На екрана показаха интервю с Рийд.

— Сигурен съм, че Фийб прави каквото може — каза той убедително. — Тя е свикнала с артистичните кръгове, а не със спортно обкръжение, така че това е трудно за нея. Аз съм сигурен, че бързо ще успея да вкарам отбора в правия път, веднага щом тя изпълни условията на бащиното си завещание.

Фийб стисна зъби. Рийд продължи все така усмихнат към камерата, противопоставящ идеалния за работата мъж на жената, тръгнала да се забавлява.

Мазният водещ се появи отново на екрана.

— Въпреки кавалерската защита на Рийд Чандлър, до януари има още много време. Междувременно госпожица Съмървил трябва да даде някакви указания на своя управител. И нещо още по-тревожно. Как ще успее да се справи с избухливия си главен треньор след тревожния слух, който се появи? Не бихме споменавали подобно нещо, ако то нямаше пряко отражение върху онова, което се случва със „Старс“. Смятаме, че е в интерес на обществеността да разкрием информацията на наш доверен източник. Преди две седмици, в малките часове на нощта госпожица Съмървил е била забелязана да излиза от хотелския апартамент на Кейлбоу в Портланд.

Дан изруга. Фийб вкопчи ръцете си една в друга. Водещият изгледа камерата трагично.

— Срещата им може и да е била невинна, но ако не е, това не предвещава нищо хубаво за „Старс“. Трябва да отбележим също, че авантюрите на госпожица Съмървил не спират до това, че, както се говори, се е хвърлила на врата на главния треньор.

Той взе един брой на списанието „Вю монд“ — лъскаво известно издание с тираж, почти толкова голям, колкото на „Венити феър“. Фийб изстена вътрешно. В последно време имаше толкова неща на главата си, че съвсем забрави за „Вю монд“.

— Ще бъде добре, ако Бойд Рандолф, новият член на комисията към Националната футболна лига, хвърли един поглед на последния брой на популярното списание „Вю монд“, което утре ще се появи на пазара. Ще забележите нашата гола госпожица Съмървил. Тези снимки, които според разпоредбите ми е забранено да покажа на екрана, сигурно биха го накарали да поговори сериозно с госпожица Съмървил за отговорностите й към Националната футболна лига.

Веждите му се смръщиха и той си придаде оскърбеното изражение на журналист, който се опитва да си качи числата на Нилсен.

— Професионалният футбол хвърли много труд, за да изчисти образа си след миналите скандали с наркотиците и хазарта. Но сега една млада жена, без всякакъв интерес към играта, иска отново да го завлече направо в калта. Нека се надяваме, че господин Рандолф няма да позволи това да се случи.

Дан посочи с пръст към говорителя.

— Тази невестулка не е ли от приятелчетата на Рийд?

— Така мисля.

Предаването свърши и Рон натисна копчето на дистанционното, за да спре телевизора.

— Чандлър е голяма работа — промърмори Дан с отвращение.

После взе кафявия плик, които лежеше на масата. Гневът на Фийб отстъпи пред ужаса, който я сграбчи.

— Моята секретарка ми го даде току-що — каза Рон. — Нямах възможност да го погледна.

Дан измъкна списанието. Фийб искаше да го вземе от него, но знаеше, че това само ще отложи неизбежното. Една от страниците се скъса, докато ги отгръщаше, за да открие скандалните снимки.

— Защо си правиш труда? — въздъхна тя. — Вече видя всичко, което имам.

Рон премигна.

— Значи е вярно? Наистина сте били заедно в неговата хотелска стая?

Дан се завъртя към нея.

— Защо не вземеш да го обявиш на целия свят, а?

Тя стисна вече изстиналата чаша кафе с треперещи пръсти.

— Това няма да се повтори, Рон, но трябва да знаеш истината.

Той я погледна като разтревожен баща, изправен срещу многообичаното си, но непослушно дете.

— Аз съм виновен. Не се сетих да те предупредя колко неуместно е да се сприятеляваш с Дан. Трябваше да разбера… Това, заедно със снимките, ще бъде един кошмар за отношенията ни с обществеността. Не знаеше ли, че ще притесниш отбора, като позираш гола за списание, даже и да е уважаваното „Вю монд“.

— Позирах за снимките през юни, месец преди да наследя „Старс“. Бях забравила за тях след всичко, което се случи.

Дан все още не можеше да намери снимките. Той стисна зъби.

— Казвам ти, Роналд, ако се обадят от „Плейбой“, по-добре я завържи и й запуши устата, защото ще бъде съблечена и изрисувана още преди да се усети.

Внезапно той спря да разгръща и зяпна. После изруга.

Фийб чувстваше нужда да се защити и се мразеше за това.

