Элизабет Гейдж - Интимно

Но накъде бе тръгнала?

Благодарение на приятел от ФБР, който му беше длъжник за голяма услуга, същата вечер Кал Уедърс се бе сдобил с копие на двата формуляра за работа, които бяха предоставили на полицията единствените нишки към миналото на Джил Лазаръс. Сега те бяха отворени на малката масичка пред него. Той пушеше тънка пура и ги проучваше внимателно, а чашата с бира до него стоеше непокътната.

И двата формуляра бяха пълни с лъжи. Когато му ги даваше, приятелят му изрично бе подчертал този факт. Кал неволно се усмихна на паяжината от измислици, която Джил бе изплела, за да прикрие миналото си, да скрие истинския си характер. Това бе произведението на живота й — този лабиринт, тази повърхност без съдържание. Това бе тайната на властта й над други хора… но може би и източникът на нейната гибел.

Тъй като Джордан Лазаръс бе проникнал в тази празнота и бе оставил своя красив образ в сърцето й. Джил сигурно го бе почувствала като неизлечима рана, грандиозно срутване на най-устойчивите си укрепления. И това, заедно с разкритието за другата жена в живота на Джордан, я бе превърнало в бомба със закъснител.

Минаваше полунощ. Кал се чувстваше уморен. Беше време да си ляга, но той не преставаше да оглежда ту единия формуляр, ту другия. Нещо в паралелните последователности от лъжи отпреди четири години и половина не му даваше мира — фалшивите препоръки за работа, въображаемите братя и сестри, родителите с измислени имена — там се криеше нещо, нещо, което той чувстваше, без да може да определи точно какво.

Вече се канеше да се откаже и да си легне, когато един дребен детайл привлече погледа му.

Взря се в сведенията, записани във формуляра за „Хайтауър Индъстрис“ — сестри — Джоселин, Алиса. Това бяха измислици, разбира се, както и имената на родителите и родното място Шеридан, Кънетикът.

В следващия миг Кал отмести поглед към формуляра за „Континентал Продъктс“ отпреди девет години: име на майката — Джоселин.

Той присви очи. Повторението на името Джоселин му напрали впечатление. Огледа внимателно двата формуляра. Други имена не се повтаряха. Името Джоселин вероятно означаваше нещо за Джил.

Кал стана с въздишка, отиде в малката кухня и набра един номер на стенния телефон. Наложи се да изчака дълго, докато му вдигнат.

— Джими, обажда се Кал. Да, знам. Късно е, няма спор. Слушай. Хората ти проверили ли са всички имена от двата формуляра?

Слуша известно време, докато агентът от ФБР унило му обясняваше, че всяко име е било пуснато на компютрите на агенцията.

— Забелязал ли си, че тя повтаря името Джоселин? — попита Кал.

Не без сарказъм агентът подчерта, че повторението е било регистрирано още от самото начало. Но компютърното проучване не е разкрило някаква връзка между Джил и близо петте хиляди престъпници, жертви на престъпления и заподозрени с име Джоселин.

— Това е задънена улица — каза агентът. — Повярвай ми, проверили сме всичко. Може би е някаква нейна позната. Може би се е сетила за него, защото започва със същата буква като малкото й име. Във всеки случай не води до никъде. Забрави го, Кал.

— Добре — отвърна Кал. — Благодаря ти за информацията.

Кал затвори. Вече се канеше да тръгне към всекидневната, когато изведнъж затвори очи и видя лицето на Джил. В същия миг гласът й прозвуча в паметта му. Неповторимата му напевност го накара да застине на място. Стоеше в тишината на апартамента, наострил слух, като че ли се вслушваше в нищото.

Беше глас, който му бе близък, сложният му акцент бе белязан с удължения, характерни за най-отдалечените части на страната. В него се долавяше Югът, или поне дълбокият юг към Мериленд. Както и тихоокеанският северозапад, може би Южен Орегон. И около година в Калифорния. Имаше силен при звук от източното крайбрежие, може би Кънетикът. А отдолу, под тези носещи се течения, сякаш покрит от всички останали, се долавяше Средният запад. Мисури или Илинойс. Кал не можеше да го сбърка, защото самият той бе израснал в Чикаго.

Джоселин.

Джоселин…

Внезапно Кал Уедърс получи прозрение.

Той извади атласа от рафта с книги и започна да прелиства индекса щат по щат. Погледът му се плъзгаше бързо по подредените по азбучен ред големи и малки градове. След две минути намери онова, което търсеше.

Развълнуван, той стана, излезе от апартамента, качи се на колата си и отиде в офиса. Когато стигна там, беше един часът след полунощ. Използва собствения си ключ, за да влезе, поздрави нощната охрана в коридора и взе асансьора до справочния отдел на четвъртия етаж.

Седна пред компютъра и отвори главния информационен файл. Не беше светнал лампите и зеленият екран изглеждаше странно призрачен в тъмната стая.

„Детски социални грижи“, записа Кал. Сиропиталища.

„Подредени по?“ — попита компютърът.

„Щати“, записа Кал.

Щатите се изписаха по азбучен ред. Той започна да се придвижва от щат на щат, като насочваше вниманието си върху областите, където подозираше, че бе живяла Джил. Във всеки щат просто изчиташе списъка от сиропиталища или домове за безпризорни деца.

Намери отговора, който му трябваше, в Илинойс.

Джоселин. Беше име на малък град на юг от Спрингфийлд, където допреди десет години се е намирал най-големият щатски приют за бездомни и изоставени момичета, впоследствие разрушен и заменен от нов, близо до южната граница на щата.

Кал нервно потропваше с молива си по бюрото.

— Страхотно! И къде са архивите?

Нямаше да може да се обади на властите в Илинойс преди сутринта.

Погледна часовника си. Един и половина. Какво можеше да свърши един детектив в един и половина след полунощ? Цялата нация спеше.

Но Чикаго бе само на два часа и половина със самолет. Защо да чака утрото? Трябваше да установи нещо. А времето можеше да се окаже твърде съществено.

Кал затвори файла, изключи компютъра и се обади на летището. За негов късмет след четирийсет и пет минути имаше нощен полет до Чикаго с връзка за Спрингфийлд призори.

Можеше да бъде на линия преди началото на работното време.

Кал не се върна вкъщи да си вземе някои неща. Бързо слезе при колата си и се насочи направо към летището.

Едва когато стигна там, му хрумна, че трябва да се обади на своя приятел детектив и да предложи Лесли Чембърлейн да бъде поставена под охрана колкото се може по-скоро. Джил така бе обсебила съзнанието му, че заради нея просто бе забравил за тази страна на проблема.

Обади се където трябваше, но предупреждението му се оказа излишно.