— Добре, матрос — каза сержантът. — Няма да ти причиняваме неприятности. Но искам да погледнеш няколко снимки.

Морякът се затрудни да избере фотографията на Джил Лазаръс от купчината, която му бе показана. Дори трийсет и шестте часа, прекарани с нея, не го правеха особено сигурен, толкова успешно се бе преобразила.

Но Лайънел Круз само затвърди мнението си, когато видя снимките. Беше Джил Лазаръс, в това нямаше никакво съмнение. Не можеха да го заблудят нито фалшивите синини по лицето й, нито промененият цвят на косите й.

Едва сега Лайънел си даде сметка защо я бе разпознал с такава лекота, макар и седем часа по-късно, и защо бе толкова убеден, че е тя. Въпреки че нечистоплътната жена на матроса с нейния лош поглед го бе заблудила там край пътя, на мястото на катастрофата, това бе същото лице с неговата изменчива хубост, със скрития си чар. То витаеше в съзнанието му, докато се любеше с жена си — все още маскирано, подвеждащо, но все пак безспорно прелъстително зад своята маска.

Трите часа неспокоен сън Лайънел вероятно беше прекарал в усилие да свърже двата факта, докато най-накрая истината го беше събудила. Навреме, за да се втурне след нея, но не и да я хване.

Лайънел Круз отново можеше да се поздрави с умението си да разпознава лица. И като много цивилни преди него, сега можеше да каже, че е видял на живо прочутата Джил Лазаръс.

Но не беше успял да я хване. Беше се изплъзнала между пръстите му, лишавайки го от най-големия успех, който можеше да постигне в своята все още начинаеща кариера. Оставаше му само да признае превъзходството й и да разсъждава над факта, че въпреки мръсното лице и враждебния поглед, тя бе обсебила въображението му, докато той се любеше с младата си жена.

Бюлетинът за всеобщо издирване на пътуващия матрос и неговата съпруга бе отменен. Остана само жената. Полицията навсякъде търсеше бременна жена с малко бебе.

Но повече никой не я видя.



Когато щатската полиция задържа младия матрос, Джил Лазаръс вече се намираше на триста мили, облечена в тясна пола и пуловер, сложен в чантата на бебето още предната вечер. Косите й бяха подстригани и боядисани в червено. Носеше червени обувки и мрежести чорапи и стискаше червена чантичка. Изглеждаше на не повече от петнайсет години.

Дъвчеше дъвка и вървеше бавно из един търговски център в Кентъки. Бебето беше в количка. Всеки минувач би я оприличил на детегледачка или по-голяма сестра.

Никой не я позна. Но тя бе нащрек, дебнеше погледите на хората, които подминаваше в търговския център, и много внимателно огледа продавачите, от които купи някакви дрехи и шише боя за коса.

Беше пак така внимателна и преди двайсет и четири часа, когато се появи предрешена пред Лайънел Круз и усети по очите му, че е способен да надзърне зад маската й. Беше я разпознал, както се опасяваше. Но за нейно щастие Джил му водеше с цяла крачка.

65

Ню Йорк

На 4 април, близо три денонощия след изчезването на Джил Лазаръс, Калвин Уедърс откри какво се беше случило.

Кал имаше солидни връзки сред полицаите и детективите. Преди двайсет и четири часа бе разбрал, че става нещо важно, което съзнателно се пази в пълна тайна. Кал успя да разбере от свой приятел в една детективска агенция, която работеше по случая, че Джил Лазаръс и нейното бебе са изчезнали. Операция по всеобщо издирване бе в пълен ход, макар и строго секретна. Откакто чу за това, Кал Уедърс непрестанно мислеше за Джил.

От една страна, Кал бе много изостанал от армията следователи, които търсеха Джил Лазаръс. А от друга, бе много пред тях — макар че все още не си даваше сметка за това.

Беше назад, защото не беше виждал Джил още отпреди раждането на детето й и не му беше ясно какво ставаше с нея след последното разследване, което бе провел по нейна поръчка. Двамата не бяха разговаряли повече от година.

А имаше преднина, защото по някакъв странен начин той познаваше Джил Лазаръс дори повече от собствения й съпруг. И през последната година, когато Джордан Лазаръс упорито пренебрегваше жена си, Кал мислеше за нея почти непрекъснато.

След последната му среща с Джил пред обществото тя играеше ролята на най-щастливата жена на света. Беше съпруга на най-богатия и уважаван мъж в Америка, човек, който използваше богатството и властта си да промени облика на градска Америка. Джил беше по кориците на всички луксозни списания, смяташе се за модел на елегантност и маниер на поведение. Имаше прекрасна малка дъщеря. Но зад маската на щастлива съпруга всъщност Джил Лазаръс беше нещастна, дори отчаяна жена. Кал беше разбрал това още преди година.

А сега беше изчезнала.

Кал се върна мислено към последното разследване, което беше извършил по заявка на Джил. То бе разкрило, че преди време нейният съпруг е имал връзка с друга жена, връзка, продължила само няколко месеца. След това и двамата бяха сключили брак с различни партньори. Привидно отношенията им бяха приключили завинаги.

Човек би си помислил, че тази новина ще бъде посрещната с голямо облекчеше от Джил, която по време на разследването вече беше госпожа Джордан Лазаръс. Но Кал никога нямаше да забрави изражението на лицето й, когато й показа снимките на Лесли Чембърлейн. Всъщност Джил бе потисната жена, която страдаше неимоверно.

Също като нишката на Ариадна тази следа поведе Кал Уедърс през лабиринта от лъжи, върху който Джил бе построила брака си и живота си, към истината, която тя криеше от целия свят. Кал познаваше Джил Лазаръс лично, тъй да се каже. Тя не само му бе поднесла тялото си като начин да го обвърже със себе си и да си подсигури неговата лоялност. Беше му разкрила на практика и уменията си като прелъстителка. Тайната на нейния успех…

Прелъстявайки Кал, Джил интуитивно бе проникнала в онези негови потребности и фантазии, които той не бе споделял с никого. Нейната привлекателност се основаваше на способността й да открива скришните образи в сетивата на мъжа, дори в сърцето му, и да се превръща в тяхно отражение, на което бе невъзможно да се устои.

Кал все още я виждаше, сякаш беше вчера — погледът й, когато онази кожена пола се смъкна към коленете й първия път, когато спа с него. Беше поглед на спокойна празнота, търсещ собственото му желание, което откри много бързо. Поглед, който регистрираше неговата изненада, възбуда и накрая неговата капитулация. Беше като повърхност без дълбочина, образ, гравиран върху огледалото на собствената му потребност. Самата й нереалност го бе привлякла неудържимо.

Кал подозираше, че тя превзема всички мъже по този начин. И заключи, че вероятно със същите средства бе хванала в капан и Джордан Лазаръс.

Привлекателността на Джил нямаше нищо общо с любовта. Тя вероятно бе избрала Лазаръс за своя жертва, бе го привлякла с необходимата стръв и го бе хванала на въдицата си с безстрастните умения на своето сърце на ловец. И го бе спечелила, отнемайки го от съпругата му. С помощта на Кал Уедърс.

Задачата не беше особено трудна, въпреки своенравния характер на Барбара Консидайн, защото Джордан изобщо не я обичаше. Бракът му с нея беше брак по сметка. Ами ако, вече омъжена за Лазаръс, Джил е открила, че сърцето му не е пусто като нейното? Че в миналото той е имал любов, голяма любов, която никога няма да може да превъзмогне? Ами ако неговият брак с Джил, макар и посвоему, също е бил брак по сметка? В края на краищата дори и жена с таланта на Джил за възбуждане на желание не би могла да провокира любовта у мъж като Джордан. Не и при положение, че сърцето му вече принадлежи на друга.

В случай че Джил е проумяла тези факти или е била принудена да види брака си по този начин, човек лесно би могъл да си представи отчаянието й. Тя бе превзела Джордан Лазаръс безспорно, но само тялом. Сърцето му продължаваше да принадлежи другиму.

А от тази безнадеждност би могла да покълне любов. Дори и у жена, празна като Джил. Вътрешната й пустота можеше да направи любовта й твърде неконтролируема. В известен смисъл животът й, безкраен низ от лишени от любов приключения, вероятно бе оставил сърцето й недокоснато като на девица. И също като девица, влюбеше ли се, щеше да се влюби с цялото си сърце. Щеше да бъде обсебена от своя любим. Както и от безумна ревност към всяка жена, която би могла да й го отнеме.

На пръв поглед това бе абсурдна теория, помисли си Кал, почти готическа в своята зловеща логика. Жени като Джил Флеминг не се влюбват. Те не познават смисъла на тази дума.

Кал щеше незабавно да отхвърли въпросната теория, ако не бяха две неща. Първото беше болезнената, почти маниакална реакция на Джил по отношение на снимките на Джордан с Лесли Чембърлейн, които й бе занесъл. Преди този ден Джил никога не бе давала израз на някакви човешки емоции. В ретроспекция душевният й смут бе на влюбена, но отхвърлена жена. А източникът на нейните терзания бе Лесли Чембърлейн.

Второто доказателство сега беше в ръцете му.

Кал държеше един брой на „Ню Йорк Таймс“, отворен на страницата с некролозите, където се съобщаваше за смъртта на Рос Уилър. Джил Лазаръс бе изчезнала шест часа след излизането на вестника.

Кал Уедърс отдавна бе разбрал, че случайността играе много по-незначителна роля в човешкия живот от необходимостта. Поне в сферите, свързани с детективската работа. Не беше съвпадение, че Джил Лазаръс бе изчезнала с бебето си само часове след вестта за смъртта на Рос Уилър. Кал би заложил много на това предположение.