Сюзън Филипс - Избрах теб

Виктор беше избутал постепенно Дан на няколко крачки обратно в апартамента, но сега Дан се закова на място, очевидно решил да не мърда по-нататък.

— Благодаря за поканата, Виктор, но ще трябва да откажа. Госпожица Съмървил тъкмо ме уволни и аз като че ли нямам настроение за гостуване.

Виктор се разсмя и тръсна кесията с храна в ръцете на Фийб.

— Трябва да се научите кога да обръщате внимание на Фийб и кога не. Вие, американците, наричате хора като нея… — Той се поколеба в търсене на най-подходящата фраза. — … е, все оплесква нещата.

— Виктор!

Той се наведе напред и я целуна леко по челото.

— Кажи на треньор Кейлбоу, че не си искала да го уволняваш.

Гордостта й я жилна и тя го отблъсна.

— Наистина исках да го уволня.

Виктор цъкна с език.

— А сега истината.

Щеше да го убие заради това. Тя проговори съсредоточено, като се държеше за остатъците от достойнството си.

— Исках да го уволня, но вероятно не биваше да го правя. Извинявам се за избухливия си нрав, господин Кейлбоу, въпреки че вие ме предизвикахте. Смятайте, че сте нает отново.

Той се обърна и се вторачи в нея. Тя се опита да отвърне на погледа му, но лютивият аромат на корейската храна щипеше ноздрите й, очите й се насълзиха и тя осъзна, че не е особено внушителна.

— Тази работа вече не е особено привлекателна за мен — изръмжа той.

Виктор въздъхна.

— Виждам, че все още има какво да се обсъжда. Ще направим това, докато се храним. Треньор Кейлбоу, не мога да се справя наведнъж с двама безнадеждно упорити хора. Няма ли да хапнете с нас?

— Не, не мисля.

— Моля ви! За доброто на футбола. И победното бъдеще на „Чикаго Старс“.

Дан помисли известно време, после кимна рязко.

— Добре.

Виктор, сияещ като горд баща, пооправи косата на Фийб и я избута към кухнята.

— Върши си женската работа. Ние мъжете сме гладни.

Фийб отвори уста да му каже да се разкара, после стисна устни. Виктор не само й беше приятел, но беше и проницателен по отношение на хората и тя трябваше да му се довери. Плъзна се напред, наказвайки футболния треньор, като позавъртя бедрата, които той никога нямаше да има възможност да докосне.

Когато мъжете влязоха в кухнята в тъмносиньо и бяло, Пух обезумя, но кучето съсредоточи вниманието си върху Виктор, а не върху треньора, така че на Фийб не й се наложи да го спасява.

Десет минути по-късно тримата седяха на белите столове от метални пластини до подходящата масичка за кафе, която стоеше в ъгъла на кухнята. Фийб поднесе корейската храна в бели порцеланови чинии. На всяка беше нарисуван стилизиран яркосин шаран в същия цвят, като тъканите покривчици под тях. Синьо-белият интериор се разваляше единствено от това, че тя беше оставила бирата в бутилките, за да се получи мъжкият разговор на Виктор.

— Pulgogi е корейският вариант на печеното — обясни Виктор, след като мъжете завършиха непонятното обсъждане на нападението отгоре. Той набоде на вилицата си още една тънка ивичка от маринованото със сусам месо. — Фийб не го харесва, но аз съм съвсем пристрастен. Какво мислиш?

— Съмнявам се да лиши Макдоналдс от работа, но не е лошо.

Фийб наблюдаваше скрито Дан за някакъв признак на неприязън към хомосексуалността на Виктор и остана разочарована, че той не показва нищо такова, защото така не й даваше извинение да го изхвърли. Тя се вгледа в лицето му. Със сигурност не беше толкова хубав, колкото много от приятелите на Виктор. Имаше една неравност в носа му, а и този малък бял белег под брадата му. Но все пак тя би залъгвала себе си, ако отрича, че той е невероятно привлекателен мъж. Можеше да бъде дори очарователен, когато се постарае и тя трябваше да сдържа няколко пъти усмивката си, предизвикана от оригиналното му чувство за хумор.

Виктор остави вилицата си и изтри устни с кърпата си.

— А сега, Дан, може би ще пожелаеш да споделиш с мен причините за спора с моята Фийб. Уверявам те, че тя е изключително скъпоценна личност.

— Придобит вкус, вероятно. Като корейската кухня.

Виктор въздъхна.

— Дан, Дан… Знаеш, че така няма да стане. Тя е доста чувствителна. Ако ще работите заедно, вие двамата трябва да стигнете до някакво примирие.

Тя отвори уста, за да каже на Виктор, че това е безнадеждно, но почувства, че ръката на нейния приятел стиска здраво крака й.

