Сюзън Филипс - Избрах теб

Фийб стоеше под трепкащите сенки, които хвърляха фенерите, разположени на равни интервали около басейна в дома на семейство Съмървил и наблюдаваше петте жени, които се кискаха край Боби Том Дентън. Хората от управлението и персонала на „Старс“ не бяха сметнали, че смъртта на Бърт и това, че Фийб скоро щеше да напусне къщата, са достатъчни извинения да се отмени празненството, давано от Бърт всяка година, след първата среща за сезона. Докато Фийб беше на мача, секретарката й се занимаваше с хората, които подготвяха празненството. Фийб беше заменила яркорозовата си рокля с друга, която не се набиваше толкова на очи — оранжево-розова памучна рокля с презрамки.

Загубата този следобед от „Бронкос“ беше помрачила началните часове на събирането, но след като алкохолът започна да се лее по-свободно, настроението се оживи. Вече беше почти полунощ и пълните с пържоли, шунка и опашки от омари чинии се изпразниха. Фийб беше представена на всички играчи и на съпругите и приятелките им. Играчите бяха изключително учтиви с новата си собственичка, но всичките тези спортисти около нея я връщаха към лошите спомени, затова тя седна на доста отдалечена от басейна дървена пейка, прикривана от няколко храста.

Фийб чу познат глас и изпита странна тръпка, когато погледна към вътрешния двор и видя Дан. Рон й беше казал, че в неделната вечер треньорите са най-заети, защото оценяват играта на футболистите и работят над плана си за следващата седмица. Въпреки това през цялата вечер тя се оглеждаше за него.

Той се спираше при различни групички. Тя го наблюдаваше от скритото си място и осъзна, че той постепенно се приближава. Видя, че си е сложил чифт очила с тънички рамки. Контрастът между тези фини очила и суровата му хубост раздвижи нещо непознато в нея. Той се приближи и тя кръстоса крака.

— Никога не съм те виждала с очила.

— Лещите започват да ми пречат, след като съм ги носил почти четиринайсет часа.

Той отпи от бирата си и метна крак на пейката. Този мъж сякаш излизаше от зноен сън на Тенеси Уилямс, помисли си тя и в главата й се завъртя бавно филмова лента. Можеше да си го представи в занемарената библиотека на западаща плантаторска къща, с мокра от пот бяла риза след страстна среща в месинговото легло с някоя млада Елизабет. Между зъбите си стискаше пура и прелистваше нетърпеливо някакъв стар дневник, за да открие къде е скрила семейното сребро прабаба му.

Тялото й беше отпуснато и изпитваше усещане за уют. Прииска й се да се потърка в Дан като котка.

Край басейна избухна силен смях и той я върна към действителността. Тя погледна натам точно навреме, за да види как пет от мадамите на Боби Том го бутват напълно облечен във водата. Той не излезе веднага на повърхността и тя стисна зъби.

— Трябва да се спирам да не хукна натам, за да го измъкна.

Дан се засмя и свали крака си от пейката.

— Спокойно. Вложила си още повече пари в Джим Бийдерот, а той тъкмо е завързал едно въже за комина и се изкачва по стената на къщата.

— Определено не ставам за тази работа.

Боби Том се появи на повърхността, разплисквайки водата и дръпна две от жените при себе си. Фийб се зарадва, че стаята на Моли не е от тази страна на къщата.

— Тъли ми каза, че Джим изкачва къщата всяка година — продължи Дан. — Очевидно празненството няма да бъде същото без това.

— Не може ли просто да си сложи абажур на главата, като всички останали?

— Той се гордее с оригиналността си.

Един широкоплещест защитник легна на бетонната пътека до басейна и започна да се натиска с някаква пищяща млада жена.

Дан посочи към тях с бирената кутия.

— Ето тук ще започнат истинските ти неприятности.

Тя се изправи, за да вижда по-добре, но след това й се прииска да не го е правила.

— Надявам се, че няма да я нарани.

— Това не е от толкова голямо значение, колкото факта, че тя не е неговата съпруга.

В този момент една миниатюрна огнена топка с лъскава грива като на Даяна Рос се втурна от дъното на вътрешния двор към Уебстър Гриър — сто тридесет и четири килограмовия професионален защитник.

Дан се ухили.

— Гледай и се учи, Фийб.

Пламъкът се спря, възправен на високите си токчета.

— Уебстър Гриър, пусни веднага това момиче, докато не съм те убила.

