Херцогът му се усмихна широко.

— Съвсем скоро ще разбереш, приятелю. Снощи на вечерята видях, че с Констанс имаш напредък?

Бъртранд забеляза нещо върху пръстите си.

— По дяволите! — изруга внезапно той. — Толкова е малка и наивна въпреки желанието й да изглежда като Бранди. Знаеш, че лейди Адела и баща ми постоянно ни дразнят, но това изобщо не помага. — Младият мъж въздъхна тежко. — Всъщност аз нямам какво да й предложа. Да живее в пристройката с мен и баща ми? Въпреки че Пърси вече не е проблем, в ума й непрекъснато се въртят хубави дрехи, карети, камериерки и живот сред висшето общество. Какво мога да й дам тук, в Пендърлей? Само стадо миризливи овце!

— Не драматизирай нещата, Бъртранд! Ще ти кажа кой е проблемът, но не искам да ми се сърдиш.

— Не виждам защо трябва да го правя. Лейди Адела и баща ми са доста красноречиви. Когато млъкне единият, започва другият.

— Мисля, че трябва по-здраво да стегнеш юздите. За мен няма съмнение, че Констанс не е безразлична към тебе. Тя има нужда от здрава ръка, а твоята трябва да е точно такава. Констанс е романтична девойка и може да бъде много добра съпруга, ако успееш да я направиш такава.

Бъртранд оправи червения перчем върху челото си. Мълчеше, но си личеше, че сериозно обмисля думите му. Внезапно удари с ръка по коляното си.

— Прав си, по дяволите! Наистина ли смяташ, че трябва да бъда по-твърд с нея?

— Разбира се. Уверявам те, че можеш да се справиш. Ако не го направиш, не искам да имам нищо общо с тебе!

Бъртранд стана. Счетоводната книга беше забравена.

— Да — измърмори повече на себе си. — Ще го направя! Не веднага, разбира се. Трябва да обмисля стратегията си. Липсата на такава даде възможност на англичаните да ни победят през четиридесет и пета. Ще реша точно какво и кога да направя.

— Желая ти успех — извика след него Ян.

Бъртранд изхвърча от трапезарията, без да се обърне назад. Прехвърли в ума си какви задачи имаше през деня. Никоя не беше по негов вкус. Усмихнато се съсредоточи върху една, която щеше да изпълни с удоволствие. Тъкмо беше тръгнал към пристройката, за да се по-изчисти, когато срещна Констанс. Вятърът рошеше тъмните й къдрици. Той реши, че наистина е възхитителна. Изправи рамене и изчака да го приближи.

— Ох, миришеш на овце, Бърти!

Може би не беше най-доброто начало, но това нямаше значение. Трябваше да се възползва от възможността, защото вече имаше стратегия.

— Да, Кони. Страхувам се, че няма спасение от това. Поне през деня.

Красивите й зелени очи се разшириха. Тя имаше най-забележителните мигли на света и сама знаеше това.

— Какво означава поне през деня?

Изглеждаше наистина заинтересувана.

— Означава, че няма да има нощ, през която да не ме харесаш!

— О! — Девойката изучаваше върха на обувките си.

— Ще се разходиш ли с мен? — Младият мъж осъзна, че двамата стоят един срещу друг. Един господар на положението можеше да бъде красноречив и докато се разхождат.

— Да. — Когато й протегна ръка, тя не се поколеба да я приеме.

— Кони, кога ще навършиш седемнадесет? — Въпросът му беше доста неочакван.

— През август, Бърти.

— Трябваше да си спомня. Съжалявам, но умът ми беше зает с други, по-важни дела. Не е ли странно, че съм те познавал през целия ти живот?

Констанс си спомни за пълничкото, рошаво момиченце, което беше, и пребледня. Тогава си представи Бъртранд, който беше с четиринадесет години по-възрастен от нея, и се засмя.

— Ти беше такъв дългунест! Косата ти беше по-червена от залез преди буря!

— Дали децата ни ще имат моята рижава четина или твоите красиви тъмни къдри, Кони?

Девойката се изсмя нервно.

— Що за въпрос, Бърти? Страхувам се, че си слънчасал! — Погледна го изпод ресниците си.

— Не, ти си тази, на която позволявам да стои много на слънце. Може да забравиш всички глупости за Пърси и за всеки друг мъж освен за мене!

Тя тръсна къдри.

— И какво ще стане, ако не го направя, господарю?

А, значи го беше признала! Господар! Звучеше прекрасно. Той отвърна леко усмихнат:

— Ще те напердаша, момиче. — Сграбчи я за раменете и я разтърси леко.

— Ще ме набиеш — задъха се тя. — Наистина ли ще го направиш, Бърти?

Това го възбуди. Самоувереността му се върна. Точно от това имаше нужда. Добре, че беше херцогът, за да му отвори очите.

— Да! Ако погледнеш друг мъж, ще те напердаша!

— Ако го направиш, вече няма да съм толкова хубава!

Бъртранд успя да запази свирепия си поглед, но в гласа му имаше голяма доза интимност.

— Никога няма да накърня хубостта ти, Кони! Но ако не си послушна, може и да натупам сладкото ти задниче. Да, ще те сграбча между краката си, ще вдигна роклята ти и… О, Господи, не ме изкушавай! — Гледаше я как навлажнява устни с езичето си. Бързо додаде: — Може би ще го направя, защото те искам, Кони? Искам ръцете ми да се уверят, че навсякъде си толкова бяла и нежна. Това сигурно ще ти достави удоволствие!

Тя се изчерви. Устните й бяха разтворени. Гледаше го така, сякаш за пръв път го виждаше. Той беше гений!

— Искам да се омъжиш за мен през август! Нямам намерение да чакам повече, Кони!

Тъмните бадемови очи го изгледаха така, че едва се овладя да не я повали на земята. Констанс го погали по лицето и кимна с глава.

Бъртранд я притисна силно до гърдите си и я целуна. Когато устните й се разтвориха, той помисли, че наистина е господар. А това беше едва първият му опит!

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА

Херцогът огледа дневната. В нея се бяха събрали много хора, но Бранди не беше там. