Аплодисменти, моля.

Н просто иска да вкуси от гланца й за устни

Нейт Арчибалд стигна до края на обградена с брястове алея, водеща към терасата и фонтана Бетесда. Той метна угарката на джойнта на земята и мина покрай приятелите си с фризбито. На не повече от три метра оттам Блеър седеше с кръстосани крака до фонтана и декламираше своя монолог пред камерата. Изглеждаше нервна и някак невинна. Крехките й ръце пърхаха около дребното й, подобно на лисича муцунка личице, а късата й сива униформа едва покриваше мускулестите й бедра. Той отмести няколко златисти кичура от изумруденозелените си очи и пъхна ръце в джобовете си. Тя определено бе доста секси.

Разбира се, точно в този момент в главите на всички момичета в парка се въртяха същите мисли, само че по негов адрес.

Странното момиче с бръснатата глава зад камерата му се стори бегло познато. При нормални обстоятелства Блеър нямаше да има нищо общо с нея, но пък, от друга страна, тя обожаваше да говори за себе си. Блеър се разтапяше, когато й се обръщаше внимание и дори след като скъса с нея и й бе изневерявал нееднократно, Нейт все още я намираше за доста привлекателна. Той потопи пръстите си във фонтана, промъкна се зад нея и напръска голата й ръка.

Блеър извъртя глава и го видя зад себе си — неустоим, както обикновено, с бледожълта риза, разкопчана и разпасана, с навити ръкави, подчертаваща мускулестите му загорели ръце и красивото лице.

— Нали не чу какво говорех? — попита тя.

Той поклати глава и тя стана от кърпата, като напълно забрави за Ванеса. За Блеър интервюто беше приключило.

— Здрасти! — Нейт се наведе и я целуна по бузата.

От него се носеше аромат на дим, чисто пране и нова кожа — до една неустоими момчешки миризми.

Ммм.

— Здравей! — отвърна Блеър и приглади униформата си. Защо, по дяволите, не бе научила, че е приета в „Йейл“, днес?

— Тъкмо си спомних как миналото лято беше пристрастена към сладоледени сандвичи — започна Нейт. Внезапно го обзе желанието да оближе сладкия й гланц за устни и да прокара език по зъбите й.

Тя се престори, че намества новите си обици, за да привлече вниманието му към тях.

— Твърде нервно ми е, за да ям, но една лимонада би ми дошла добре.

Нейт се усмихна и Блеър го хвана под ръка, както когато бяха двойка. През нея премина познатата стара тръпка. Както винаги, когато бяха заедно, я изпълни усещане на сигурност и вълнение. Отидоха до количката, паркирана в горната част на стъпалата, и Нейт купи две кутии лимонада „Кънтри Тайм“. Седнаха на близката пейка и той извади плоско сребристо шишенце от маслиненозелената си брезентова раница „Джак Спейд“.

Време за коктейли!

Блеър забрави за лимонадата и грабна шишето.

— Не разбирам защо си нервна — опита се да я успокои Нейт. — Ти си отличничката на класа. — Нейт бе леко объркан по отношение на колежа. Бе подал документи в пет университета и определено искаше да бъде приет някъде, но същевременно бе уверен, че щеше да се чувства добре, в който и да е от тях.

Блеър отпи още една глътка, преди да му върне шишето.

— В случай, че си забравил, се издъних и на двете интервюта — припомни му тя.

Нейт бе дочул за нервния пристъп по време на първото й интервю за „Йейл“, в края на което тя бе целунала интервюиращия. Бе разбрал и за мимолетния й флирт с интервюиращия я представител на възпитаниците на университета. В известен смисъл вината и в двата случая бе негова. Когато късаха, Блеър тотално откачаше.

Той се пресегна и намести рубинения й пръстен.

— Успокой се. Всичко ще се нареди — увери я той. — Обещавам.

— Добре — съгласи се Блеър, макар да знаеше, че нямаше да може да си намери място, докато над главата в спалнята й, в направена по поръчка сребърна рамка от „Тифани“, не бъде окачено писмото от „Йейл“, съобщаващо добрата новина. Щеше да усили новия диск на „Рейвс“, който винаги й действаше възбуждащо, при все че бе доста шумен и дразнещ, щеше да лежи на леглото и да препрочита писмото от „Йейл“, докато Нейт си играеше с голото й тяло.

— Прекрасно — Нейт се наведе и започна да я целува, прекъсвайки еротичната й фантазия.

Блеър мислено простена. Само ако можеше да прави секс с него точно там, на мазната стара дървена пейка в Сентръл парк! Но трябваше да изчака новините от „Йейл“. Такава сделка бе сключила със самата себе си.

Единственото, което й липсва.