— О, скъпа…

Той пусна червенокосата на един шезлонг.

— Не ми викай скъпа — изкрещя пламъкът. — Щом искаш да спиш в залата за боулинг, която сам си построи в сутерена, нямам нищо против, защото съм адски сигурна, че няма да спиш с мен.

— О, скъпа…

— И не идвай да ми плачеш на рамото, когато те подгоня за развод и за всеки цент, който имаш.

— Кристъл, скъпа, това беше просто така.

— Просто така! Ще ти дам аз просто така!

Тя засили ръката си и с всичка сила удари защитника в корема.

Той се намръщи.

— Е, скъпа, защо трябваше да правиш това? Последния път, когато ме удари, нарани ръката си.

Така си беше, Кристъл притискаше ръката си, но това не възпря дръзката й уста.

— Не се тревожи за моята ръка. Тревожи се за себе си. И дали въобще ще ти позволя да си видиш отново децата!

— Хайде, скъпа. Да отидем и да й сложим малко лед.

— Върви си слагай лед на задника.

С драматично люшване на косата, тя се отдалечи от него и се насочи към Фийб и Дан. Фийб не беше сигурна, че й се иска да се кара с тази кавгаджийка, голяма колкото бирена кутия, но Дан не изглеждаше особено недоволен.

Когато жената спря пред него, той притисна ударената й ръка до бирата си.

— Още е студена, Крис. Може би така ръката ти няма да се подуе.

— Благодаря.

— Трябва да престанеш да го удряш, мила. Някой път ще си счупиш ръката.

— Той трябва да престане да ме ядосва — отвърна тя.

— Тази женска сигурно го е преследвала цяла вечер. Знаеш, че Уебстър е последният човек от отбора, който би се мотал наоколо с друга жена.

— Това е защото знам как да го строявам.

Тонът й беше толкова самодоволен, че Фийб не успя да сдържи смеха си. Вместо да се обиди, Кристъл й се усмихна.

— Никога не позволявай на мъжа да си мисли, че е по-силен, ако искаш щастлив брак.

— Ще го запомня.

Дан поклати глава и се обърна към Фийб.

— Най-стряскащото е, че Уебстър и Кристъл имат един от най-сполучливите бракове в отбора.

— Май е по-добре да отида да го успокоя, преди да се е сбил с някого. — Кристъл потърка бирената кутия в наранената си ръка. — Имаш ли нещо против да взема това с мен, вместо лед?

— Моля.

Тя се усмихна на Фийб, после се надигна на пръсти и целуна Дан по бузата.

— Благодаря, приятелю. Мини през къщи някой път. Ще ти изпържа кюфтета.

— Непременно.

Кристъл се върна при съпруга си, а Дан се отпусна на пейката. Фийб седеше до него, като се опитваше да запази възможно най-голямо разстояние.

— Отдавна ли познаваш Кристъл?

— Двамата с Уебстър бяхме съотборници, точно преди да се оттегля. Тримата доста се сприятелихме. Никой от тях не харесваше особено бившата ми съпруга, с изключение на политическите й възгледи. По време на развода ми Кристъл беше свикнала да се появява на вратата с мляко и бисквити. Но след като дойдох в „Старс“, вече не можехме да се виждаме често.

— Защо?

— Сега съм треньор на Уебстър.

— Това има ли някакво значение?

— Играчите трябва да бъдат сменяни, а понякога и да се продават. Трябва да има някакво разстояние помежду ни.

— Странен начин да се поддържат приятелства.

— Просто нещата са такива. Всички го разбират.

Въпреки че другите се виждаха, пейката беше достатъчно прикрита от храстите и Фийб имаше чувството, че са сами. Тя толкова силно чувстваше присъствието му, че кожата й настръхна.

Женският писък, който се чу, беше добре дошъл, защото я разсея. Тя погледна през една дупка в храстите и видя жена, която смъкна горницата на банския си.

Виковете и писъците, придружаващи действията й, бяха толкова силни, че Фийб се притесни да не събудят Моли и да я уплашат.

— Празненството става малко буйничко.

— Не съвсем. Всички се държат, доколкото могат добре, защото възрастните са с тях.

— Какви възрастни?

— Ти и аз. Момчетата не биха си показвали рогата, щом собственикът и главният треньор са наоколо. Особено пък след като са загубили днес. Спомням си някои празненства от времето, когато играех. Продължаваха чак до вторник.