Животът на Големия Рей беше пълен с разочарования. Искаше да стане полицай, но когато потърси работа, там сякаш приемаха само негри и никой друг. Искаше да се ожени за красива жена, а вместо това се върза с Елън. Дори Малкия Рей го беше разочаровал в началото. Но неговият старец го стегна и когато хлапето беше последна година в гимназията, Рей се чувстваше като цар, докато стоеше сред публиката и гледаше как играе момчето.

Сега отново беше никой.

Закашля се и му трябваше почти минута, за да овладее спазмите. Преди година лекарите му бяха казали да спре да пуши, защото има болно сърце и белите му дробове не са наред. Не му казаха, че умира, но той и без това си го знаеше, а и то вече не го интересуваше особено. Единственото, което имаше значение, беше да се разплати с Дан Кейлбоу.

Големия Рей се радваше на всяка загуба на „Старс“, защото тя доказваше, че отборът е пълен боклук без неговия хлапак. Беше решил да остане жив до деня, в който всички ще узнаят каква грешка е направило онова копеле, като изхвърли Малкия Рей. Щеше да остане жив до деня, в който Кейлбоу ще изсърба попарата, която сам си беше надробил.



На следващата неделя Фийб влезе в ложата на собственика и я обгърна мирис на уиски и скъпи пури. Точно сега правеше нещо, което се беше заклела, че няма да направи — дойде на футболен мач. Той беше успял да я убеди, че собственикът на „Старс“ не може да пропусне първия мач от редовния сезон.

Всъщност шестоъгълният Дворец на спорта беше построен в изоставена каменоломна, разположена в центъра на стотина акра земя, малко на север от магистралата. Когато „Старс“ не играеха, забележителната сграда от стъкло и метал приютяваше всякакви събития от религиозни събирания до състезания по дърпане на въже. Имаше удобства за банкети, елегантен ресторант и места за осемдесет и пет хиляди души.

— Това е наистина скъп имот — промърмори Фийб на Рон, докато влизаше в ложата с два телевизора и стъклена предна стена, гледаща към игрището.

Беше разбрала, че ложите в Двореца на спорта се дават под наем за осемдесет хиляди долара на година.

— Ложите са сред малкото неща, от които печелим според жалкия договор за стадиона, подписан от Бърт — поясни Рон и затвори вратата. — Всъщност това са две ложи, съединени в една.

Тя огледа през цигарения дим разкошната обстановка в златисто и синьо — дебел, мъхест килим, удобни шезлонги, добре заредено барче от махагон. Вътре имаше девет или десет мъже — приятели на баща й или собственици на петнайсетте процента от „Старс“, които Бърт беше продал преди няколко години, защото се нуждаеше от капитал.

— Рон, забелязваш ли тук нещо не на място?

— Какво имаш предвид?

— Себе си. Аз съм единствената жена. Никой от тези мъже ли няма съпруга?

— Бърт не разрешаваше по време на мач в ложата му да присъстват жени. — В очите му проблесна палав огън. — Много бърборят.

— Шегуваш се.

— Съпругите имат специални места навън. Това не е нещо необичайно за Националната футболна лига.

— Мъжкият клуб, а?

— Точно така.

Към нея се приближи един дебел мъж, когото тя съвсем бегло си спомняше от погребението на баща си. Когато я погледна, очите му едва не се ококориха. Саймоун казваше, че това е рокля за измиване на колата, защото прилепналата розова рокля беше разцепена на широки парчета отнякъде доста над коляното до средата на прасеца. При всяка стъпка краката й си играеха на криеница с яркорозовите парчета плат. Корсажът с изрязано деколте и без ръкави, подчертаваше гърдите й. Мъжът държеше чаша от гравиран кристал, пълна догоре с алкохол. След възторжения му поздрав Фийб заподозря, че тя не му е първата.

— Надявам се да ни донесете късмет, малка женичке!

Той огледа гърдите й.

— Миналата година имахме тежък сезон, а и доста от нас не са сигурни, че Кейлбоу е подходящият човек за тази работа. Той беше страхотен куотърбек, но това не значи, че може да бъде треньор. Защо не използвате това ваше сладко личице, за да го накарате да отвори нападението? С уайдрисийвър като Боби Том трябва да се навлиза по-дълбоко. И е по-добре да започва Брижки, вместо Рийнълдс. Кажете му го, чувате ли?

Този мъж беше непоносим, затова тя заговори с леко дрезгав глас:

— Още тази вечер ще го прошепна на възглавницата му.

Роналд я отмъкна бързо от шашнатия човек, за да не направи още някоя щуротия и я запозна с останалите. Повечето от тях имаха предложения Дан да направи промени в защитната линия, както и за някои допълнителни комбинации. Тя се замисли дали пък всички мъже не си мечтаят тайно да бъдат футболни треньори.

