързано напред.

— Все пак, колкото и невероятно да ми се струва, аз наистина започнах да харесвам някои от вас, чудовищата с огромни размери. И тъй като всички вие толкова много искате да спечелите тази вечер, аз ще ви кажа как да го направите.

Въпреки че нарочно избягваше да поглежда към Дан, тя усещаше как разгневените му зелени очи пробиват дупки в гърба й. Независимо че беше собственик на отбора, това си беше негов терен и тя нахлуваше в него. Все пак тя продължи:

— Треньор Кейлбоу има огромен опит и съм убедена, че трябва да обръщате внимание на всичко, което той ви казва. Но ако направите едно съвсем мъничко нещо за мен, аз мога да ви обещая победата.

Тя усещаше как гневът му я залива. Беше се трудил цяла седмица, за да докара отбора до убийствена ярост, а сега тя най-безгрижно съсипваше постигнатото с толкова усилие. Налагаше й се да забрави инстинкта си за самосъхранение и да се съсредоточи върху мъжете — един нелек подвиг, когато Дан стоеше толкова наблизо.

— Тази вечер, господа, когато се подредите на игрището, искам да направите едно нещо. — Тя замълча. — Искам да се престорите, че „Джайънтс“ са голи.

Те се бяха вторачили в нея, сякаш тя полудяваше, което вероятно не беше твърде далече от истината. Чу няколко подхилквания и изгледа нарушителите с престорена тежест.

— Аз съм напълно сериозна. Когато „Джайънтс“ се подредят, просто си представете, че човекът от другата страна на… — Тя се обърна към Рон. — Как се казваше това нещо?

— Линия на схватката? — предложи Рон.

— Точно така. Представете си, че играчът от другата страна на линията на схватката е гол. Ще стане. Наистина. Обещавам ви. Това е хитрост, която научих в училище, за преодоляване на сценичната треска. Искам да кажа… човек не може да се притеснява сериозно, че ще бъде надвит от някого, на когото… ъъ… коремът му е увиснал навън. — Тя се усмихна сияйно. — И така, за тази вечер… Мислете за голите!

За добро или за зло, напрежението в съблекалнята беше изчезнало. Когато подплънките на раменете на мъжете се разтресоха от смях, тя реши, че целта й е постигната и най-после позволи на инстинкта си за самосъхранение да я сграбчи.

Тя скочи от пейката и се втурна към вратата.

— Ще се видим на игрището.

За съжаление, Дан я улови, преди тя да успее да избяга. Когато видя пребледнялото му лице, смелостта й я напусна.

— Отиде твърде далече, Фийб. Когато мачът свърши, ние двамата ще си поговорим за последен път.

Тя преглътна и се измъкна покрай него. Рон я настигна по коридора, където тя, след като измина десетина метра, се подпря на стената.

4.

Когато заеха местата си, защитниците на „Джайънтс“ откриха с изумление, че се взират през маските си в единайсет подхилкващи се лица. Никой не можеше да измисли защо би се смял един отбор с една победа и четири загуби, освен ако не е подготвил някой и друг мръсен трик. „Джайънтс“ не обичаха изненадите и съвсем не им беше приятно да гледат как се усмихват противниците им.

Размениха се думи.

За лош късмет на „Джайънтс“, някои от тези думи се отнасяха за майката на Дарнъл Пруит. Вбесеният защитник на „Старс“ засече топката, подадена от куотърбека, премина през двама играчи от защитната линия, после през още един и последва първият тъчдаун.

Беше красиво.

До края на първата четвърт „Старс“ водеха с три топки, а Фийб беше прегракнала от викане. Насилието на игрището все още я притесняваше, но тя се увлече в играта и забрави, че трябва да се връща в ложата, докато Рон не се появи, за да я отведе. Той я придружи до мястото, откъдето се излизаше от игрището, но тя беше толкова развълнувана, че се обърна към скамейката, направи фуния с ръце пред устните си и извика:

— Мислете за голите!

