— Много мило, че опита — промърмори тихо Фийб, когато спря зад гърба му. После додаде по-силно: — Здравейте, момичета. Аз съм сестра на Моли.

Момичетата преместиха очи от Фийб към Моли.

— Мислех, че е майка ти — измърмори едно силно гримирано червенокосо момиче.

Дан се подсмихна.

Фийб се престори, че не го забелязва и затърси в мозъка си друга тема за разговор, докато Моли се взираше отчаяно в обувките си.

— Как върви училището тази година?

— Добре — промърмори едно от момичетата.

Друго сложи на ушите си слушалките на касетофона. Момичетата престанаха да се занимават с Моли и заоглеждаха тълпата за нещо, което заслужаваше повече внимание.

Фийб опита отново.

— Моли казва, че повечето от учителите не са лоши.

— Да.

— Сигурно.

Червенокосата стана.

— Хайде да се махаме, Кели. Това е отегчително.

Фийб погледна Дан. Идеята беше негова и се провали напълно. Но той определено изглеждаше доволен от себе си, вместо да се чувства неудобно.

— Наистина ми беше приятно да се запознаем, момичета. И да се повеселите добре днес, чувате ли!

Момичетата го изгледаха сякаш беше марсианец и тръгнаха към група момчета, които се задаваха по пътеката.

— Не може да се каже, че успя да ги омаеш — изтъкна Фийб.

Той мушна слънчевите очила в джоба на фланелката си.

— Само почакай, агънце. През целия си живот съм успявал да впечатля жените, така че знам какво правя.

Лицето на Моли беше почервеняло от притеснение и тя като че ли всеки момент щеше да избухне в сълзи.

— Казах ви, че не искам да идвам! Това е отвратително! Мразя ви!

Тя се опита да избяга, но още преди да се помръдне, Дан сложи ръка на раменете й и я задържа до себе си.

— Не бързай толкова, Моли. Тъкмо стигнахме до приятната част.

Фийб веднага забеляза причината за нарастващата тревога на Моли. Към групата на момичетата се приближаваха четири момчета. Бейзболните им шапки бяха обърнати с козирките назад, прекалено големите им фланелки висяха почти до долния край на шортите им, езиците на черните им маратонки стърчаха.

— Дан, остави я. Достатъчно притеснения й създаде.

— Почти ми се иска да ви оставя да се оправяте сами с жалките си силици, но не съм толкова жесток.

Момичетата викаха момчетата по имена, като в същото време се опитваха да изглеждат равнодушни. Момчетата започнаха да се мушкат един друг в ребрата. Едно от тях се оригна силно, като с това очевидно имаше намерение да направи впечатление.

И тогава забелязаха Дан.

Те го зяпнаха и няколко мига изглеждаха така, сякаш не могат да се помръднат. Момичетата ги заобиколиха като бърбореха и отмятаха коси, но момчетата не им обърнаха внимание. Очите им бяха залепнали върху треньора на „Старс“.

А очите на Дан бяха залепнали върху Моли. Той й се усмихна и повдигна брадичката й.

— А сега се усмихни, Моли, и се дръж така, сякаш си най-безгрижното същество на света.

Моли забеляза какво става. Тя преглътна притеснено, когато всички момчета се обърнаха към нея.

— Познаваш ли някой от тях? — попита Дан тихо, без да отмества очи от нея.

— Шкафчето на момчето с дългата коса е до моето.

Фийб си спомни, че Моли й беше споменала за готиното момче, което се правело, че свири на китара.

— Добре. Сега просто вдигни ръка и му махни леко.

Моли изглеждаше уплашена.

— Не мога да го направя.

— Точно сега той е много по-притеснен от теб. Направи каквото ти казвам.

Откакто се беше докоснал до футболна топка, Дан беше водач сред мъжете, така че Моли не можеше да му бъде достоен противник. Тя махна леко и нервно, преди ръката й да се отпусне обратно. Бузите й станаха алени.

Но момчетата не се нуждаеха от нищо повече. Те се втурнаха напред, водени от съседа по шкафче на Моли.

— Изпълнена съм със страхопочитание — прошепна Фийб на Дан.

— Време беше някой да прояви малко уважение към мен.

Момчето, което вървеше напред беше цялото почервеняло, когато се спря пред Моли. То беше високо, само кокалести колене и лакти, измито и добре гледано, а дългата му коса блестеше от чистота. Краката на момчетата не се спираха, сякаш непрекъснато настъпваха мравки.

Ръката на Дан все още беше върху раменете на Моли, но той нарочно се беше обърнал към Фийб, за да не могат момчетата да го заговорят.

— Хубав ден, нали? — каза той.

