— Славей мой!

Хатидже чу собствения си глас:

— Славей мой!... — Това не беше шепот, не беше стон, беше вик. — Къде си, Славей мой? Вземи ме и мен при себе си!

— Ние умряхме, моя Роза! Умрели сме.

— Аз отдавна умрях, Фехим!

Господи, нарече го по име. Усети цялата да се изпълва с щастие, въпреки болката, самотата, мрака и отчаянието.

— Заблуждаваш се, моя Бяла роза! Ти си жива! Ти ще живееш!

— Не искам! Аз искам да се съберем с теб, мой Славей! С моята обезглавена Джевахир!

Гласът се отдалечаваше.

— Стой! Почакай! — изкрещя в паника Хатидже. — Не отлитай, Славей мой! Не оставяй тук своята Хатидже!

Но не я послуша. Гласът постепенно се отдалечи и изчезна някъде в мрака.

Внезапно Хатидже видя отпред собствената си ръка. Изуми се. Това нейната ръка ли беше? Или клонка от роза? Клонка с бодли! Клонка, всмукала кръвта на Пойния славей.

Как можа да я види в тази черна тъмнина? Господи… Напред, но много напред… някаква светлина? Червените пламъци на ада ли? Напрегна се да я види по-добре. Не, това… това не беше пламтящият в червено огън, това беше светлината на деня. Насред мрака се раждаше светлина. Хатидже се връщаше от брега на смъртта.

— Султанчице! — плачеше някой до нея.

— Небиле?

— Султанчице моя!

Хатидже различи разтревожените лица, надвесени над нея. Храброто лице на Мехмед шах. Дъщеря ѝ Фюлане… Дочу бърборенето на най-малката от тях принцеса.

Ето това ѝ каза нейният Поен славей: „Жива си. Ще живееш!“.

Хатидже се опита да им се усмихне. „Хей, съдба! — изкрещя отвътре цялата ѝ разбунтувана душа. — Съдба! Чуй моя глас! Аз те предизвиквам! Изстреляй срещу мен колкото още стрели са ти останали! Да изсвистят и колкото куршуми още имаш! Ако искаш, засипи ме с топовни гюлета, светкавици и гръмотевици. Няма да ти се предам! Аз съм Хатидже — дъщерята на султан Селим хан! Жестокия — така наричаха баща ми. А аз съм Томирис Едже. С оголен ятаган се хвърлям срещу теб. Виж ме, жива съм! И ще живея! Ако на това живот му викат — аз живея. Дори да кажеш: „Че това живот ли е?“ — ще приема. И да не живея — мен ме има!“


Информация за книгата



This book is published with the support

of the Ministry of Culture and Tourism of Turkish Republic

in the framework of TEDA Project.


Това издание се осъществява с подкрепата

на Министерството на културата и туризма

на Република Турция по програма ТЕДА.



Демет Алтънйелеклиоглу

Великолепният век

ИБРАХИМ И ХАТИДЖЕ

Турска, I издание, 2014 г.


Pargalı ve Hatice

Originally published in the Turkish language under the title

Pargalı ve Hatice by Artemis Yayınları

Copyright © 2011, Artemis Yayınları A.Ş. & Demet Altınyeleklioğlu

Published by arrangement via Anatolialit Agency.


За българското издание:

© „Летера“ ЕООД – Пловдив, 2014 г.

© Хубавинка Филипова – преводач

© Цветелина Димитрова – редактор

© Васил Димитров – оформление на корицата

© Васил Киров – предпечатна подготовка

© Нина Славова – коректор

© Полиграф Комерс – печат, Пловдив


ISBN 978-619-179-034-0