От другата страна на алеята Серена ван дер Удсен хапваше сладолед „Фъджсикъл“, когато забеляза двамата си най-добри приятели на пейката в парка, на път взаимно да се изядат като в реклама на истинската любов. Серена въздъхна и тръгна бавно, облизвайки капките, стичащи се от сладоледа. Де да можеше да си купиш истинска любов.

Не, че й липсваха гаджета — такива имаше хиляди, лудо влюбени в нея и супер забавни. Пърс, французинът, който я преследваше с оранжевия си кабриолет из цяла Европа. Гай, английският лорд, който искаше да избяга с нея в Барбадос. Конрад, момчето от пансиона в Ню Хампшир, с което цяла нощ не бяха спали и бяха пушили пури. Дан Хъмфри, мрачният поет, който така и не можа да намери точната метафора за нея. Рок звездата Флоу, който се оказа лепка — не, че имаше нещо против да й се лепне някой толкова готин и известен. Нейт Арчибалд, момчето, което й бе отнело девствеността и щеше винаги да обича, но само като приятел.

И това бе съкратеният списък. Все пак никога не се бе натъквала на онази, истинската любов, каквато имаха Блеър и Нейт.

Тя хвърли остатъка от сладоледа си в кошче за боклук и ускори крачка. Розовите й мъхести джапанки от „Мела“ шляпаха по паважа, дългата й светлоруса коса се стичаше зад нея, а късата й сива плисирана униформа на „Констънс Билард“ се вееше около безкрайно дългите й крака. Приближаването й накара момчетата, лудуващи край фонтана Бетесда или каращи скейтборд нагоре-надолу по алеята, да натиснат бутона „пауза“ и да я зяпнат с широко отворени усти. Серена, Серена, Серена — тя бе всичко, за което някога бяха мечтали.

Не, че някога щяха да се осмелят да я заговорят.

— Защо просто не си вземете стая в „Мандарин“? Само на няколко пресечки е — пошегува се Серена с приятелите си на пейката.

Нейт и Блеър я погледнаха с премрежени от щастие физиономии.

— Направи ли го? — попита Серена по начин, който само най-добрата й приятелка можеше да разбере.

— Ъхъ — кимна Блеър. — Не ми се наложи да говоря дълго все пак, тъй като Нейт през цялото време слушаше.

— Не е вярно! — запротестира Нейт.

Серена се обърна към Нейт.

— Просто исках да се уверя, че Блеър няма да получи нервен срив. Трябваше да се досетя, че ще успееш да я успокоиш.

Блеър отпи глътка лимонада.

— Има ли вече новини?

Серена й взе лимонадата.

— Не, за петдесети път днес, все още няма нищо. — Тя отпи и избърса устата си с ръкава на розовата си блуза „Тока“. — А при теб?

Блеър поклати глава. После я осени идея…

— Хей, какво ще кажете да съберем всичките си писма и да ги отворим накуп? Така ще изтрещим заедно.

Серена отпи още една глътка лимонада. Идеята й се стори отвратителна, но все пак бе готова да рискува да й издерат очите в името на щастието на приятелката й.

— Добре — съгласи се тя неохотно.

Нейт не каза нищо. В никакъв случай не искаше да става част от това парти. Той подаде шишенцето на Серена.

— Искаш ли?

Тя сбърчи перфектния си нос и присви нелакираните пръсти на краката си.

— Не, закъснявам за педикюр. Ще се видим по-късно. — Обърна се и тръгна на юг, като понесе полупразната кутийка лимонада със себе си.

Имаше навика несъзнателно да си присвоява разни неща. Лимонада, момчета…

Д спасява В или обратното

Ванеса търпеливо изчака Чък Бас да нагласи червения нашийник на врата на снежната си маймунка, за да може буквата Ч да влезе във фокус. Чък се бе настанил на фонтана точно след Блеър. Дори не си направи труда да поздрави, просто се настани върху кърпата с маймуната си и започна да говори.

— Дано само ме приемат в Нюйоркския университет, защото искам да остана в апартамента, който ми купиха нашите. Тогава със Сладура ще си бъдем заедно. — Чък погали маймунката по бялата козина и пръстенът на малкия му пръст проблесна на слънцето. — Знам, че е просто маймуна, но е най-добрият ми приятел.

Ванеса фокусира камерата върху надписа „Прада“ на черните кожени сандали на Чък. Наскоро се бе сдобил с педикюр, а около покрития му с изкуствен тен глезен свободно висеше златна верижка. Тя бе приета в Нюйоркския университет още през януари, при ранното класиране. Самата идея, че следващата година можеше да попадне в един клас с Чък Бас, бе меко казано смущаваща.

— Естествено, където и да отида, ще си наема жилище — продължи Чък, — но декораторът тъкмо ми направи апартамента в „Армани Каса“, а и кой, по дяволите, би искал да живее на място като скапания Провидънс, Роуд Айланд2?