Сесили Зигесар - Искам точно теб читать онлайн

Изведнъж отнякъде изникна една футболна топка и удари Джени по главата.

— Ох! — извика ядосано тя. Лицето й придоби тъмночервена окраска. Тя се изправи, нахлузи розовите велурени чехли „Дона Карън“, с които се бе сдобила от последната разпродажба в „Блумингдейл“, размазвайки още повече прясно нанесения лак. — Не знам какъв точно ти е проблемът — просъска тя към Елиз, — но сто пъти предпочитам да се мотая с откачения си брат, пред това да стоя и да те слушам как ме обиждаш.

Елиз продължи да се лакира, което раздразни Джени още повече.

— Хубаво — изфуча Джени, хукна надолу по стълбите и се отдалечи от фонтана по посока Западен Сентръл парк. „Да копирам Серена — присмя се тя, а изумителните й гърди, чашка 2D, се поклащаха при всяка стъпка. — Като че ли изобщо бих могла да имам нещо общо с нея.“

Но Джени не можеше така лесно да загърби отправеното й предизвикателство. Нищо нямаше да й достави по-голямо удоволствие от това да докаже на Елиз, че не бе просто безлична имитаторка, която отчаяно се опитваше да прилича на Серена и се проваляше всеки път. Едно момче й подсвирна и тя отметна кафявите си къдрици от лицето, преструвайки се, че не го забелязва. Може да не беше метър и осемдесет, с руса коса и ослепително красива, но момчетата й подсвиркваха. Това значеше, че все пак в нея има нещо, нали? Пък и не всички модели бяха високи и руси. Тя вдигна брадичка и се фръцна, имитирайки походката на топ моделите, които бе гледала по „Метро ченъл“. Елиз щеше да умре от завист, щом зърнеше лицето на Джени на кориците на „Вог“ и „Ел“. Щеше да пожъне такъв успех, че дори Серена щеше да й завиди.

Все пак Серена не би завидяла на кучешките изпражнения, в които Джени едва не цопна, докато се правеше на следващата Жизел.

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Най-лошата идея.

Вече е четвъртък и още никой нищо не знае. Ехо?? И всичко заради изключително малоумната идея на американските пощи. Очевидно по същото време миналата година пощенската служба е получила милиони обаждания от кандидат-студенти с обвинения, че са изгубили писмата им от колежа и дори, че са подменили съдържанието. Да, бе — сякаш на пощальоните им пука дали си приет в „Принстън“ или не затова тази година се опитаха да въведат Национална банка с писма за прием в колеж, което звучи много по-умно, отколкото е в действителност. В общи линии означава, че колежите трябва да изпращат уведомителните си писма на пратки по пощенски код, за да може пощенската служба да ги достави едновременно.

Все едно страданията ни не са достатъчно. Както и да е. Говори се, че една от пратките е тръгнала в понеделник и като се има предвид, че почти всички имаме един и същ пощенски код, би следвало да ги получим… ДНЕС!!

Вашите имейли:

В: Скъпа Интригантке,

Страхотна си. За информация, купон в ресторанта на баща ми довечера. „Тру Уест“, хотел „Пиър“, последният етаж. Западна улица. Резервирала съм и два апартамента в хотела, така че ще има достатъчно място, за да разпуснем. До после!

джей

О: Скъпа джей,

Не, ти си страхотна! До довечера!

Интригантката

Наблюдения

Б тормози пощальона си. Именно заради хора като нея в момента всички страдаме! С чете личните обяви в „Тайм Аут“, докато й правят педикюр Мандаринска ориенталска спа терапия. Най-интересното е, че се е забила на страницата „Жени търсят жени“. Д седи на мраморния под във фоайето на сградата, където живее, точно под пощенските кутии, и усилено записва нещо в черния си кожен тефтер. Явно напрежението си казва думата. Н пие коктейли с родителите си в клуба на „Йейл“. Да не би вече да празнува? Дж си купува една камара модни списания от близкия павилион за вестници. Да няма домашно или просто ще прави колаж? В интервюира всеки срещнат. Ще бъде егати филмът!

Ако ви се намира огромно куче с апетит за пощальони, моля, дръжте го на каишка.

И моля, помнете, всички сме в един кюп.

Знаете, че ме обичате,

Интригантката

Готови, на старта, да скъсаме плика!!!

— Боже, не мога да дишам — изпъшка Блеър драматично. Тя притисна към корема си една от възглавниците на леглото на доведения си брат Арън. — Ще повърна.

Нямаше да й е за пръв път.

— Успокой се — посъветва я Серена и подреди две малки купчинки от пликове — бели, кремави и кафяви — върху патладжанено синята конопена покривка на леглото на Арън. Онзи ден в парка тя се бе оказала абсолютно права за това съвместно отваряне на пликовете. Блеър просто бе прекалено състезателен тип, за да се държи цивилизовано в подобна ситуация.

— Ще умра — простена Блеър, притискайки корема си.

Двете момичета седяха по турски върху леглото в стаята на Арън, която щеше да бъде стаята на Блеър, докато не заминеше за колежа. Истинската й стая се превръщаше в детска стая за Йейл, тъй като се очакваше малката й полусестричка да се роди през юни. Арън се бе преместил при малкия й брат Тайлър. Блеър ненавиждаше екологичния декор на стаята и пропитата в стените миризма на престоял соев хотдог и билкови цигари. Дори обмисляше да си издейства стая в хотел „Карлайл“ в Медисън, поне докато завърши.

Това се казва подходящо място за среща с Нейт след влизането в „Йейл“! Но преди това трябваше да влезе.

На леглото между двете момичета имаше две купчини пликове, обърнати така, че адресите на подателите да не се виждат. В купчината на Блеър имаше седем, а в тази на Серена — пет, макар че втората бе по-висока. Безспорно, пликовете на Серена бяха подозрително по-дебели.

— Добре, готова ли си? — попита Серена. Тя се пресегна през леглото, за да стисне ръката на Блеър за късмет.

— Момент — Блеър грабна бутилката водка „Кетъл уан“, която бе взела от нощното шкафче на доведения си баща, и я отвори със зъби.

— Колкото повече отлагаш, толкова по-болезнено ще бъде — отвърна Серена, вече на път да изгуби търпение.

Блеър отпи, затвори очи и се пресегна към първия плик върху купчината.

— Мамка му, какво толкова, да действаме!

Хррръсс!

Уважаема госпожице Уолдорф,

Отдел „Прием на студенти“ със съжаление Ви уведомява, че прегледа кандидатстудентските Ви документи и не би могъл да Ви предложи място в „Харвард“ следващата есен.

Хррръсс!