— Елате тук, Ваша светлост — провикна се лейди Адела. — Трябва да седнете на стола на графа. Бранди, ти ще седнеш на обичайното си място.

Херцогът огледа дългата трапезария. С голямата маса и кръгли столове изглеждаше като средновековна. Високата дървена ламперия и тежките мебели бяха тъмни. В ъглите бяха поставени свещници, които придаваха уют. Липсваха само килимът на пода и огромни догове, легнали край камината. Ян помогна на Бранди да заеме мястото си и се насочи към централната част на масата. Украсеният с орнаменти графски стол беше висок почти колкото него. Сякаш изискваше груба сила, за да бъде използван. Трите вълчи глави, символът на Робъртсън, бяха инкрустирани в средата на облегалката му. Когато седна, го боднаха по гърба.

Припомни си непретенциозната елегантност на трапезарията в Кармайкъл Хол и се размърда неспокойно.

— Наливай виното, дърт пияницо такъв — провикна се лейди Адела от другия край на масата. — Надявам се, че не си го изсмукал всичкото, докато си лъскал среброто?

Ян се зачуди дали всички слуги бяха свикнали с обидите на старицата. Краби невъзмутимо напълни чашата му.

Господарката тропна по дървената маса.

— Всички вие, хайде да вдигнем тост за новия граф Пендърлей!

В гласа й долови присмех. Ян видя как тя насочва чашата си първо към Пърсивал, после към Клод и Бъртранд. После се обърна към него.

Това беше нещо повече от приятелско посрещане. Старицата дразнеше мъжете.

— Благодаря на всички — изрече тържествено Ян и отпи глътка от тежкото вино.

Мораг постави димяща чиния пред него. Херцогът предположи, че това е супа. Обаче му се струваше рисковано да я опита. Не беше сигурен, че иска да усети вкуса й.

— Сега сте в Шотландия и не може да очаквате обичайната английска кухня, ваша светлост — избоботи Клод.

— Това е супа от раци — поясни любезно Бъртранд. — Надявам се да ви хареса.

— Ние, бедните шотландци, сме щастливи, че имаме поне морето — обади се Пърси. — Дори англичаните не могат да ни го отнемат.

— Нито пък викингите или келтите и британците. Бих добавил и някои кланове от самата Шотландия — поясни Ян.

— Пърси, внимавай какво говориш — намеси се лейди Адела. — Както гледам, Ян ще те постави на мястото ти. Много сте умен, Ваша светлост. В наши дни е рядкост да срещнеш схватливи мъже.

Херцогът се приведе, като си даде вид, че разглежда супата. Пърси му беше представен като внук на лейди Адела. Защо, по дяволите, той не беше наследил графската титла? Може би с това се обясняваше злобната му забележка за англичаните. Опита от супата. С изненада установи, че месото беше меко, а бульонът — ароматен. Поне засега нямаше основание да се оплаква от шотландската кухня.

— Братовчеде Ян — обади се Констанс с мекия си, женствен глас, — къде са слугите ви? Винаги съм мислила, че английските джентълмени имат стотици слуги. След като сте херцог, сигурно не можете да се придвижите до съседната стая, без да ви помага някой?

— За нещастие по пътя счупихме оста на каретата. Надявам се, че камериерът ми Мабли се справя успешно с ковача в Галашил. Както видяхте, пристигнах с двуколката.

— Взели сте само един прислужник?

Без съмнение беше разочаровал тази девойка-жена.

— Та аз съм сам, не водя цялото домакинство — поясни усмихнат той. Същевременно се запита какво ли щеше да каже Мабли за раздърпаната Мораг.

— От Лондон ли идвате, Ваша светлост? — попита Бранди.

— Да. Пътуването беше дълго. Близо шест дена отсядахме в изпаднали ханове, и се срещахме с всякакви отрепки.

— Но защо? — поинтересува се пак момичето.

— Защо дойдох тук ли искаш да попиташ?

Бранди го погледна в очите и се наведе напред.

— Да, Ваша светлост. Мислехме, че след като сте херцог, няма да пътувате чак до Пендърлей, а ще изпратите свой човек, който да уточни рентата. Все пак сте тук. Защо?

Тя не разбираше, че въпросът й звучи малко грубо. Но Ян отново се възхити на нейната откровеност. Лейди Адела смъмри внучката си:

— Намесваш се в неща, които не те засягат, дете! — Но в старческите й очи блестеше жив интерес.

— Смятам, че е нормално всички да сте учудени. Вие наистина ли мислехте, че ще пренебрегна шотландските си роднини?

— Това, което искаше да каже братовчедка ми, Ваша светлост, е, че ние нямаме нищо против да бъдем пренебрегнати. — Подигравката беше изкривила устните на Пърси. — Без съмнение земята и рентата са предизвикали интереса ви.

Херцогът се изсмя.

— Първото ми впечатление е, че земята и замъкът имат нужда от моето внимание. Видях и прекалено много коптори.

— Вие сте внук на сестра ми, Ян — каза лейди Адела. — Трогната съм, че сте дошли да посетите своите владения. Дано сега нещата се променят!

Херцогът беше благодарен за топлите й думи. Той не видя злобния поглед, който хвърли тя на Пърси, и широката усмивка, цъфнала след това на устните й.

— Аз се грижа за имението от много години, Ваша светлост — обади се Бъртранд. Изглеждаше спокоен, от него лъхаше енергичност. — Доста съм загрижен. Ако не възразявате, ще ви покажа счетоводните книги и всичко, което съм се опитал да направя. Имаме много сурови материали, но ни липсват средства, за да направим нещо с тях.