Твърде късно осъзна, че прави по-голям спектакъл от обикновено, но играчите, които бяха наблизо й се усмихнаха. За щастие Дан беше твърде зает и не я забеляза.

По време на втората четвърт Бийдерот подаде за тъчдаун на един от новобранците на „Старс“, докато „Джайънтс“ успяха да вкарат само един гол. Когато се чу свирката, „Старс“ водеха със седем точки.

Фийб беше решила да не се преструва, че притежава знания, които всъщност няма по време на интервюто след втората четвърт с Ал Майкълс от Ей Би Си, защото сама щеше да се направи на глупачка. Тя отговори искрено на всички въпроси, отправени към нея и сподели с публиката трудностите, които й създава собственото й невежество. Реши, че е направила каквото може, когато в края на предаването Майкълс каза на Франк Джифърд, че според него, Фийб се опитва да се справи с трудното положение и че заслужава да й се даде възможност да докаже себе си. Майкълс намекна няколко пъти и за завещанието на баща й, като изрази мнението, че Бърт Съмървил се е отнесъл несправедливо към Фийб, Рийд Чандлър и „Старс“.

Втората половина на мача беше съкрушителна. Мускулите на врата я заболяха, защото непрекъснато въртеше глава от игрището към телевизора в ложата. Рон беше съблякъл сакото си и разхлабил вратовръзката си. Джим Бийдерот беше засечен само веднъж, а през останалото време направи поразителни пасове. Боби Том играеше без грешка, а защитата беше страховита. Вече нямаше обърквания на „Старс“.

Когато мачът най-после свърши, Фийб се хвърляше да прегръща ту Виктор, ту Рон, а Пух джафкаше в краката й. На таблото просветваше крайният резултат: „Старс“ двадесет и две, „Джайънтс“ десет.

Тя отклони предложението на Рон да слезе с него в съблекалнята. Остана с Виктор в ложата и двамата наблюдаваха кратките интервюта, които отскоро се правеха след мачовете в понеделник. Дан успя да се покаже едновременно скромен и ликуващ, като засипваше с похвали играчите си. Думите му достигаха откъслечно до нея.

— Страхотна игра на защитата… много куотърбекове са по-красиви от Джим Бийдерот, но никой не играе с повече сърце… поопарихме се няколко пъти, но се оправихме… — Той завърши интервюто с думите: — Няма да намерите по-добър футболен клуб от „Джайънтс“. Радваме се, че бяхме готови за тях.

Ал Майкълс поздрави Дан за победата и продължи с Боби Том, който беше сложил шапката си върху сплъстените си коси.

— Боби Том беше открит през целия мач. Как ще обясниш това?

Боби Том отправи към камерата най-омайната си усмивка.

— Работихме здраво тази седмица. Освен това, Ал, не мога да намеря достатъчно добри думи за подаванията на Джим днес…

След още няколко въпроса, Майкълс се обърна към Уебстър Гриър.

— Уебстър, кое според теб промени нещата за „Старс“ тази седмица?

Уебстър подръпна кърпата, провесена на врата му, който все още блестеше от пот.

— През цялото време бяхме добър футболен клуб, но бяхме напрегнати. Госпожица Съмървил дойде да поговори с нас преди мача и ни помогна да се поотпуснем. Излязохме на игрището и принудихме „Джайънтс“ да играят нашата игра. Тази е разликата.

Ал Майкълс си беше спечелил името на най-добър спортен журналист и не би оставил пикантна новина като тази да се изплъзне покрай него.

— И какво точно каза тя на отбора?

Гриър се усмихна и започна да търка врата си с кърпата.

— Нищо особено. Няколко шегички. Тя е свястна жена.

Бузите на Фийб поруменяха. Имаше чувството, че е получила любовно признание.

Беше почти два часът, когато излетяха от Нюарк за О’Хеър. Въпреки че победата им беше само отпреди няколко маса, Рон вече мислеше за следващата седмица.

— Набрахме инерция тази вечер — каза той, когато самолетът престана да се издига и светлината за коланите изгасна. — Надявам се да не я изгубим.