— Нямах това предвид — каза тя.

Икономът се изкашля почти в ухото на херцога.

— Не се отчайвай, Бранди, поне имаме пауните. Ако, разбира се, Денвърс им позволи да стоят далеч от тенджерите на готвачката. Как мислиш, Денвърс? Да им разрешим ли да се перчат още поне седмица?

— Прекалено много е, ваша светлост.

Младата жена се засмя и се притисна отново към съпруга си. Той я прегърна.

— Колко хубав е животът — възкликна Бранди. — Толкова съм щастлива, че се омъжих за тебе!

— Това е хубаво наистина — съгласи се херцогът. — Но ако не го беше направила, щях да те отвлека на някой самотен остров.

— Това е добра идея.

Херцогът целуна жена си пред иконома на Портмейн. Прислужникът вече беше забравил защо беше дошъл.