— Просто ти напомням, че много мъже в този град не биха гласували отново за жена, която оплюва бившия си съпруг, който някога е направил двадесет и девет паса срещу защитата на „Форти Найнърс“ само за един следобед.

— Добре! Съжалявам. Точно бях говорила с теб по телефона и ти ме беше раздразнил.

— Валери, аз те дразня непрекъснато, така че не използвай това като извинение, че се опитваш да ме стиснеш за гушата.

Тя прояви разум и смени темата.

— Чух, че погребението на Бърт се е превърнало в забавление. Лошото е, че ги е нямало всичките му бивши любовници, за да видят как кучето пикае на ковчега му. — Валери се усмихна със стиснати устни. — Все пак има Бог. И Той пази онези, които са неин образ и подобие.

Дан не искаше да спори с Валери за Бърт, особено пък като знаеше, че е на нестабилна почва. Мъжете харесваха Бърт, но не и жените. Ръцете му бяха прекалено палави, а той винаги беше готов с някоя груба шега или поучително мнение. Това не се приемаше добре от жени като Валери. Не се приемаше кой знае колко добре и от Дан, но Бърт беше шефът, затова Дан си траеше.

— Не беше смешно, Вал! Един човек е умрял, а дъщеря му успя да превърне погребението му в цирк.

— Чувала съм разни истории за нея. Какво представлява?

— Прилича на проститутка от висша класа, но не е толкова умна. Право да ти кажа, не си спомням откога не съм срещал човек, който да ми изглежда толкова безполезен.

— Тя е била любовница на Артуро Флорес години наред. Трябва да има някакви качества за компенсация.

— Като изключим очевидното върху гръдния й кош, нямам представа какво още може да притежава. Няколко пъти Бърт ми говори за нея. Дяволски се притесняваше, като знаеше, че голото тяло на дъщеря му виси по стените на всички големи музеи из страната.

— Флорес беше голям художник. Не мислиш ли, че мнението на Бърт може да е малко провинциално? Спомни си, че говорим за човека, който искаше да окачи златни пискюли на чаталите на момичетата от агитката на „Старс“.

— Никое от онези момичета не му беше дъщеря. А продажбите на билетите наистина бяха много ниски.

Тя настръхна.

— Това просташко отношение към жените не е забавно.

Той въздъхна.

— Шегувах се, Вал. Успокой се.

— Отвратителен си! Всичко, свързано със секса е една голяма шега за теб, нали?

— Аз ли съм отвратителен! Поправи ме, ако греша, но не си ли ти тази, която си мечтае за всичките тези ексцентрични сценки, включително и снощното гадничко надникване в детската порнография? И не подгрявам ли задника ти, когато ти се прииска, въпреки че побоят над жени никога не е бил сред нещата, които ме възбуждат.

Тя замръзна.

— Не говоря за това, но както обикновено, ти предпочиташ да изкривиш думите ми. Говоря за отношението ти към жените. Ти си имал толкова необвързващ секс през годините, че си забравил, че жените са нещо повече от цици и задници.

— Е, това се казва приказка от представителка в парламента на Съединените щати…

— Ти не искаш да обсъждаш чувствата си. Отказваш да споделиш вълненията си.

На върха на езика му беше да й напомни, че всеки път, когато той се опитваше да сподели вълненията си с нея, тя го обръщаше в разговор за всичко, което не му е наред и това продължаваше цяла нощ.

— А жените те оставят да си караш така — продължи тя. — Това е, което наистина ме дразни. Оставят те, защото… Няма значение. С теб не може да се говори.

— Не, Валери. Продължавай. Завърши онова, което започна да казваш. Ако съм толкова ужасен, тогава защо жените ме оставят да си карам така?

— Защото си богат и хубав — отговори тя прекалено бързо.

— Друго щеше да кажеш. Ти си тази, която непрекъснато ми говори, че трябва да бъда по-открит в отношенията си с другите. Може би и ти трябва да правиш онова, което проповядваш.

— Оставят те, защото си толкова самоуверен — каза тя рязко. — Изглеждаш така, сякаш нямаш съмненията на всички останали по света. Дори и на преуспелите жени им е приятно да имат сигурността на такъв мъж до себе си.

Въпреки че друг мъж би приел думите й за ласкателни, те имаха обратния ефект върху него. Той усети червената жега на спиралата от гняв да гори дълбоко в него, гняв, който идваше чак от детството му, когато изразяването на чувствата означаваше разходка до гъсталака и пердах от колана на баща му.

— Голяма работа сте това жените — усмихна се той презрително. — Кога ще проумеете, че Бог сигурно е имал някаква причина да създаде два пола? Не става както искате. Мъжът или е мъж, или не е. Не може да хванете някого, който е воин по природа и да очаквате от него, по ваша заповед, да се свие на дивана, да стане мекушав и въобще да се превърне в котенце.

