Въз основа на информацията от Джесика детективите посетиха „Континентал Продъктс“ още същия следобед.

От архивите в Личен състав наистина се изясни, че Джил Флеминг е била назначена там на работа преди около девет години. Данните бяха изпратени по факса на Джордан и неговите сътрудници в Ню Йорк.

Документацията определено представляваше интерес. Също като онази в „Хайтауър Индъстрис“ тя включваше абсолютно фалшива служебна характеристика. Имаше сведения за образование в два университета, работа по договореност в две несъществуващи компании, както и препоръки от двама предишни началници, също недействителни.

Личните данни, съобщени от Джил при кандидатстването й за работа явно противоречаха на съобщените по-късно при подаването на документите й в „Хайтауър“. И все пак имаше някои странни и красноречиви прилики.

Джил бе назовала различни родители. Според формуляра майка й се казваше Джоселин. Името на баща й беше Чарлс. Този път имаше брат и сестра — Дейвид и Бетани. Записано място на раждане: Хоумстед, Флорида.

Детективите забелязаха повторението на името Джоселин в двата формуляра. Но не можеха да направят никакъв извод от това очевидно съвпадение.

Така следата към Джил Флеминг бе загубена.

Колкото до някогашния административен служител Харли Шрейдър, неговата бизнес кариера, след като бе напуснал „Континентал Продъктс“, представляваше задънена улица.

През 1975 г. бе уволнен по кратката процедура от „Континентал“. Оттогава бе работил в десетина компании, заемайки все по-ниски постове и последователно бе освобождаван от всяка една от тях.

Детективите проследиха падението на един мъж на средна възраст, който се бе провалил напълно в кариерата си. Онова, което не видяха, бе изкусната ръка на Джесика Хайтауър, преследвала Харли Шрейдър от работа на работа, използвайки властта и влиянието си, за да предизвиква уволнението му от всеки следващ пост. Те наистина намериха доказателства за постепенното му алкохолизиране и за сексуални приключения с все по-съмнителни жени.

Харли изрази изненада; когато го попитаха за Джил Лазаръс. Да, навремето познавал Джил, каза той, докато двамата работели в „Континентал Продъктс“. Но познанството им било съвсем бегло.

— Тя бе просто едно момиче от канцеларията на долния етаж — отвърна той. — Аз почти не разговарях с нея.

Погледна детективите и видя тревогата, изписана на лицата им.

— Но мой колега я познаваше много по-добре — добави той не без известен намек в гласа. — Можете да го издирите. Той вече не работи в компанията, но вероятно няма да е трудно да го откриете. Казва се Рой Инглиш. Те двамата с Джил бяха доста близки по едно време. Той сигурно ще бъде в състояние да ви даде някоя и друга подробност около личния й живот.

Харли, естествено, не разкри истината за кратката си връзка с Джил или за номера, който й беше изиграл, представяйки я за своя любовница. Самият факт, че я търсеха от полицията плюс твърде голямата й популярност, стигаха да затвори устата на Харли. Не подхождаше на великия Джордан Лазаръс да разбере, че красивата му жена някога е имала любовник и враг на име Харли Шрейдър. Наказанието за подобна информация можеше да бъде много по-тежко от нещастията, които Харли вече бе преживял след уволнението си от „Континентал Продъктс“.

Тъй че той отклони детективите, като междувременно им подхвърли името на Рой Инглиш.

Същата вечер Джордан Лазаръс излетя за Маями, където Рой Инглиш понастоящем бе президент и генерален директор на голяма и преуспяваща параходна и производствена фирма.

Рой Инглиш държеше просторен кабинет с изглед към океана. Той поздрави сърдечно Джордан и му предложи питие, което той отказа.

Рой бе прехвърлил петдесетте, косата му вече сивееше, а слънцето на Флорида бе обагрило суровото му лице с тъмен загар. Изглеждаше здрав и силен въпреки уморения поглед. На бюрото му от тиково дърво стоеше снимката на съпругата му, красива и много по-млада жена, заедно с две малки деца.

— Имате прекрасно семейство — каза Джордан.

— Благодаря ви — отвърна Рой. — Те ми поддържат интереса, така да се каже. Ожених се относително късно и това ме направи щастлив съпруг.

Джордан имаше чувството, че Рой Инглиш гледаше на работата си с цинична незаинтересованост и твърде малко го беше грижа за компанията, която управляваше така успешно. Приличаше на човек, загубил вкус към корпоративните войни и живееше единствено за семейството си.

— Причината за появата ми тук е тъкмо семейството — каза Джордан, като гледаше по-възрастния мъж право в очите. — Имам нужда от помощта ви. И разчитам на обещанието ви, че ще запазите разговора ни в пълна тайна. Ако ми съдействате, уверен съм, че ще намеря начин да ви върна услугата. Но предпочитам да ми помогнете просто от мъжка солидарност.