— Чудесен — отвърна тя. Веднага беше разбрала плана му. — Надявам се, че няма да вали.

— Синоптикът каза, че времето ще бъде хубаво през цялата седмица.

— Наистина ли?

С ъгълчето на окото си тя наблюдаваше как подскача адамовата ябълка на дългокосото момче. Момчетата като че ли се усетиха, че могат да се доберат до Дан само чрез Моли. Очите им пробягваха върху двамата.

— Виждали сме се в училище, нали? — промърмори водачът им.

— Ъхъ — отвърна Моли.

— Да, май че моето шкафче е до твоето.

— Да, май че е така.

Според Фийб, човек с астрономически високия коефициент на интелигентност на сестра й би трябвало да измисли по-оригинален отговор. Защо не използваше някой цитат от Достоевски, сигурно щеше да й свърши работа?

— Казвам се Джеф.

— Аз съм Моли.

Докато Джеф представяше останалите момчета, Дан заговори на Фийб за гледките на Ривъруок. Обсъди дърветата. Цветята. Патиците. И през цялото време не помръдваше ръката си от рамото на Моли. Когато отвори входната врата на Дан, Фийб беше усетила топлота, но сега нещо в нея започна да се разтапя.

Разговорът между Моли и момчетата вече не беше толкова мъчителен. Фийб забеляза, че и фръцлите се приближават, а силно гримираните им очи са се оживили от любопитство.

— Онези същества имат доста перушина, нали?

Дан отместваше очи от реката.

— Кафява — отвърна Фийб, — но водачът им като че ли има синьо петно.

— Струва ми се, че е зелено.

— Наистина ли? Да, мисля, че си прав.

Присъствието на Дан беше като магнит. Още няколко момчета забелязаха с кого са приятелите им, минаха покрай фръцлите и се приближиха.

— Здрасти, Джеф, как върви?

— Здрасти, Марк. Здрасти, Роб. Това е Моли. Тя е нова в училището.

Дан и Фийб размениха още някои наблюдения върху оперението на патиците, преди Дан най-после да обърне внимание на момчетата.

— А, здрасти, момчета. Приятелчета на Моли ли сте?

Те потвърдиха въодушевено, че са й много добри приятели. В отговор на дружелюбността на Дан те забравиха срамежливостта си и заразпитваха за отбора. Фръцлите се присъединиха към групата и оглеждаха Моли с интерес. Няколко момчета заявиха, че отиват да ядат сладолед и поканиха Моли да отиде с тях.

Тя обърна умоляващия си поглед към Фийб.

— Може ли?

— Разбира се.

Фийб и Моли се уговориха да се срещнат след час до фонтана в Ривъруок.

Но Дан не беше свършил. Хлапетата тъкмо тръгваха, когато той подвикна:

— Моли, не е лошо да доведеш приятелите си на мач някоя неделя. После ще може да ги запознаеш с играчите.

Момчетата зяпнаха.

— Ами да, Моли!

— Хей, ще бъде страхотно!

— Познаваш ли Боби Том, Моли?

— Срещали сме се — отговори тя.

— Ех, ти си късметлийка…

Шумната група продължи напред и Фийб се усмихна на Дан.

— Това си беше явно подкупване.

Той също се усмихна.

— Знам.

— Но не съм много сигурна за някои от момичетата. Сред тях имаше и такива, които изглеждаха така, сякаш биха продали и най-добрата си приятелка за дребни пари.

— Няма значение. Ние само помогнахме на Моли да стартира наравно с тях. Сега вече може сама да избира.

Пух задърпа каишката си, нетърпелив да потича. Тръгнаха надолу по склона и отидоха да разгледат изложбите. Дан отново си сложи очилата, но твърде много хора бяха забелязали разговора му с младежите. Някои започнаха да викат името му, като оглеждаха Фийб с неприкрито любопитство.

Той кимаше в отговор на поздравленията им и каза тихо на Фийб:

— Продължавай напред. Само да спреш и край. — Той изгледа сърдито Пух. — Имаш ли нещо против да вървиш пред мен или зад мен? Не искам хората да си помислят…

— Образът ти на мъжко момче ще пострада от едно малко куче. Господи, правиш толкова голям въпрос за един пудел. Не мога да си представя какво би направил, ако Виктор беше с нас.

— Виктор ми харесва. Искам да се отърва само от това изключително дразнещо същество на края на каишката. Наистина ли трябва да му слагаш тази виолетова панделка?

— Това не е виолетово, а мораво. Цял живот ли си все така несигурен или е в резултат на настъпващата средна възраст.

— Не съм аз този, когото момичетата помислиха за майката на Моли.