Представителите на печата се разсмяха, но тя още не беше свършила. Въпреки че вътрешно трепереше, отправи поглед към противния журналист и му се усмихна.

— Между другото, ако си спомням правилно, вие, господине, бяхте малко разочарование.

Журналистите избухнаха в смях. Дори и да не беше ги спечелила на своя страна, Фийб поне им доказа, че не е чак толкова тъпа, колкото я смятаха.



Къщата, която Бърт беше купил заради любовниците си, се намираше в един залесен район в западния край на окръг Дюпейдж, заедно с още деветнадесет луксозни постройки. Красивата двуетажна бежова сграда от тухли завършваше с мансарда и дървен покрив. Два изящни прозореца в класически стил бяха разположени от двете страни на двойна входна врата с вградени овални форми от оловен кристал. Следобедното слънце блестеше по месингови фенери.

Фийб вкара колата в гаража и влезе в къщата. Обзавеждането беше в омекотени нюанси на воднистозелено, перленосиво и бяло, които придаваха на помещението усещане за лекота и тропици. От кухнята се минаваше в кръгла стая, където се хранеха, когато нямаха гости. Куполообразният таван придаваше простор на малката стая.

— Моли? Пег?

Фийб се наведе и погали Пух, който беше полудял от радост. Когато не получи никакъв отговор, двете с кучето се качиха нагоре по стълбите.

Спалнята й беше във воднистозелено и бяло, с големи прозорци и мебели от избелен дъб. Чувстваше се неудобно в голямото легло, което сякаш заемаше цялата стая, затова го смени с леглото от гостната в имението.

Фийб захвърли лененото си сако върху пухкавата покривка и отиде до гардероба. Облече си джинси и фланелка с емблемата на „Старс“.

В хладилника намери пълнозърнест хляб и салата и ги отнесе в стаята, където се хранеха. Все още нито Моли, нито Пег се бяха върнали. Фийб закрачи по чорапи по перленосивите плочки, после седна на един от металните столове, поставени до стъклена маса. В дъното на стаята имаше уютно малко диванче, с тапицерия на бели птички върху воднистозелен фон.

Тя потърка с крак Пух и продължи да рови в салатата си. За пръв път в живота си успяваше да задържи теглото си без трудности. Сигурно защото всеки ден тъгата я сграбчваше все по-здраво. Липсваха й Виктор и приятелите. Липсваха й изложбите. Искаше да има плоски гърди и различно детство. Искаше добър съпруг и бебе. Искаше Дан Кейлбоу. Не истинския мъж, който я нападна с думи тази сутрин, а забавния и нежен мъж, които си представи, докато се любеха миналата нощ.

Необичайното й самосъжаление беше прекъснато от звука на входната врата. Пух изджафка и се втурна да проучи нещата. Фийб чу шумолене на хартия, тих поздрав към Пух, а след това стъпки, които тръгнаха нагоре по стълбите. Тя бутна настрана салатата си и отиде във фоайето точно навреме, за да види как бялата тойота на Пег Ковалски се отдалечава по алеята.

Качи се горе и почука на вратата на Моли. Не получи отговор, но въпреки това влезе.

Леглото беше затрупано с пакети от магазините, за които всички младежи мечтаеха. Пух лежеше насред бъркотията и наблюдаваше Моли, която измъкваше разни дрехи от пакетите.

Моли погледна към нея и за миг в очите й сякаш се появи вина. След това враждебността й отново се завърна.

— Ходихме по магазините с госпожа Ковалски, за да си купя дрехи за училище. Тя има внучка на моята възраст, затова знае къде е най-добре да се пазарува.

Фийб също знаеше къде е най-добре да се пазарува, но всеки път, когато предлагаше да излязат по магазините, Моли отказваше.

— Личи си.

Тя преглътна разочарованието си и седна на леглото.

Моли се пресегна и погали Пух. Преди няколко седмици Фийб разбра, че Дан е бил прав за обичта на сестра й към кучето, но не каза нищо по въпроса.

— Да видим какво сте купили.

Известно време Моли се държа като нормално момиче на нейната възраст. Очите й светеха от радост, докато измъкваше джинсово яке, рипсени пуловери, избелени джинси и фланелки.

Вкусът на Пег съвсем не беше лош. Тя беше помогнала на Моли да си купи идеален гардероб за младо момиче.

— Мислила ли си да си пробиеш ушите?

— Може ли?

— Не виждам защо пък не. Помисли си.

— Искам да ги пробия — отвърна Моли без колебание.

— Добре тогава. Ще отидем в петък. — Тя сгъна чифт джинси и продължи предпазливо: — Не каза нищо за училището. Как върви?

Всеки път, когато Фийб задаваше този въпрос, Моли отказваше да отговори с нещо повече от едносрични думи и сега изражението й се вкамени.

