Един през нощта минаваше, когато се приземиха на О’Хеър. Фийб беше изтощена. Рон щеше да я закара до дома й, защото колата й не беше на летището. Тя седна в удобната седалка на неговия линкълн. Зад нея се чу приближаването на нетърпеливи стъпки.

— Трябва да поговорим, Фийб. Нека те откарам до вас.

Тя вдигна очи и видя Дан, който стоеше до колата и надничаше вътре с ръка, подпряна на вратата. Беше сложил очилата си и приличаше повече на строг училищен директор, който се кани да я пердаши, отколкото на един от легендарните кавгаджии на футболното игрище.

Тя продължи да се занимава с колана и след малко закопчалката щракна.

— Можем да говорим утре. Тръгвам с Рон.

Рон тъкмо беше свършил с пренасянето на чантите им върху задната седалка и сега стоеше до колата, от страната на шофьорското място. Дан заобиколи колата отпред и се приближи до него.

— Трябва да обсъдя някои неща с Фийб. Аз ще я закарам до тях. Утре на работа ще си сменим колите.

Той хвърли на Рон връзка ключове и седна зад кормилото, без да обръща внимание на протестите й. Рон гледаше недоумяващо ключовете в ръката си, докато Дан наместваше по-назад седалката, за да му е удобно.

— Позволяваш ми да карам ферарито?

— Само не пиши мръсни думи по кожата.

Рон взе своята чанта от задната седалка и даде ключовете от колата си. Беше толкова доволен от възможността да покара ICE II, че се втурна натам без дори да се сбогува с Фийб.

Тя запази каменно мълчание, докато Дан излезе от паркинга. След няколко минути те се насочиха на юг. Под ярките светлини на рекламите на радиостанции и бира тя забеляза, че той се държи така, сякаш са постъпили несправедливо с него, а не с нея. Реши, че не бива да му позволи да разбере колко много я е наранил.

— Сигурно ти е съвсем ясно, че днес на мача се посрами, като се появи с тези дрехи на змиеукротителка.

— Аз съм се посрамила? Ако паметта не ме лъже, теб те изхвърлиха.

— Отстраниха ме, а не ме изхвърлиха. Това е футболен мач, а не събиране на благородници. — Хвърли й един поглед. — И въобще, какво се опитваш да докажеш? Не знаеш ли, че да носиш подобни дрехи е все едно да си провесиш на врата табела с надпис „Продава се“.

— Разбира се, че го знам — изгука тя. — Иначе защо ще го правя.

Ръцете му стиснаха кормилото.

— Наистина се опитваш да ме предизвикаш, нали?

— Моето облекло не ти влиза в работата.

— Влиза, щом се отразява по някакъв начин върху отбора.

— Не мислиш ли, че и твоите детински избухвания на страничните линии се отразяват на отбора?

— Това е друго. То е част от играта.

Надяваше се, че мълчанието й ще му покаже какво точно смята тя по въпроса за логиката му.

Изминаха няколко километра в мълчание. Мъката на Фийб ставаше все по-дълбока. Ролята, която трябваше да играе непрекъснато, я изморяваше, но не знаеше по какъв друг начин да се държи. Ако се бяха срещнали при други обстоятелства, може би щяха да имат някакъв шанс.

Войнственото настроение на Дан се беше изпарило, когато най-накрая проговори отново.

— Виж, Фийб. Неприятно ми е заради снощи и искам да ти се извиня. Прекарах добре с теб и нямах намерение да бъда толкова груб. Просто ставаше доста късно…

Извинението прозвуча неубедително в тишината.

Тя усети как гърлото й се стяга и се опита да се пребори с това. Събра остатъците от волята си и заговори през стиснати зъби с отегченото провлачено произношение на светска дама от Саут Хамптън.

— Повярвай ми, Дан, ако знаех, че ще се държиш толкова незряло, никога не бих легнала с теб.

Очите му се присвиха.

— Така ли?

— Напомняш ми за някой младок, който току-що е свършил работата на задната седалка на колата и е нападнат от угризения. Откровено казано, свикнала съм на малко повече изтънченост от страна на любовниците си. Най-малкото очаквах да го направим поне още веднъж. Едва ли си струваше всичките тези усилия само за един път, нали?

Той издаде някакъв особен, задавен звук и навлезе в съседното платно. Тя продължи, подтиквана от болката, че той не може да види онова, което се крие в нея и очаква тя да се държи точно по този начин.

— Не смятам, че съм прекалено взискателна, но наистина имам три изисквания към любовниците си: учтивост, търпимост и бързо възстановяване за повторение. Страхувам се, че ти липсват и трите.

В гласа му прозвуча заплашителна нотка.

— Да не би да имаш нещо против и по отношение на техниката ми?

— Е, колкото до това… Смятам, че техниката ти е доста… задоволителна.

— Задоволителна?