— Тези снимки са правени от Аша Белкоа, а тя е сред най-уважаваните фотографи в света. Освен това ми е приятелка.

Дан удари с ръка по страницата.

— Ти си нарисувана!

Рон протегна ръка.

— Може ли?

Дан захвърли списанието на масата сякаш беше някакъв боклук. То се приземи отворено. Снимката на Фийб беше разположена на две страници. Тя се беше облегнала пред „Голо тяло 28“ на Флорес, един сюрреалистичен портрет, нарисуван малко преди смъртта му. Върху голото тяло на Фийб беше наложена репродукция на онази част от картината, която се закриваше от облегнатата й фигура. Получаваше се нещо красиво, зловещо и еротично.

Рон отгърна страницата и видя увеличена снимка на гърдата на Фийб. Зърното беше набръчкано под тебеширенобялата боя. Кожата й се беше превърнала в сюрреалистично платно за миниатюрните силуети на други гърди, изрисувани в характерния за Флорес стил.

Последната снимка представляваше цяло голо тяло, погледнато отзад. Фийб повдигаше косата си, коляното й беше леко присвито. Кожата й представляваше платното, на което бяха разпръснати черни и тъмночервени отпечатъци от пръсти — на рамото й, на извивката на талията, на ханша и на бедрото й.

Дан удари с показалец по снимките в списанието.

— Някой мъж сигурно се е позабавлявал добре, докато е правил това!

Фийб не се замисли, че гневът му изглежда не на място за човек, който толкова усилено се опитва да се държи далече от нея.

— Мъже, скъпи. По един за всеки цвят.

Това беше лъжа. Гримьорката беше топчеста жена на средна възраст, но нямаше нужда той да го знае.

Рон взе писалката си и почука с нея по масата.

— Фийб, обявил съм, че двамата с теб ще дадем пресконференция в един часа. Уоли Хамилтън от „Връзки с обществеността“ ще те подготви. Дан, искам да стоиш настана до утре. Когато журналистите най-накрая те спипат не се изказвай за нищо друго, освен за играта. Знаеш как да се справиш. И в случай че някой журналист има смелостта да хвърли в лицето ти епизода с хотелската стая, дръж си юмруците в джобовете, ако не искаш историята да свърши на първа страница.

Фийб се изправи.

— Няма да има пресконференция, Рон. Още от началото им казах, че няма да давам интервюта.

Дан изкриви устни.

— Хващам се на бас, че ще го направи, ако й позволиш първо да се разсъблече.

— Достатъчно, Дан! — Рон се обърна към Фийб. — Извинявам се за пресконференцията.

Дан изсумтя с отвращение.

— Добре й го каза, Роналд. Наистина знаеш да въртиш камшика.

Рон се престори, че нищо не е чул.

— За съжаление не може да продължаваш да се държиш хладно с журналистите, без да изглежда така, сякаш имаш да криеш нещо.

— Май вече не са останали много неща, които да не са видени от всички — подсмихна се Дан.

Фийб усети как дъхът й секна.

Рон се надигна бавно и се изправи срещу треньора.

— Забележките ти са ненужни. Дължиш извинение на Фийб.

Лицето на Дан се стегна от гняв.

— Няма да го получи.

— Едва ли може да се каже, че ти си невинен. В онази хотелска стая е имало двама души. И ако не бяхте загубили толкова мачове, нямаше да сме подложени на атака. Като че ли е по-добре да помислиш как да прекратим тези неуспехи, вместо да обиждаш Фийб.

Дан сякаш не можеше да повярва на ушите си.

— Критикуваш треньорската ми работа!

Преди да заговори, Рон преглътна и адамовата му ябълка подскочи.

— Мисля, че бях достатъчно ясен. Ти се държа грубо, заядливо и оскърбително с Фийб. Тя е не само собственик на отбора и твой работодател, но и човек, който заслужава уважение.

Фийб нямаше време да се чувства благодарна за кавалерската защита на Рон. Заканителното изражение върху лицето на Дан я изплаши твърде много. Твърде късно си припомни, че този мъж беше научен да посреща всички атаки с буйна нападателност.

— Хей, я слушай, малък мухльо. Не е твоя работа как се отнасям с Фийб. Знаеш много добре какво да направиш с тъпите си уроци по етикеция.

— Спри дотук — предупреди го Рон.

Но Дан кипеше от чувства, които не можеше да изрази по друг начин, освен чрез гнева.

— Ще спра, когато реша! И ако не искаш да си изпросиш белята, помни, че аз съм този, който тренира отбора. Струва ми се, че ти е предостатъчна грижата да се оправяш с тази празноглавка!

Всички в стаята замлъкнаха.

Фийб пребледня. Чувстваше се болна и унижена.

Дан сведе очи. Ръката му помръдваше в ненужно, почти безпомощно движение.