— Как мислиш? Отвратително е. Дори уроците за напреднали са лесни.

— И в Крейтън уроците ти бяха лесни.

— Обществените училища са пълни с кретени.

— Когато се записваше, класният ти ръководител спомена, че използват ученици като преподаватели по английски. Защо не се кандидатираш?

— Защо да го правя?

— Понякога е приятно да помагаш на другите. — Моли не отговори и Фийб продължи да я разпитва предпазливо. — Е, поне можеш да ходиш в училище с момчета.

Изведнъж се оказа, че Моли е много заета да човърка връзките на чифт джинсите.

— Как е?

— Кое?

— Да ходиш на училище с момчета.

— Големи фукльовци са. И са отвратителни в столовата.

— Ами момчетата от часовете за напреднали? И те ли са фукльовци?

— Някои от тях, да. Но много от тях са ужасно непохватни.

Фийб потисна усмивката си.

— Непохватните винаги са ми харесвали. Няма нищо по-привлекателно в мъжа от интелигентността. Но, разбира се, има какво да се каже и за тъпите готини мъже.

Моли се изкиска и за миг бариерата помежду им изчезна.

— Момчето, което има шкафче до моето, е с дълга коса. Той наистина е много шумен и отвратителен, все издава звуци сякаш свири на китара, но е готин.

— Наистина ли?

— Той е в класа по английски за напреднали, но едва успява да се справи.

— Ти можеш да му предложиш помощ.

— Той дори не ме забелязва. — Моли премести един пакет с помрачено лице. — Никой не ме харесва. Всичките момичета са идиотки. Ако не се правиш на важен и не носиш дрехи като техните, те дори не ти обръщат внимание.

Сега Фийб разбра каква е била причината за разходката по магазините.

— Сигурна съм, че не всички момичета са такива. Просто трябва да откриеш подходящата група, а това ще ти отнеме време.

— Не ми пука за тях! Ти ми каза, че ще остана само един срок и после се махам.

Победена, Фийб се надигна от леглото.

— Порадвай се на новите си дрехи. Искаше ми се да отидем заедно по магазините. Щеше да ми бъде приятно. — Може би си въобразяваше, но й се стори, че за миг на лицето на сестра й се появи несигурност.

Малко преди да си легне, Фийб сложи тъмночервената каишка на Пух и го изведе на разходка. След опасностите на улиците в Манхатън, тя се влюби в този тих квартал, където беше свободна да се разхожда дори и през нощта, без да се притеснява, че ще влезе в статистиката.

Къщите се извисяваха до залесен парк, покрай който минаваше павирана велосипедна алея, осветявана от няколко улични лампи.

Фийб обичаше дълбоката тишина, глинестия мирис на гората и хладния въздух, който подсещаше за края на лятото.

Пух подтичваше напред, понякога се спираше, за да подуши купчинка жълъди или нападалите сухи листа, от време на време клякаше, за да остави свой белег на някое по-особено място. Маратонките на Фийб поскърцваха леко по пътеката.

Мъхестият й анцуг беше топъл и удобен. За няколко мига тя изхвърли всички неприятни мисли и остави само насладата от нощната тишина. Удоволствието й бе прекъснато от звук на кола, която отиваше към нейния двор. Остана загледана, докато колата забавяше хода си, после зави по нейната алея. Фаровете осветиха Фийб и колата спря, шофьорът даде на заден и потегли към нея. Още преди да спре до нея, Фийб беше забелязала, че това е червеното ферари.

Стоеше напрегната и гледаше как Дан се измъква от колата и тръгва към нея. Беше си сложил очилата, а върху тъмносинята риза беше метнал яке с емблемата на „Старс“. Пух започна да лае и да се дърпа, за да стигне до него.

Фийб се опита да се стегне за още една болезнена среща. Но денят й беше труден и не й бяха останали твърде много запаси.

Дан погледна към пухкавия бял пудел, който се опитваше да увие каишката си около крака му.

— Здрасти, куче.

— Името му е Пух.

— Аха. Просто това е една от думите, които не ми е приятно да произнасям твърде често. — Лекият вятър рошеше тъмнорусата му коса, докато той оглеждаше анцуга и маратонките й. — Изглеждаш различно. Чаровна си.

Бяха я наричали по най-различни начини, но никога чаровна.

— Какво искаш?

— Какво ще кажеш за един безсмислен лековат разговор като начало? Хубава вечер, нали?

Не можеше да му позволи да я въвлече в играта си, каквато и да беше тя, затова дръпна каишката на Пух и тръгна напред. Той тръгна с нея.

— Времето наистина е много хубаво. Все още е горещо през деня, а вечер се усеща, че есента идва.