— Очевидно си изчел какво пише в книгите, но… — Тя изпусна една силна, фалшива въздишка. — Е, вероятно ставам дребнава.

— Не. Продължавай. Не бих пропуснал това за нищо на света.

— Мисля, че не предполагах колко много… ами… колко много задръжки имаш. Много напрегнат любовник си, Даниъл. Трябва да се поотпуснеш и да не приемаш секса толкова насериозно. Но, разбира се, ти беше в неблагоприятно положение. — Тя отправи последния си удар. — Честно казано, едва ли някой мъж може да бъде в най-добрата си форма, когато си ляга с жената, която му плаща заплатата.

Удивена чу тихия му смях.

— Фийб, скъпа, направо ми изкарваш въздуха.

— Не се тревожи. Сигурна съм, че е било само нещо временно. Несъответствие в химията.

Тя видя на светлината на фаровете, че той се усмихва. За частица от секундата почти забрави парещата болка от чувството, че е отблъсната и също се усмихна.

— Агънцето ми, има много неща на този свят, които ме правят неуверен. Религията. Националната ни икономическа политика. Какъв цвят чорапи вървят със син костюм. Но трябва да ти кажа, че изпълнението ми в онази хотелска стая съвсем не е едно от тях.

— Не съм изненадана, при това твое самочувствие.

— Фийб, казах ти, че съжалявам.

— Извинението е прието. А сега, ако нямаш нищо против, аз съм изтощена.

Тя облегна глава на прозореца и затвори очи.

Дан също се умълча. След секунда пусна радиото и колата се изпълни с враждебната музика на Мегадет. Нещата помежду им останаха неразрешени.



През следващата седмица Фийб се срещаше рядко с Дан. Дните му минаваха в гледане на цели километри от филми, в присъствието на безкраен брой срещи с други треньори и играчите, както и в тренировки на игрището.

За изненада на Фийб Моли се съгласи да дойде на мача в неделя срещу „Детройт Лайънс“. Фийб й предложи да доведе и приятелка, но тя отказа, защото всички момичета от училището били идиотки.

„Старс“ биха „Лайънс“ със съвсем малка разлика, а на следващата неделя в Питсбърг отборът стана жертва на лош късмет и загуби един мач, който можеше и да спечели. Вече имаха една победа и три загуби за сезона.

На летището в Питсбърг Фийб срещна Рийд. Той така прекаляваше със съчувствието, като в същото време беше леко критичен, че тя нямаше търпение да се отърве от него.

Когато Фийб пристигна в офиса си на следващата сутрин, секретарката й подаде бележка от Роналд, който я молеше да се срещнат незабавно на втория етаж, в залата за заседание. Тя грабна кафето си и тръгна по коридора. Забеляза, че всички телефони звънят и се зачуди каква ли нова катастрофа се е стоварила над тях.

Дан стоеше облегнат на стената, с кръстосани ръце и крака, намръщено лице и поглед, отправен към телевизора, сложен на подвижна метална поставка. Рон седеше в един въртящ се стол в края на масата.

Тя се отпусна на стола до него. Той се наведе и й прошепна:

— Това е запис на „Спорт“ в Чикаго, популярно местно предаване, излъчвано снощи докато сме били в самолета. Страхувам се, че трябва да го чуеш.

Тя насочи вниманието си към телевизора и видя симпатичен тъмнокос водещ, който седеше в един стол на фона на изглед от Чикаго. Той гледаше в камерата с напрегнатия вид на Питър Дженингс, отразяващ голям военен сблъсък.

— След успешни покупки и добре подбрани млади играчи, Бърт Съмървил и Карл Поуг успяха да съберат едни от най-талантливите играчи в лигата. Но за победите се иска нещо повече от талант, иска се ръководство — нещо, което липсва жестоко на „Старс“.

На екрана се появиха откъси от неделния мач — поредици от обърквания и лошо отиграни положения.

— Управителят Роналд Макдърмит не е някоя футболна знаменитост. Той никога не е играл футбол и просто не е достатъчно зрял, за да контролира един толкова независим треньор като Дан Кейлбоу. Треньор, който би трябвало да се съсредоточи повече върху онова, от което се нуждаят играчите му, и по-малко върху забавленията. „Старс“ са организация на ръба на хаоса, подхранван от неумело ръководство, непостоянна треньорска работа, нестабилни финанси и собственичка, която поставя в неудобно положение цялата Национална футболна лига.

Фийб замръзна, когато започнаха да показват нейни снимки, направени през годините. Водещият спомена накратко подробностите от завещанието на Бърт.

— Поведението на важната дама Фийб Съмървил превръща една сериозна и благородна игра в цирк. Тя не разбира от футбол, а опитът й в ръководството изглежда се простира до собствената й чекова книжка. От предизвикателното й облекло на страничната линия и отказите й да дава интервюта става ясно колко малко е уважението й към този талантлив отбор и към спорта, който много от нас обичат.