— Това ли е? Или обратното? Жената те харесва, но ти не я харесваш или…

— Обратното. Аз я харесвам, но тя не ме харесва особено.

— Трудно ми е да повярвам. Мислех, че вие, футболистите, можете да си изберете, която жена си искате.

— Опитайте се да обясните това на госпожица Чърмейн Дод.

Фийб обожаваше историите за любовния живот на другите. Събу обувките си и сви крака под себе си.

— Разкажи ми за нея. Искам да кажа, ако имаш желание.

— Ами тя е една наистина трудна жена. И е надута. Свири на органа в църквата, където ходи майка ми, а през останалото време работи като библиотекарка. Дявол да го вземе, тя дори не се облича както трябва. Носи тези превзети къси полички с блузи, закопчани чак до брадичката. И се разхожда, навирила нос.

— Но ти все пак я харесваш.

— Да речем, че май не мога да я махна от мислите си. За съжаление, тя не ме уважава, защото, виждате ли, тя има образование, а аз нямам.

— Но ти си следвал.

Той не отговори известно време. Когато заговори, гласът му беше толкова тих, че само тя можеше да го чуе.

— Знаете ли какво представлява следването за хората като мен?

— Не, не знам.

— Вземат едно хлапе като мен, на осемнайсет години, което никога не е имало кой знае какво в живота и му казват: Дарнъл, ти ще играеш футбол за нас, а ние ще се погрижим добре за теб. Ще ти дадем хубава стипендия и… Обичаш ли колите, Дарнъл? Защото един от нашите бивши възпитаници се занимава с продажби на коли и би искал да ти даде един чисто нов корвет в знак на радостта си, че си избрал нашия университет. Ще се погрижим добре за теб, Дарнъл. Ще ти дадем и високо платена работа за през лятото, само че… слушай внимателно… няма да ти се налага дори да се появяваш на работа. И не се притеснявай много за лекциите си. Ще се занимаваш самостоятелно. — Той я изгледа през тъмните очила. — Знаете ли какво означават самостоятелни занимания за човек като мен? В събота следобед трябва хубавичко да оправя моя човек и когато дойдат изпитите, получавам отлична оценка. — Той повдигна рамене. — Така и не завърших. А сега имам куп пари. Но понякога си мисля, че това няма значение. Каква полза от парите, когато момиче като Чърмейн Дод започне да ти говори за някое бяло приятелче, написало известни стихове, които тя обича, и очите й засияват, а пък ти не знаеш нищичко за поезия, за литература или за разните други неща, които тя смята за важни?

Помежду им настъпи мълчание. Пух беше наврял муцунка във врата на Дарнъл и тихо похъркваше.

— Какво те спира да тръгнеш пак на училище?

— Аз? О, не, не мога да го направя. Футболът ми отнема прекалено много време.

— Не можеш ли да ходиш извън сезона? — Фийб се усмихна. — Защо не попиташ госпожица Дод какво мисли за тази идея?

— Тя ще ми се смее.

— Ако ти се присмее, значи не си избрал жената, която трябва.

— Никога не съм бил кой знае колко добър в училище — призна той с очевидно нежелание.

— Сигурно защото никой не е и очаквал това от теб.

— Не знам.

— Хайде, Дарнъл. Да не те е страх?

Той я изгледа кръвнишки.

— Само се шегувам — избъбри тя бързо. — Фактът, че не ти е много лесно в учението, може да бъде в твоя полза. — Тя се усмихна. — Може да ти се наложи да помолиш за малко частни уроци.

Дарнъл се засмя и половин дузина играчи завъртяха глави и го изгледаха невярващи. Елвис Креншоу се изправи.

— Хей, Дарнъл, през цялото пътуване ли смяташ да стискаш това куче? Подай го насам. И аз обичам кучета.

Дарнъл изръмжа:

— Що не ходиш да… ъъ…

Мъжете започнаха да подсвиркват, а Дарнъл наведе глава притеснено. Но смехът им внезапно престана.

Фийб обърна глава, за да разбере каква е причината за това и видя, че Дан се е появил при тях. Мъжете се върнаха към списанията и музиката си или пък затвориха очи, преструвайки се, че спят. Държаха се така, сякаш някой ги беше хванал да се смеят на погребение.

Удиви я властта на Дан дори и над най-закоравелите от мъжете. От откъслечните разговори, които беше дочула, знаеше, че въпреки негодуванието им срещу безмилостното натоварване на което ги подлагаше той, те продължаваха да го уважават. Рон казваше, че една от причините Дан да запази толкова добра физическа форма е, че никога не е искал от играчите да правят нещо, което той не може да направи.

Очите му леко се разшириха при вида на Пух, дълбоко заспал на гърдите на най-едрия му защитник. Дан изгледа Фийб с подозрение, размени няколко думи с масажиста и след това, очевидно за облекчение на всички, изчезна отново в първа класа.