— Проблемът, Виктор, е, че ние няма да работим заедно, защото твоята Фийб не иска да поеме никаква отговорност за своя футболен отбор.

Виктор потупа Фийб по ръката.

— Имате късмет, Дан, че ви е оставила на мира. Тя не разбира нищо от спорт.

Въздухът беше толкова замърсен с мъжко покровителство, че тя едва дишаше, но успя да запази спокойствие.

Дан отмести Пух от десния си крак. Пуделът се намести на левия.

— Няма нужда тя да знае каквото и да било за спорта. Просто трябва да уволни настоящия управител, да наеме някого с повече опит и да подпише документите, които й се представят.

Дан очерта накратко трудностите, които имаха „Старс“ след смъртта на Бърт.

Виктор, който имаше глава за бизнес и беше прословут с икономичността си, се намръщи.

— Фийб, малката ми, страхувам се, че той има право.

— Знаеш условията на завещанието на баща ми. Той ми остави „Старс“, само за да ми даде урок. Няма да участвам в неговата игра.

— Има някои игри, от които не можете да се откажете, госпожице Съмървил, без да навредите на много хора.

— Няма да развалям съня си заради тълпа големи мъже, които ронят сълзи в бирата си, защото не печелят футболни мачове.

— Ами служителите, които ще загубят работата си? Продажбите ни на билети са много по-слаби от миналата година и това означава уволнения. Ами техните семейства, госпожице Съмървил? Ще си развалите ли съня заради тях?

Накара я да се чувства като егоистичен червей. Беше толкова погълната от собствените си чувства, че не си беше направила труда да се замисли как ще се отрази върху другите нейното решение да обърне гръб на „Старс“. Само да можеше да остане вярна на себе си, без да навреди на останалите. Няколко секунди отминаха, докато тя преценяваше възможностите си. Най-накрая изпусна една лека въздишка.

— Добре, господин Кейлбоу. Вие направо ме поразихте. Няма да дойда в Чикаго, но вие може да изпратите документите тук и аз ще ги подпиша.

— Страхувам се, че така няма да стане. В случай, че сте забравила, вие ме уволнихте. Ако искате да се върна, ще трябва да изпълните някои мои условия.

— Какви условия? — изгледа го тя уморено.

Той се облегна назад в стола си като „Големия татко“ след вечеря със седем блюда, само че „Големия татко“ беше дебел и грозен, а не мускулест спортист с широки рамене и смъртоносна усмивка.

— Такива. Искам ви в офиса на „Старс“ до вторник на обяд, за да подпишете онези три договора. После ще седнем със Стийв Коувък, който отговаря за персонала ви, и ще обсъдим подходящите кандидати за мястото на управителя. Ще наемете единия от тях до края на седмицата и от тогава до момента, в който отборът няма да бъде повече ваша отговорност, вие ще се появявате на работа, както всички останали и ще подписвате документите, които той ви представя.

Единствено предупреждението в погледа на Виктор я задържа да не изпразни остатъците от pulgogi в скута на треньора. Тя усети как мрежата на баща й се стяга около нея. Замисли се за седмиците, прекарани в Монток, когато се разхождаше по плажа и се опитваше да възвърне спокойствието на живота си. Но как да бъде спокойна, когато невинни хора ще страдат заради упоритата й гордост. Тя се сети за стоте хиляди долара. В светлината на казаното от Дан Кейлбоу те вече не й изглеждаха като кървави пари. Единственото, което трябваше да направи, за да ги спечели, беше да изтърпи следващите три или четири месеца. Когато те изтекат, тя ще остане с чиста съвест и с парите, които са й нужни, за да отвори своята художествена галерия.

Усещайки неизбежното, тя отправи към Дан сияйна, неискрена усмивка.

— Убедихте ме, господин Кейлбоу. Но ви предупреждавам от сега. Няма да ходя на никакви футболни мачове.

— Сигурно така е дори по-добре.

Виктор разтвори ръце и се усмихна одобрително и на двамата.

— Ето. Виждате ли колко е лесен животът, когато упоритите хора са готови на отстъпки?

Преди Фийб да успее да отговори, телефонът започна да звъни. Можеше да говори и от мястото си, но тя се извини, като се възползва от възможността да избяга. Измъкна се от кухнята и Пух заподскача след нея.

Вратата се затвори зад Фийб и двамата мъже се изгледаха. Виктор проговори пръв.

— Трябва да ми обещаеш, треньоре, че няма да я нараниш.

— Обещавам.

— Малко бързичко отговаряш, за да ми харесва. Не ти вярвам много.

— Аз държа на думата си. Обещавам, че няма да я нараня. — Той изви ръцете си. — Ще я убия много бързо и тя нищо няма да усети.

Виктор въздъхна.

— Точно от това се страхувах.