— Махай се!

— С радост.

Той взе ключовете си и тръгна към вратата. Но преди да стигне до нея, се обърна и нанесе последния си удар.

— Знаеш ли какъв е проблемът ти, Валери? Бельото ти не ти е по мярка и те озлобява. Така че следващия път като отидеш в магазина, защо не пробваш да си купиш по-голям номер бикини.

Той излезе с гръм и трясък и се качи в колата си. Когато се поуспокои, мушна Ханк Джуниър в касетофона и усили звука. Когато се чувстваше толкова потиснат, единственият човек, когото искаше около себе си, бе някой друг, който вдига дандания.



Предсезонната среща с „Джетс“ в неделя следобед беше пълен провал. Ако „Старс“ играеха с някой заслужаващ уважение отбор, загубата нямаше да бъде толкова унизителна, но нищо и никаквите „Джетс“ да ги бият двайсет и пет на десет, дори и преди сезона, беше повече, отколкото Дан можеше да преглътне, особено след като си представяше как тримата играчи, с които още не бяха подписали, са се отпуснали в гореща вана в Чикаго и гледат мача на големите екрани на телевизорите си.

Джим Бийдерот, титулярният куотърбек на „Старс“, се контузи на последната им тренировка, а миналата седмица резервата му си беше разтегнал мускул на бедрото, така че Дан беше принуден да излезе със С. Дж. Браун, ветеран, играл петнайсет години, чиито колене бяха залепени със самолетно лепило. Боби Том, ако играеше, щеше да успее да се освободи, така че С. Дж. да може да му подаде, но Боби Том не играеше.

И за да влоши още повече нещата, новата собственичка на „Старс“ очевидно се беше върнала, но не приемаше никакви обаждания. Дан проби дупка с ритника си в стената на гардероба за посетители, когато Роналд Макдърмит му го съобщи, но това не помогна. Той не беше и помислял, че някога ще мрази нещо повече от загубените футболни мачове, но това беше преди Фийб Съмървил да се появи в живота му.

Въобще седмицата беше мрачна. Рей Хардести, бившият защитник на „Старс“, когото Дан отстрани в началото на август, беше карал пиян твърде много пъти, но този път беше връхлетял върху парапета на шосе Калюмет. Умрял на място, заедно с осемнадесетгодишната си спътничка. По време на цялото погребение, като наблюдаваше лицата на скърбящите родители на Рей, Дан непрестанно се питаше дали не е можел да направи нещо повече. С разума си осъзнаваше, че не е можел, но така или иначе, това си беше трагедия.

Единственото светло петно през седмицата се появи в една от държавните детски градини на областта Дюпейдж, където той беше отишъл, за да заснеме безплатно едно съобщение за Юнайтед уей. Първото нещо, което забеляза, когато влезе през вратата, беше една червенокоса учителка, с лице на фея, която седеше на пода и четеше приказка на група четиригодишни деца. Нещо в него омекна и се сгря, докато оглеждаше луничавия й нос и зеленото петно от нечий пръст на панталоните й.

Когато свършиха със снимките, той я покани на чаша кафе. Името й беше Шейрън Андърсън, а тя беше мълчалива и срамежлива, един контраст, който беше добре дошъл след безочливите жени, с които беше свикнал. Въпреки че беше рано да се мисли за това, не можеше да не се замисли дали пък не е открил обикновената, обичаща уюта жена, която търсеше.

Но сиянието, останало след срещата с Шейрън, избледня до мача с „Джетс“ и той продължи да беснее заради загубата, докато изчакваше да отминат мероприятията след мача. Едва когато зачака да се качи на самолета, който щеше да ги върне обратно в О’Хеър, той изръмжа:

— Копеле!

Извърна се толкова рязко, че връхлетя върху Роналд Макдърмит, а действащият управител загуби равновесие и изтърва книгата, която носеше. Малкият си го заслужаваше, помисли си Дан безсърдечно, щом се е родил толкова мекушав. Въпреки че беше не повече от сто седемдесет и три сантиметра, Роналд не изглеждаше зле, но беше прекалено изряден, прекалено учтив и прекалено млад, за да ръководи „Чикаго Старс“.

В нормалните отбори управителят ръководеше цялата дейност, в това число наемаше и уволняваше треньорите, така че, теоретично, Дан работеше за Роналд. Но Роналд беше толкова уплашен от него, че властта му наистина беше само на думи.

Управителят взе книгата си и го погледна толкова внимателно, че Дан се вбеси.

— Съжалявам, треньоре.

— За бога, аз се блъснах в теб.

— Да, е…

Дан тикна чантата си в ръцете на Роналд.

— Намери някого да занесе това у дома. Аз ще хвана по-късен полет.

Роналд изглеждаше притеснен.

— Къде отиваш?

— Нещата стоят така, Роналд. Ще отида да свърша твоята работа вместо теб.