— Млъквай. — Той отвори ципа на джинсите си. — А сега ми покажи пак циците си.

Грубостта му я стресна. Тя отново се извърна към другия край на леглото, подаде крака изпод изпомачканата завивка. Скочи от леглото и побягна към вратата. Смътно го чу да мърмори зад нея:

— Вече съм твърде стар за това.

Тя грабна някаква влажна хавлия, захвърлена на един стол, след като си е взел душ и хукна през всекидневната към входната врата. Едва отворила вратата, Дан я блъсна обратно, за да се затвори.

— Ти си по-шантава и от Вал! — Той я хвана за ръката и я завъртя към себе си. — Съвсем гола си. Да не искаш всички да те видят?

— Не ме интересува! — извика тя с разтуптяно сърце. — Казах ти да спреш.

— Но ти ми каза и да не те слушам и точно това правя.

Той я грабна, сякаш беше лека като перце, отнесе я в спалнята и я пусна на леглото.

— Няма да те удрям. Ако искаш нещо такова, търси си друг жребец.

Той коленичи до нея, голямата му длан стискаше ръката й. Следващите му думи прозвучаха почти безразлично.

— Как искаш?

Тя осъзна, че всичко ще се повтори. Алкохолът й беше позволил да изостави предпазливостта си и сега беше безпомощна.

И тогава изпищя.

Той веднага скочи върху нея, закри устата й с длан, а със свободната си ръка притисна китките й над главата.

— Исусе — изсъска той. — Не толкова силно.

Платът на джинсите му ожули бедрата й, докато той я гледаше все по-неприязнено и ядосано.

Усети, че обезумява, когато осъзна, че той очаква тя да си мълчи, докато й причинява това. Сълзи запариха очите й и тя започна да се извива под него, като се опитваше да освободи краката си. Накрая захапа силно ръката му и той я освободи с гневно възклицание.

— Е, стига толкова! — Отдръпна се от нея, като разтърсваше ръката си. — Опитах се да проявя свободомислие и разбиране, но няма да продължавам повече!

Тя остана толкова изненадана, че престана да се бори.

Той скочи на крака.

— Дяволски съм възбуден, но предпочитам да изчезна в банята с някой брой на Пентхаус, отколкото да продължавам с тези игрички от времето на пещерните хора. Спирам и не ми пука, че си казала да не спирам! Писна ми! Уморих се да се чувствам като някой бабаит, който може да спи с жена, само ако я набие. — Той се изправи над нея. — Ако питаш мен, белезите по жертвения стълб до леглото ти са достатъчно много и би трябвало да проявяваш повече чувствителност по отношение на мъжете. — Дан сложи ръце на кръста си и я изгледа свирепо. — От сега нататък, щом някоя жена ми каже да спра — спирам, даже и да ми е казала преди това да не й обръщам внимание, ако ми каже да спра.

Тя го гледаше объркана.

— Може пък да ми се иска веднъж аз да съм омаломощеният! — възкликна той. — Може пък да ми се иска да съм толкова неустоимо привлекателен, че аз да се окажа притиснат до леглото! Прекалено много ли искам?

Тя бавно осъзна думите му. Припомни си какво му беше прошепнала, как му беше казала да не спира, независимо какво му говори. Сети се и за обърканите му отношения с Валери и тогава всичко й стана ясно. Облекчението й беше толкова внезапно, че усети как истерия стяга гърлото й.

Той се отпусна на ъгъла на леглото, подпря ръце на коленете си и се загледа мрачно към всекидневната.

— Може би това е Божията справедливост. В началото на кариерата си участвах в толкова извратености, че сега изглежда не мога да се оправя с нещо просто и обикновено.

Тя издърпа завивката до брадичката си.

— Дан, ъъъ… може ли да кажа нещо?

— Не, ако включва камшици и кучешки нашийници. — Той замълча. — Или повече от двама души.

Истерията забълбука в гърлото й. Тя издаде някакъв задавен звук.

— Няма нищо такова.

— Добре тогава.

Тя заговори на гърба му, подбирайки думите си внимателно.

— Ти си ме разбрал погрешно. Когато ти казах да не спираш, каквото и да говоря, имах предвид целувката. Ти си наистина… ъъ… целуваш чудесно. — Тя си пое дълбоко дъх и продължи, въпреки че знаеше в каква бъркотия се забърква. — Аз съм… Е, имам си някои мании. Не точно мании, мании е прекалено силна дума. По-скоро… нещо като алергия. Както и да е… Понякога, когато се целувам с мъж, се получава нещо такова.

Той се обърна и я изгледа и тогава тя осъзна, че говори твърде несвързано. Видът на тялото му я разсея. Отлято от бронз и поставено до прозореца на галерията, в която работеше тя преди, би им донесло цяло богатство.