— Опак човек — измърмори Фийб и стана.

— Треньорът има много неща на главата си — отвърна Дарнъл.

Пух се размърда и Дарнъл с нежелание го прехвърли на Елвис Креншоу. Фийб се спря за малко при Уебстър, за да го попита за Кристъл и децата, после при Боби Том, който искаше да й разкаже за някаква своя идея. Попита Джим Бийдерот за рамото му, а след това поговори с няколко от новобранците за нощния живот в Чикаго.

Когато най-накрая си взе обратно Пух, атмосферата беше значително по-спокойна. Но беше сигурна, че утре Дан ще промени това. Не можеше да го укорява за усърдието му, но понякога се чудеше дали той знае достатъчно за човешката природа. Когато приключи и последното събиране на отбора, те щяха да бъдат толкова стегнати, че щяха да треперят от напрежение.



Фийб прекара вечерта и голямата част от следващия ден с Виктор. Той бъбреше въодушевено за мача и остана много доволен, когато тя го покани в ложата си. Когато се разделиха, той взе Пух и обеща да върне пудела, когато дойде на мача.

За пръв път, откакто стана собственик на отбора, тя се присъедини към играчите по време на вечерята им преди мача. Вместо да заеме мястото си до Рон, тя седна с Дарнъл и Елвис Креншоу. Пропусна огромното говеждо филе, като предпочете печените картофи и салатата.

Вечерята премина мрачно, в мълчание. По-късно, докато играчите се измъкваха навън, тя забеляза, че група привърженици на „Джайънт“ са се промъкнали някак във фоайето на хотела и са го окичили в червено и синьо. В нея припламна гняв и тогава тя осъзна колко много означават „Старс“ за нея. Вместо някакъв безличен отбор, те се бяха превърнали в група хора, на които тя държеше.

Замислена, тя обличаше автоматично дрехите, които Саймоун й беше ушила миналата седмица. После приготви багажа си за среднощното завръщаше до О’Хеър след мача и слезе при Рон във фоайето.

Когато видя облеклото й, той се усмихна.

— Идеална.

Тя се огледа несигурно в огледалната стена на фоайето.

— Знам, че не е време за промени, но това не съм съвсем аз.

Беше облечена в свой вариант на униформата на „Старс“ — небесносини бермуди от сатен, с блестящи златни ивици по дължина на бедрата. Чифт чорапи в синьо и златисто бяха пъхнати в кожени маратонки, украсени с кристали. И тъй като се очакваше, че вечерите през ранния октомври ще бъдат малко хладни, Саймоун беше ушила и едно пухкаво яке от сатен, в синьо и златисто, което имаше огромна блестяща звезда на гърба и множество малки звездички, пръснати отпред. Фийб беше оставила къдриците си разпилени, придържани само от една синя панделка, завързана точно в средата на главата й.

— Точно ти си — каза Рон. — Фотографите ще подлудеят.

Почти не говориха, докато стигнат до Медоуландс и Джайънтс стейдиъм. Преди да се разработи, Джърси Медоуландс е било гробище за автомобили и убежище за скитници. Носеха се слухове, че стадионът е построен точно под носа на Джими Хофа.

Пристигнаха пред входа за официалните лица четиридесет и пет минути преди началото на мача и Рон й предложи да я придружи до ложата, преди да направи обичайното си посещение в съблекалнята. Но Фийб вече беше решила какво трябва да направи, затова поклати глава.

— Идвам с теб.

— В съблекалнята!

Тя кимна рязко.

— В съблекалнята.

Рон я изгледа неуверено, но не каза нищо и я поведе през подземните коридори на стадиона. Влязоха в съблекалнята, потънала в злобно мълчание. Играчите бяха напълно облечени, с изключение на шлемовете им и Фийб имаше чувството, че е навлязла в земя, населявана от титани. На игрището изглеждаха огромни, но затворени в помещение с цялата си екипировка, те имаха наистина страховити размери.

Някои от играчите бяха прави, други се бяха прегърбили на дървените пейки, с разтворени колене и отпуснати длани. Боби Том и Джим Бийдерот седяха на една дълга маса с гърбове, подпрени на стената. Дан им говореше и те го слушаха с мрачни лица.

— … ние ще си играем нашата игра тази вечер. Ще печелим в червената зона. Ще печелим с къси пасове…

Дан беше толкова съсредоточен върху онова, което говореше на играчите, че не забеляза влизането на Фийб и Рон в съблекалнята, докато не свърши речта си.

Рон прочисти гърлото си.

— Ъъъ… Госпожица Съмървил искаше да намине, за да ви пожелае късмет тази вечер.

Намръщената физиономия на Дан показваше, че идеята й не е добре дошла. Тя се постара да не му обръща внимание, сложи си най-сияйната усмивка и пристъпи в средата на съблекалнята. Преглътна притеснението си и застана в поза, подчертаваща облеклото й.