Сюзън Филипс - Избрах теб

Дан я изгледа напрегнато. Взе си една книжна салфетка и избърса устата си.

— Би трябвало да е. Жена като теб има голям избор.

Тя повдигна рамене и неохотно зачопли сандвича си.

— По дяволите! Седиш там, с вид на муле, което са подритвали твърде често.

— Е, благодаря.

Той смачка салфетката и я хвърли настрани.

— Не мога да се търпя заради това, което ти причиних. Къде е смелостта ти, Фийб? Къде е жената, която ме подмами да приема Роналд за управител отново?

Тя замръзна.

— Не знам за какво говориш.

— Да, да, въобще не знаеш. Ти ме изигра. Трябваха ми няколко дни, за да разкрия изкусния ти малък заговор. Вие двамата с Роналд ме подредихте. Той наистина успя да ме убеди, че сте любовници.

Тя с облекчение видя, че той е по-скоро раздразнен, отколкото ядосан, но все пак заговори, като грижливо подбираше думите си.

— Не разбирам защо е толкова трудно да се повярва в това. Той е много привлекателен мъж.

— Ще трябва да се доверя на мнението ти. Но е факт, че вие двамата не сте любовници.

— Откъде знаеш?

— Просто знам, това е. Виждал съм как се държиш с него, когато смяташ, че ви гледам. Очите ти се плъзгат по него, навлажняваш устни, гукаш му.

— Жените не се ли държат така с любовниците си?

— Точно така. Ти се държиш по същия начин и с портиера.

— И какво?

— С всички, освен с мен.

Тя бутна настрани непипнатия си сандвич.

Той я наблюдаваше.

— Опитваш се да ме изкушаваш с това твое убийствено тяло, но не успяваш да издържиш твърде дълго и вече гледаш в краката си или се занимаваш с маникюра си. — Той се облегна назад. — Не убягна от вниманието ми, че пъчиш гърди за всичко живо в панталони, но в последно време ми се струва, че не успявам да разменя и две изречения с теб, преди да кръстосаш ръце. Е, защо е така?

— Имаш твърде бурно въображение.

— Не мисля.

Тя се изправи.

— Късно е. Трябва да си ходя.

Той също се изправи, заобиколи масата и я докосна за пръв път след неприятната случка в беседката. Тя не се отдръпна и това го успокои, но стомахът му все още се свиваше при мисълта за онова, което й беше причинил.

Тя стоеше пред него в старата му синя риза и изглеждаше толкова красива и крехка. Не помнеше някога да е срещал друга жена, така изпълнена с противоречия. Не искаше да я харесва, но ставаше все по-трудно да не го направи.

Той стисна рамото й.

— Все още ли се страхуваш от мен?

— Разбира се, че не.

Може да не се страхуваше, но проявяваше плашливост, която съвестта му не можеше да приеме. Дланта му се плъзна надолу и започна да гали ръката й през мекия памучен ръкав.

— Мисля, че се страхуваш. Мисля, че си замаяна от страх да не се окажа някой негодник и да не нападна отново.

— Не е вярно.

— Сигурна ли си?

— Разбира се, че съм.

— Докажи го.

— И как предлагаш да го направя?

Нямаше представа какъв дявол го подтикваше, само знаеше, че думите му я карат да се усмихва. Харесваше начина, по който очите й се набръчкваха в ъгълчетата, когато го правеше. Той посочи бузата си с палава усмивка.

— Целуни ме. Тук. Дружелюбна целувчица между приятели.

— Не ставай смешен.

Очите й се присвиха. Той не се сдържа и я подразни още малко. Не можеше да се каже точно, че я дразни, защото непрекъснато си мислеше какво ли ще бъде усещането, ако това невероятно тяло се притисне до неговото. Ако се имаше предвид началото на срещата им, това не представяше характера му в особено добра светлина.