— Добре, ще видим това. Утре ще бъда на ваше разположение, Бъртранд. — Херцогът вдигна поглед. Морaг взимаше празната чиния от супата. Постави пред него друга, пълна с нещо, което нямаше желание дори да опита.

— Саздърма от агнешки дреболии — поясни Клод и млясна с устни.

— Саздърма? — Херцогът се взираше в планината от месо пред себе си.

Констанс се приведе към него и каза весело:

— Това е смесица от овесено брашно, черен дроб, бъбреци и други такива. Готвачката винаги ни го сервира с картофи и зеле. Доста е вкусно. Дайте му шанс, Ваша светлост!

Ян вдигна вилицата към устата си.

— Цялата смес ври в овче шкембе — подхвърли Пърси.

Херцогът едва преглъщаше. Страхуваше се да не повърне. По дяволите, това овче шкембе! Господи, що за хора бяха тези? Взе друга хапка. Остро го парна зърно черен пипер. Бързо загълта от тежкото, подсладено вино, за да не кихне.

Продължаваше, да се храни. Дъвчеше и гълташе, като се опитваше да не мисли за овчето шкембе. В погледите пред него имаше различни чувства. Някои бяха изпитателни, други — злобни. Повечето бяха просто озадачени.

— Много е вкусно! Моите поздрави на готвачката и на овцата.

Бранди усети, че гостът се присмива над разочарованието на Пърси. Досега не беше разбрала, че той съвсем не умее да прикрива чувствата си. Изглеждаше разстроен, мрачен и сърдит. Но беше неин братовчед и за момент усети жалост към него.

Гостът огледа всички на масата. Лейди Адела, неговата пралеля, седеше като кралица изправена и нагъваше саздърмата, сякаш не беше се хранила цял месец. Сигурно беше на седемдесет, а може би и на сто години. Опита се да си спомни своята баба, нейната сестра. В съзнанието му имаше неясен спомен за прегърбена, сбръчкана старица. Тя прекарваше дните си, седнала на едно канапе и водеше безкрайни разговори с майка му. Нямаше властното излъчване на лейди Адела. Пралеля му го беше посрещнала наистина гостоприемно. Може би го правеше единствено за да го противопостави на Пърси и Бъртранд?

Премести поглед върху Клод, който седеше вляво от старицата. Дъвчеше доста шумно с беззъбата си уста. Беше му представен като племенник, а Бъртранд — като негов син. Запита се защо нито един от тези мъже не наследява Пендърлей. Ян мразеше загадките. Реши, че още утре ще си изясни тези объркани роднинства.

Погледна Констанс, която толкова сладко се опитваше да бъде забелязана и похвалена. После спря и погледна Бранди. Трудно му беше да повярва, че двете са сестри. Едната имаше плитки, а косата на другата се спускаше като буен, тъмен водопад върху закръглените й рамене. Бранди беше облечена в безформена, овехтяла муселинена рокля. Констанс беше с копринена дреха с дръзко деколте. А Фиона, дребното, къдрокосо хлапаче, което едва не беше попаднало под копитата на конете му? То изобщо не приличаше на нито една от двете. Отново погледна през дългата маса лейди Адела. Реши, че никога досега не беше виждал толкова много хора от по-долна класа, събрани на едно място.

Възрастната жена срещна погледа му и каза:

— При нас няма изобилие от блюда, ваша светлост. Когато приключим със саздърмата, ще ни сервират сладкиш със сметана и плодове.

— Точно този десерт винаги съм обичал, госпожо — отговори й усмихнат.

— Предполагам не такъв, какъвто го приготвя нашата готвачка — обади се Клод, като изпъшка. Лейди Адела му беше казала, че страда от подагра.

— В края на краищата не е направен в овче шкембе, нали? — Ян се обърна директно към Бранди.

— Така е — отговори тя, като се усмихваше подобно крадец, грабнал тлъстия пай.

След няколко хапки херцогът разбра какво е имал предвид Клод. Черешите бяха гнили, а тестото — клисаво. Доброто възпитание изискваше да изяде огромния къс, който Мораг беше стоварила пред него. Отпи от виното. Погледна към лейди Адела. Чудеше се дали в Шотландия дамите се оттеглят във всекидневната, за да оставят мъжете сами. Такъв беше обичаят в Англия.

— Ще изпием портото във всекидневната — обяви старицата, сякаш прочела мислите му.

Ян стана от мястото си заедно с всички. Когато мина покрай Бранди, тя му прошепна:

— Беше много любезно от ваша страна. Сбъркала съм по ваш адрес. Вие сте възпитан и имате добри обноски, след като преживяхте вечерята с всички нас. Сладкишът беше ужасен, но готвачката се надяваше да ви впечатли!

Той беше очарован.

— Нямаше никакви усилия от моя страна. Бих погълнал още едно парче. — После продължи по-тихо: — Как търпи бедният Краби да го наричат пияница?

Момичето прехапа устни.

— О, ваша светлост, уверявам ви, че това е едно от най-нежните обръщения към него. Надявах се, че поне вашето присъствие ще я спре, но съм сбъркала. — После добави съвсем тихо: — Не трябва да обръщате внимание на Пърси. Той винаги е такъв отвратителен. А сега и ревнува, защото вие сте новият господар на имението.