Тя пофлиртува с тях, после се измъкна и отиде до прозорците, за да огледа стадиона. Средната линия беше на по-малко от десет минути път. Празните места бяха твърде много, а „Старс“ откриваха сезона с популярните „Денвър Бронкос“. Нищо чудно, че отборът имаше толкова много парични затруднения. Ако скоро не настъпеше промяна, уволненията, за които Дан беше споменал, щяха да станат действителност.

Мъжете в ложата гледаха краката й, докато тя наблюдаваше телевизионния коментатор, който обясняваше защо „Бронкос“ ще бият „Старс“.

Рон се появи до нея и запристъпва нервен от крак на крак. Тя се сети, че още като го взе в колата, той изглеждаше притеснен.

— Нещо не е наред ли?

— Ще ти бъде ли много неприятно да дойдеш с мен?

— Разбира се, че не. — Тя взе чантичката си, излезе от ложата и го последва в коридора. — Случило ли се е нещо, което трябва да знам?

— Не съвсем. Просто… — Той я отведе до единия от асансьорите за частно ползване и натисна копчето. — Фийб, това наистина е смешно. — Вратите се отвориха и те влязоха вътре. — Сигурно си чувала за прословутото суеверие на спортистите. Някои от тях упорито носят един и същ чифт чорапи през целия сезон или пък обличат екипа си в един и същ ред. Много от тях с годините са си измислили ритуали. През коя врата ще минат, как ще стигнат до стадиона, пъхат си талисмани под екипите. Наистина глупава работа, но това им дава самоувереност и не вреди на никого.

Асансьорът тръгна надолу.

Фийб изгледа Рон с подозрение.

— Това какво общо има с мен?

— Не съвсем с теб. По-скоро с Бърт. И с някои от играчите. — Той погледна притеснено часовника си. — А също с „Беърс“ и Майк Маккаски.

Маккаски беше внук на Джордж Хейлъс, легендарния основател на „Чикаго Беърс“. Освен това той беше президент и собственик на „Беърс“, за когото всички говореха. Но за разлика от нея, Маккаски си знаеше работата, затова Фийб не можа да види връзката.

Вратите се отвориха. Двамата с Рон излязоха и тя видя слънчева светлина, а знаеше, че се намират под стадиона. Разбра, че се намират в коридор, който завършваше с просторен тунел, водещ към игрището. Рон я насочи към него.

— Рон, започваш да ме притесняваш.

Той извади бяла кърпичка от джобчето си и я притисна до челото си.

— Първата четвърт на всеки мач на „Беърс“ Майк Маккаски прекарва на игрището, до скамейката с резервите. Той не се меси в играта, но винаги е там и това се е превърнало в ритуал. — Той върна кърпичката в джоба си. — На Бърт не му се нравеше да седи горе в ложата на „Старс“, докато Маккаски е на игрището и така от преди няколко години започна да прави същото. То… ъъ… се превърна в обичай. По този въпрос играчите са суеверни.

В нея започна да се промъква тревога.

— Рон…

— Трябва да стоиш на игрището, заедно с отбора, през първата четвърт — каза той набързо.

— Не мога да го направя! Та аз дори не искам да съм в ложата, да не говорим за игрището!

— Трябва. Хората очакват това от теб. Джим Бийдерот е стартиращия ти куотърбек и е един от най-суеверните спортисти, които съм срещал. Куотърбековете са като треньорите. Разстройват се лесно. А и Боби Том си изказа мнението преди мача. Не искал кармата му да бъде разрушавана.

— Не ми пука за неговата карма!

— Ами за твоите осем милиона?

— Няма да изляза там.

— Ако не го направиш, значи пренебрегваш задълженията си и не си такъв човек, за какъвто съм те мислил.

Думите му бяха изречени забързано и я накараха да се замисли. Но идеята да се изправи на игрището я изпълваше със страх, а тя не искаше да й се налага да се преборва с него. Фийб затърси в ума си някакво правдоподобно извинение в замяна на уплахата.

— Дрехите ми не са подходящи.

Той я изгледа с блеснали от възхищение очи.

— Красива си.

Коляното й и доста голяма част от бедрото й се показаха между яркорозовите парчета, когато повдигна крак, за да покаже на Рон сандалите си с множество каишки и деветсантиметровия ток.

— Майк Маккаски не би отишъл на игрището в такова облекло! Освен това, ще потъна.

— Игрището е твърдо. Фийб, търсиш си сламки, за които да се уловиш. Честно, очаквах повече от теб.

— Част от теб всъщност се забавлява, нали?

— Трябва да си призная, че когато те видях в тази рокля, се замислих дали твоята външност няма да покачи продажбите на билети? Даже можеш да махнеш с ръка на тълпата.

Фийб промърмори една дума, която рядко й се случваше да използва.

Той я изгледа с мил укор.