Тогава входната врата се открехна и в апартамента влетя бяла маймунка, облечена в червена тениска с инициал Ч.

— Сладур! — извика Тифани, грабвайки маймунката в прегръдките си. — Пръдльо спи в дрешника. Но ако знаеше, че си тук, щеше веднага да стане, за да си играете.

— Някой да иска пура? — попита Чък Бас размахвайки шепа от тях. — Прислужникът на баща ми току-що донесе цял куфар от Куба.

Прислужник ли?

„Уифенпуфс“ и колегите на Тифани си взеха по една пура. Тифани понесе маймунката на Чък към дрешника, където Пръдльо спеше на пода, свит на геврек върху любимия сив пуловер на Дан.

— И да не правите маймунджилъци вътре, деца! — каза тя и притвори вратата на гардероба, за да им осигури уединение. Обърна се към Ванеса. — Какво ще правим с пиърсинга?

Ванеса се усмихна нервно.

— Винаги съм искала да имам на устната.

— Дадено! — Тифани сграбчи един от грамадните си колеги за ризата. — Лед, игли, водка, кибрит. В банята. Заминавай — заповяда тя и го побутна.

Внезапно на вратата се появиха четири руси момичета със сиви суичъри на „Джорджтаун“, хванати за ръка.

— Пристигна ли Блеър Уолдорф? — попита една от тях.

— Още не — отвърна Тифани, сякаш Блеър й бе стара приятелка. Подаде бутилка водка на всяка от тях. — Но в банята правя пиърсинг, ако имате желание.

Четирите момичета се спогледаха със светнали от въодушевление очи. Винаги бяха мечтали за еднакви татуировки. Еднакви обици на пъпа обаче щеше да бъде още по-добре.

— Да го направим! — викнаха те в един глас.

Ванеса остави камерата и ги последва по коридора към банята. Все пак беше рожденият й ден. Защо не?

Защото щеше адски да боли?

Б & Н

Йейл имаше бавачка на пълен работен ден, която живееше в стаята на Мъртъл, но щом Блеър чуеше, че бебето плаче, тя се озоваваше в стаята му много преди бавачката и започваше да гали голата главичка на Йейл, докато не се успокои. Тя бе толкова постоянна в грижите си към бебето, че бавачката вече дори не си правеше труда да стане, щом до нея достигаше рев по бейбифона. Просто след няколко секунди оттам се разнасяха напевните думи на Блеър: „Коя е моята принцеска?“, произнесени с нежност, която никой не подозираше, че тя притежава.

Тази вечер обаче бавачката трябваше да поеме задълженията си, тъй като Блеър щеше да излиза.

— Връщам се след два часа — обеща тя на малката си сестричка.

Таксито я остави на отсечка от „Бродуей“ в Уилямсбърг, която можеше да се опише единствено като мизерна. По тротоара беше разхвърлян боклук, а вратите бяха покрити с графити. Предположи, че на изрода с бръснатата глава, Ванеса, и сестра й вероятно им се струва доста хипарско да живеят на подобно място, но Блеър щеше да мине и без подобни гледки в живота си, много благодаря. Пето авеню напълно задоволяваше вкуса й.

Покачи се на покритата с изпражнения на гълъби циментова плоча, която служеше за стъпало, и позвъни в апартамента на Ванеса. Не последва отговор. Позвъни още веднъж. Пак не последва отговор. Какво щеше да прави сега?

— Май са оставили отворено — чу се познат глас зад нея.

Блеър се обърна и видя Нейт на тротоара зад себе си. Ето ги двамата, заедно, на тротоара в Бруклин. Каква неочаквана среща.

Сякаш тя не се беше появила на този купон заради него!

— Дойдох само да видя кой е тук. Не мога да остана дълго — побърза да обясни тя. Нейт изглеждаше изморен и рошав, но по доста сладък начин. Сякаш беше подремнал с дрехите. В действителност изглеждаше точно по начина, по който тя се чувстваше.

— Аз също — каза той, оглеждайки я плахо със зелените си очи от главата до петите. — Много си хубава. Харесва ми какво си направила с косата си.

Блеър я докосна. Единствено той от цялото й обкръжение бе забелязал, че е с няколко нюанса по-тъмна.

— Благодаря.

— Как вървят нещата у вас — с бебето и всичко останало? — попита Нейт. Пъхна ръце в джобовете си, като че не знаеше какво да ги прави.

Някой отгоре метна бутилка водка, която се разби на около пет метра от тях на тротоара. Блеър слезе от циментовата плоча. Нямаше да се качи горе, не и сега.

— Йейл е… — Гласът й заглъхна, сякаш се опитваше да намери точните думи, с които да опише малката си сестричка. — Съвършена — каза накрая тя.