Тя преглътна.

— Опитвах се да ти кажа, че ако… се получи нещо такова… можеш просто…

— Да го пренебрегна?

— Да. Но другото… Когато не се целувахме. Когато ме докосваше. — Гърлото й се отпусна. — Когато казах да спреш, наистина имах предвид да спреш.

Очите му потъмняха от разкаяние.

— Фийб…

— Ако кажа спри, това значи спри. Винаги. — Тя си пое дълбоко дъх. — Без загадки. Без умуване. Аз не съм бившата ти съпруга и не си играя на насилие в секса. При мен спри, означава спри.

— Разбрах. Извинявай!

Тя си знаеше, че би избухнала в сълзи, ако се наложи да изслуша още един куп извинения, които само щяха да я накарат да се чувства още по-ненормална.

— Ами тази алергия с целувките — потърка той брадата си и на нея й се стори, че забелязва весело пламъче в очите му, — ами ако решим да се целунем отново? Ако алергията ти пак се прояви и ти ми кажеш да спра, трябва ли да спирам или не?

Тя сведе поглед към завивката.

— Мисля, че да. А аз няма да изпращам повече объркани сигнали.

Той погали лицето й с ръка.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

Фийб се канеше да стане и да облече дрехите си, но не можа да помръдне, когато той я докосна толкова нежно. Приближи се и тя усети топлината му. Осъзна, че ще я целуне отново. Но не се страхуваше вече. Желанието отново сгря тялото й — не като бушуващ огън, а като малко стоплящо пламъче.

— Не харесваш бельото ми — прошепна тя до устните му.

— Не. Но страшно ми харесва това, което е в него.

Пръстите му проследиха гръбнака й, а устните му докоснаха нейните устни.

Целувката му беше нежна и страстна, изпълнена с искри и сладост. Никога не беше изпитвала толкова силно желание, колкото желанието й в този миг да се люби с Дан. Той я целуваше все по-страстно. Дланите й се плъзнаха към ръцете му. Прииска й се да не беше правила това, защото не трябваше да си спомня за силата му, само за нежността му. Откъде можеше да знае, че той ще продължи да бъде все така нежен?

— Дан?

— Ъмм.

— Знам, че не искаш никакви… нали знаеш… никакви извратени работи.

Усети как той замръзна и едва не загуби смелостта си, когато той се отдръпна. Тя се отпусна на възглавниците, струпани в края на леглото. Когато заговори забързано, все още притискаше завивките до гърдите си.

— Но не е чак толкова извратено. Наистина не е.

— Аз ще преценя по-добре. И те предупреждавам… с всеки ден приемам все по-малко неща.

Смелостта й я напусна.

— Забрави.

— И без това сме стигнали дотук, така че по-добре си кажи.

— Аз просто… Няма значение.

— Фийб, ако нещата вървят така, почти осемдесет процента е сигурно, че ще се любим още преди да свърши тази нощ, затова е най-добре да ми кажеш какво се върти в главата ти. Иначе през цялото време докато се занимаваме с това, ще очаквам от теб да залаеш като куче или да ме накараш да те наричам Хауърд.

Тя му се усмихна неуверено.

— Нямам чак толкова развито въображение. Исках… мисля си, дали ще имаш нещо против, ако… — Тя се обърка и започна отново. — Ако се преструвам, че аз съм…

— Звероукротител? Тъмничар?

— Девица — прошепна тя и бузите й се изчервиха от притеснение.

Той я зяпна.

— Девица?

Тя сведе очи, унижена от признанието си.

— Забрави. Забрави, че съм казала каквото и да било. Нека просто да го направим.

— Фийб, скъпа, какво става тук?

Той докосна устните й с показалец.

— Нищо не става.

— Можеш да ми кажеш. Аз съм нещо като изповедник в спалнята. Доста работи съм чувал. Може би си преминала достатъчно много километри между разни легла и сега искаш да понамалиш скоростта?

— Нещо такова — промърмори тя.

— Нямам голям опит с девици, на който да разчитам. Всъщност, не си спомням да съм правил нещо такова. Но предполагам, че мога да използвам въображението си. — Изведнъж очите му се присвиха. — Нали няма да е нужно да се преструвам, че си на шестнайсет или нещо такова, защото детските истории въобще не ме възбуждат.

— На тридесет и три.

— Чак толкова ли?

Той се шегуваше и тя го знаеше, затова се опита да прозвучи небрежно.

— Защо не? Например някоя от онези безинтересни жени, които тайно се страхуват от мъжете. Нещо такова.

— Става интересно. — Той я погали точно над ръба на завивката. — Жена като теб сигурно не би ми позволила да погледна какво е скрито тук?