— Разбира се — каза Рой. — За какво става въпрос?

— Преди време съпругата ми е работела в „Континентал-Продъктс“, където вие сте заемали ръководен пост — започна Джордан. — Според служебното й досие в „Континентал“ тогава е била известна като Джил Флеминг. Вече разговарях с Харли Шрейдър, когото е познавала. Както разбрах, познавала е и вас. Необходима ми е някаква информация, която може би ви е дала за миналото си. Откъде е, нещо за семейството й и така нататък. Не проявявам любопитство към отношенията ви. Това си е ваша работа. Въпросът е, че аз я издирвам. Трябва да знам къде може да е отишла.

Лицето на Рой Инглиш помрачня. Той запали цигара и погледна внимателно своя посетител.

— Това беше много отдавна — каза.

Джордан не реагира веднага.

— Знам — отвърна накрая. — Затова се надявах да ми помогнете.

Джордан надуши опитния бизнесмен, стария професионалист, който се питаше дали няма да съжалява, че е признал на най-богатия човек в Америка, че някога е бил любовник на съпругата му. Освен това Джордан чувстваше как Рой преценява вероятността по тази причина вече да е стъпил на тънък лед и дали евентуално би могъл да си помогне, като каже истината на Джордан.

— Както вече казах — повтори Джордан, — никакви лоши чувства и в двата случая. Ако ми помогнете, после и аз ще намеря начин да отвърна на жеста ви.

Рой Инглиш пое дълбоко въздух и угаси цигарата си.

— Бях влюбен в нея — каза. — Имахме връзка в продължение на шест, може би седем месеца. Краят настъпи, когато разбрах от Харли… от Харли Шрейдър… че е спала и с него. — Той погледна Джордан в очите. — Винаги съм бил горд със самообладанието си. За да се оцелее на това равнище, няма друг начин. Е, с Джил го загубих. Тя просто ме въртеше на малкия си пръст. Направих й предложение за брак. Щяхме да се женим. Но по това време тя държеше да стана президент на „Континентал“. Не виждах връзката — бях прекалено луд по нея — но президентският пост бе предварителното условие тя да даде съгласието си да стане моя съпруга. После Харли ми каза, че е спал с нея. Дадох си сметка, че е използвала Харли, за да се добере до мен, и че желаеше единствено парите и властта, които можех да й дам.

Той въздъхна и се облегна назад.

— Уволних я — завърши той. — По кратката процедура. Повече не съм я виждал. — При спомена в очите му се появи болка. — Това бе най-трудното нещо, което съм правил през живота си… дотогава и след това — добави той.

После погледна Джордан.

— Предполагам, че няма да го разберете.

Джордан не каза нищо. Мислеше за подобна вътрешна борба, която преди много време бе раздирала собствените му емоции. Беше свързана с една жена на име Ребека Джармън.

— Това си спомням — казваше в този момент Рой Инглиш. — Но всъщност никога не съм я познавал истински. Сега си давам сметка за това. Тя е ваша съпруга. Вие я познавате по-добре от мен.

Той видя изражението в очите на Джордан и съзнателно избегна погледа му. Даваше си сметка, че историята сигурно му е причинила болка. Но бе почувствал инстинктивен респект към Джордан и държеше да му помогне, доколкото беше по силите му.

— Това е всичко — каза Рой. — Иска ми се да знаех повече… но ви казах истината.

— Благодаря. — Джордан погледна своя домакин. По очите му личеше, че не му е било лесно да изтръгне от миналото собствения си спомен за Джил.

— А вие откъде бяхте сигурен — каза внезапно Джордан, — че Шрейдър казва истината, когато ви е уведомил, че е спал с моята… с Джил?

Логичен въпрос. Рой го очакваше. Като бизнесмен, Джордан би си помислил, че Харли блъфира, както и самият Рой… докато не се появи доказателството.

— Имаше… — Рой Инглиш се поколеба. Помисли за прелъстителния белег, който Джил имаше по рождение. Но видя погледа на Джордан и реши да го пощади. — Да речем, че познавах Харли достатъчно добре, за да съм сигурен, че ми е казал истината. — Той погледна Джордан и добави: — Съжалявам.

Джордан си отдъхна.

— Миналото си е минало — каза той. — Аз търся съпругата си, господин Инглиш. Казвала ли ви е някога нещо… какво да е… което би могло да ми подскаже къде да я търся?

— Проверихте ли архива в Личен състав на „Континентал“? — попита той.

— Да — отвърна Джордан. — Никаква следа. Всичко, попълнено в документите, е фалшиво. Личните й данни, служебната характеристика. Няма нито дума истина. Нужен ми е някакъв ориентир… може би случайно изпусната пред вас реплика или нещо, свързано с нея, което вие сте забелязали. Без значение колко незначително.