В очите на Блеър светеше щастливо пламъче, което го нямаше преди това.

— Много ми се иска да я видя някой ден — обади се Нейт.

Блеър се пресегна към него. Какво правеха на някакъв купон в Бруклин, на който никой от тях не държеше да присъства?

— Да отидем сега.

В този момент до тях спря едно такси, от което се изсипаха Серена, Джени и Елиз, както и две момчета с еднакви бананеножълти костюми „Долче и Габана“. След тях спря още едно такси, от което излязоха четири манекенки, облечени в дрехи на „Кармен Миранда“ и шапки с плодове на главите. Още една кола, пълна с манекенки и после „Рейвс“ — да, цялата група, с изключение на вокалиста, който току-що бе напуснал — в друго такси.

— Лимузината „Хамър“ се счупи, затова се наложи да си хванем таксита — обясни Джени на Нейт и Блеър с щастлива усмивка.

Блеър стисна Нейт за ръката и го завлече към първото празно такси.

— Хайде.

Серена им намигна, докато се качваха на задната седалка.

— И умната, вие двамата!

Блеър се усмихна и отпусна глава върху тапицерията от изкуствена черна кожа на таксито. Кракът на Нейт докосваше нейния и цялото й тяло бе пламнало. Чувстваше се като Санди в края на оригиналния „Брилянтин“, когато тя и Дани отпътуваха с колата му, оставяйки всички останали на училищния карнавал. За Блеър бе напълно ясно какво се готвеха да направят Санди и Дани, предвид сексапилните черни кожени панталони на Санди и това, че той не сваляше ръцете си от нея.

„Искам точно теб — о, о, о, скъпа!“

Нейт пъхна ръка между коленете на Блеър и я остави там.

О, да бе, щяха да я карат умната.

Дж и нейният антураж

Дан едва успя да познае сестра си. Тя и Серена влетяха на купона, приличащи на филмови звезди — с еднакви чорапогащи в тюркоазно и черно, бели боти и тюркоазни кожени жилетки. Косите им бяха изправени, имаха изкуствени мигли, а по устните им блестеше розово червило.

В стил рокерка плюс „Мод Скуод“.

На всичко отгоре ги следваха цяла тумба манекенки и хора от екипа на фотосесията, както от членовете на една нова и много популярна банда — „Рейвс“. Елиз също беше с тях. Носеше яркооранжев гащеризон, подарък от Джонатан Джойс за това, че беше толкова услужлива по време на сесията.

Джени се промъкна до Дани го целуна по бузата.

— Честит рожден ден! — извика тя, макар че прекрасно знаеше, че не той бе поводът за партито. Днес бе един от най-хубавите дни в живота й и пращеше от адреналин. — Къде е Ванеса?

Дан захапа деветдесетата си цигара за вечерта и бързо я запали.

— В банята, правят й пиърсинг — злобно отговори той.

— Уау! — Джени го целуна отново. — Какъв страхотен купон!

Бандата започна да разполага оборудването си във всекидневната. Елиз дойде, за да отмъкне Джени.

— Би ли ни извинил, Даниел, бих искала да покажа нещо на Дженифър. — Тя грабна Джени за лакътя. — Трябва да видиш нещо — в дрешника.

Дали не бяха две малки животинки и техните пакости?

Дан не можеше да си обясни на какво се дължи напрежението, което го бе парализирало. Вероятно в това беше разликата между четиринадесет и осемнадесет. На четиринадесет нещо, което днес ти се струва краят на света, на следващия ден можеше да бъде забравено. На осемнадесет при подобна ситуация животът ти сякаш свършва.

А още дори не ги беше навършил!

Групата започна с репертоара си и хората наоколо наскачаха да танцуват. През последния час гостите на купона постепенно се увеличаваха и апартаментът вече гъмжеше от представители на всички частни училища в Манхатън. Сега, когато вече бяха във втория срок на последната си година, нямаше никакво значение дали познават Ванеса, или не. Те търсеха и най-малкия повод да се веселят и се възползваха от него докрай.

На Дан обаче изобщо не му беше до веселба. Вместо това реши да си пийне. Отиде до всекидневната и грабна бутилка водка „Грей Гус“ от полупразната мешка на Тифани, след което се облегна на една от стените, за да гледа бандата, докато се наливаше с алкохол. Чък Бас се вихреше на импровизирания дансинг с едно от момичетата от „Джорджтаун“. Прясно продупченият й пъп беше покрит с лепенка, а металната свирка, провесена на врата й, се мяташе наляво-надясно и я шляпаше по чипия нос.

Като се има предвид с кого танцуваше, свирката можеше да се окаже доста полезна.

Момиче с военни дрехи, каска и метална табелка се приближи към Дан и го поздрави.

— Да си виждал Блеър Уолдорф? — попита тя.