— Хайде. Предизвиквам те. Не говорим за едно от онези нехигиенични прочувствени неща. Само дружелюбна целувчица по бузата.

— Не искам да те целувам.

Той забеляза, че отговорът й се позабави няколко секунди, а тези нейни златистокафяви очи бяха меки като устните й. Вече нямаше настроение да я дразни, а гласът му беше предрезгавял.

— Лъжкиня. Всичката тази топлина не може да идва само от мен.

Той наведе глава и в следващия миг вече целуваше шията й, открил едно меко местенце, точно над ухото й. Не я привлече в прегръдките си, но гърдите й се докоснаха до него.

Той чу въздишката й.

— Ние не се харесваме.

— Няма нужда да се харесваме, скъпа. Не става дума за постоянна връзка. Това е животинско привличане. — Той целуна изкусителната бенка до ъгълчето на окото й. — И е приятно. Приятно е да те докосвам.

Тя въздъхна и се облегна на него. Той стисна ръцете й, а целувките му се плъзнаха надолу, докато стигнаха устните й.

Устните му бяха меки. Просто меки, точно такива, каквито трябваше да бъдат. Допирът до нея беше приятен. Тя ухаеше хубаво — на бебешка пудра и цветя. Чувстваше се като буен шестнайсетгодишен хлапак. Докато докосваше извивката на устните й, трябваше да си напомня, че отдавна е надраснал този тип жени. За съжаление тялото му сякаш беше забравило този факт. Целувката му стана по-страстна. Казваше си, че започва да я харесва, но не я уважава и не й вярва и ако не докосне скоро тези нейни гърди, щеше да избухне. Само че след случилото се в беседката не трябваше да бърза, но, боже господи, тя го влудяваше.

Тя се притисна до него и въздъхна леко. Това подейства като доза уиски, вкарана направо във вените му. Той забрави всичко друго, освен страхотната малка мека женичка с тяло, което казваше ела и ме схрускай.

Устните й се разтвориха, но той искаше повече от това. Стисна я здраво в прегръдките си, гърдите й сякаш бяха от бита сметана, а в главата му захвърчаха ракети. После ръката му стигна до най-сладостно закръгления, хубав задник, който той беше докосвал някога. Беше влудяващо възбуден и ръцете му я галеха навсякъде — едно безумие, подхранвано от гърлените й стонове и от трескавите движения на тялото до него.

Искаше му се тя да го докосне. Искаше я на колене, по гръб, готова за него, точно тук, където пламъкът на телата им щеше да подпали паркета и те щяха да полетят надолу, направо към огнения център на земята.

Тя беше също толкова необуздана, трескавите й ръце изследваха тялото му, а хълбоците й се притискаха мъчително до него. Беше полудяла, така, както беше полудял и той и точно толкова го желаеше. И тези звуци, почти като уплаха, почти като…

Стегна се, когато разбра, че тя се опитва да се отдръпне от него и че я държи против желанието й.

— По дяволите!

Отдръпна се рязко и така припряно, че се блъсна в някакъв стол.

Устните й бяха подути от целувките му. Гърдите й се повдигаха, косата й беше разбъркана, сякаш ръцете му са били заровени в нея и сигурно е било така, защото, дявол да го вземе, вече сам не знаеше какво прави. Когато видя съкрушения й поглед, му призля. В живота му имаше много жени, но сега за пръв път беше объркан и не можеше да различи „да“ от „не“. Обвинението в тези дръпнати очи го караше да се чувства като престъпник, но това не беше редно, защото и двамата бяха участвали в това.

— Няма да се извинявам отново, дявол да го вземе — изсумтя той. — Щом не си искала да те целувам, трябваше просто да кажеш не!

Вместо да спори с него, тя повдигна ръка безпомощно и с това го накара да се почувства като най-големия тиранин на света.

— Извинявай — прошепна тя.

— Фийб…

Тя грабна чантичката си и изхвърча от кухнята, от дома му, от опасния пламък между две тела.