— Слушам.

— Не ми се прави на интересна! — Той сложи огромната си длан на кръста си. — Стой далече от моите играчи, чуваш ли? Тези мъже са тук, за да печелят футболни мачове. Не са ти личните любовни игрички. Никога повече не искам да виждам това, което видях тази вечер!

И това беше само началото. Той мърмореше и беснееше. Лицето му почервеня както на мачовете, когато крещеше на някой съдия. Най-накрая спря, за да си поеме дъх.

Тя се подсмихна и пъхна показалец в устата си.

— Какво става, сладурче? Никога ли не си целувал момиче в бар?

Той остана зашеметен. Сякаш никога не беше срещал жена, която да се държи толкова нахално с него.

Господи, той беше страхотен. Страхотен, привлекателен, грамаден и хитър. Ъмм… Доста се искаше от една жена, за да укроти мъж като него.

Тя премести крака си.

Ще трябва и легло. И аромата на жасмин, който нахлува през отворения прозорец. И тихото приспивно проскърцване на вентилатора, които се върти на тавана на старата плантаторска къща.

Тя се изправи.

Младата Елизабет можеше да го укроти с премрежените си виолетови очи и белите гърди, които приличаха на ванилов пудинг под дантелите на комбинезона.

Ех! Той се беше завърнал при нея, този вълк единак. Отново пиян. Безпътен. Миришещ на уиски и евтиния парфюм на онази мръсница Люлибел. Но този мъж с гореща кръв не беше се наситил. Само една жена можеше да го задоволи.

Ела, скъпи! Ще ти бъде толкова хубаво. Аз съм истинска жена и знам как да укротя моя мъж.

Тя тръгна към него. Устните й бяха влажни, кичур руса коса си играеше на криеница с миглите й. С всяка пора на кожата си усещаше топлината му, готова да го изгори в своята топлина. Защо ли тя, опасната, пламенна котка въобще се е страхувала от него? Нека той види каква жена е.

— Фийб?

Тя спря пред него и обви стегнатите му юмруци с меките си длани. Вгледа се в морскозелените му очи и осъзна, че не трябва да се страхува от силата му, защото нейната сила беше много по-голяма.

Притисна се до нето. Тя беше разпалена котка. Разтвори устни и го целуна, свали единия си сандал, за да потърка лакираните в яркорозово пръсти на краката си до протрития плат, който обгръщаше прасеца му. Когато той прие целувката й, я обзе възторг, подхранван от увереността в собствената й сила. Защо изобщо се е страхувала от секса, когато това е толкова лесно, толкова естествено?

Той простенваше тихо, дрезгаво, а може би беше тя. Устните им бяха слети, ръцете им се държаха, притиснати до тялото му. Нямаше да позволи на страха да я завладее. Каза си, че е достатъчно жена, за да се справи със страстта му, а алкохолът я е отпуснал дотолкова, че да успее да стигне до края. Тогава може би щеше да се освободи.

— Фийб… — прошепна той името й до топлите й, влажни устни.

Сега вече не крещеше. Големите му длани се плъзнаха нагоре по хълбоците й, спряха на кръста, палците му докосваха ребрата й. След миг щеше да достигне до гърдите й и да ги превърне в жарка жива плът. Те вече чакаха тръпнещи.

— Не спирай — помоли тя до устните му. — Каквото и да ти кажа, не спирай.

Той се отдръпна озадачен от нея.

— Наистина ли?

— Да.

Секундите отминаваха и думите й бавно се врязваха в мозъка на Дан. Завладя го разочарование, неприязън, а после цинизъм. Защо ли се изненадваше? Трябваше да си е научил урока от Валери и да е наясно какво иска Фийб. Тя беше още една жена, която имаше нужда от игри на подчинение. Всяко нейно „не“ миналата неделя е значело „да“. Тя го беше подвела, а той беше лапнал кротко въдицата.

Погледна уморено към прелъстителните извивки на тялото й, към гъстите мигли, които обграждаха дръпнатите въгленовочерни очи, подпухналите устни на влажната уста, която сякаш казваше целуни ме. Твърде много ли беше да иска простичко да полудуват в леглото, без усложнения? Никакво излишно мислене. Нищо извратено. Просто малко смях и приятен, страстен секс.

Внезапно той се разгневи. Така, както в мига, когато видя Боби Том да я зяпа похотливо. Тя сигурно му беше пуснала ръка под масата. Сигурно потъркваше в него дългите си заголени крака и притискаше циците си до ръката му. И го замайваше с цял товар смрадливи лъжи.

Не спирай, само защото съм казала не, Боби Том. Всъщност искам да кажа да.

Валери може и да беше изкривила мисленето му, но изглежда всичките жени бяха непоправимо побъркани, щом се стигнеше до секс. Те или искаха да тропат с високи токчета по гърдите ти или да ги вържеш с белезници за леглото. Сякаш нямаше нито една нормална.

Беше правил това достатъчно много пъти, за да играе корав мъж, без дори да се замисля. След всичко, на което го беше подложила Фийб Съмървил, една по-грубичка история може би щеше да му помогне да се отърве от образите, които непрекъснато изскачаха в главата му в най-неудобните моменти. Тази нощ щеше да сложи край на това.

— Както кажеш, скъпа.

Фийб дочу злобната нотка в гласа на Дан, но се чувстваше твърде добре, за да обърне внимание. Той повдигна ръка и я зарови в косата й, после стисна един кичур и подръпна не съвсем леко. С другата ръка започна да откопчава малките, скрити копчета на гърба на роклята й. Дланта му мина върху гърдите й и плата се плъзна надолу.

Той изсумтя, като видя обикновения бял сутиен. Несъмнено беше свикнал с по-прелъстително бельо, но тя просто не се чувстваше удобно в него. Раменете й уловиха хладния въздух от климатика, когато той дръпна надолу дрехата и впримчи ръцете й в ръкавите. Дан разкопча трите кукички, които придържаха еластичните презрамки на сутиена й.

— Едричка си, скъпа, но не си чак Доли Партън. Някой от онези малки, прелъстителни сутиени с банели, би ти свършил работа.

Иронията в гласа му проникна през алкохолната мъгла и разсея част от усещането й за сила. Тя се опита да освободи ръцете си от роклята, но в този момент сутиенът й се свлече и гърдите й се показаха.

— По дяволите!

Тихо промърморените думи прозвучаха не толкова като ругатня, колкото като похвала.

Преди тя да осъзнае какво става, той дръпна китките й зад гърба й и ги стисна с едната си ръка. Гърдите й се изпъчиха от грубото движение. Безпомощността, която чувстваше в това положение, предизвика уплашеното присвиване на стомаха й. Той наведе глава. Топлият му дъх я докосна заедно с лекото потъркване на бакенбардите му. Той целуна връхчетата на гърдите й и те се втвърдиха.

Костите й сякаш започнаха да се разпадат. Усещанията бяха толкова вълнуващи, че тя забрави за уловените си ръце. Той продължи да целува гърдите й и тя се отпусна.

Когато ръката му се плъзна под късата й роклята и притисна бедрото й, уплахата й се завърна. Трябваше да освободи ръцете си, преди да му позволи да продължи. Пръстите му тръгнаха нагоре.

— Чакай — прошепна тя. Опита се да се освободи, но силните му ръце на спортист я държаха здраво. — Пусни ме.

— Нямам такова намерение.

— Наистина искам да ме пуснеш.

— Не се и съмнявам.

— Дан!

— Както каже дамата.

Той я пусна, но само докато издърпа роклята й надолу. Сутиенът й падна и тя остана само с един сандал, гривната на глезена си и чифт дълбоки, бели памучни пликчета.

— Наистина не си хвърляш парите за луксозно бельо.

Самоувереността й се стопи и старите призраци се върнаха. Тя се пресегна за роклята си. Искаше да се покрие, но Дан я грабна и я отнесе в спалнята, още преди да е достигнала дрехата. Пусна я на леглото и сандалът й падна.

Той се изправи над нея и вече не беше въображаема фигура, а мъж от действителността, който събличаше ризата си, разкривайки плашещо широк гръден кош с изпъкнали гръдни мускули, огромни бицепси и вени, които изпъкваха като въжета по ръцете му. Гъстите косми по гърдите му преминаваха в тънка линия по плоския, стегнат корем и изчезваха под колана на джинсите.

Фийб знаеше, че той тренира всеки ден в залата, беше го наблюдавала вечер, когато прави обиколки около игрището, но въпреки това не беше подготвена за вида на стегнатото му тяло. Всички мисли за младата Елизабет излетяха от главата й. Имаше чувството, че е осемнадесетгодишна девица, а не тридесет и три годишна жена, която е била едновременно с прекалено много и прекалено малко любовници. Беше се навряла сред професионалистите, когато не можеше да се оправи дори сред аматьорите.

Той откопча джинсите си с очи, приковани върху гърдите й. Тя сграбчи завивката на леглото.

— Пусни я.

— Няма.

Тя придърпа ръба на завивката чак до брадичката си и в същото време се плъзна към другия край на леглото.

— Точно по програмата.

Той се наведе, стисна глезена й и я изтърколи обратно на възглавниците.

Тя издаде тихо, приглушено възклицание. Смъртоносната целеустременост в леденозелените му очи взриви страха й. Тя си припомни с каква сила я беше влачил към беседката и се вкопчи в завивката, като в единствено спасение.

— Моля те, Дан…

В гласа й имаше не сила, а безпомощност и тя осъзна, че е изгубила контрол напълно.

— Ти беше тази, която искаше игрички и забавления.

— Не съм. Аз…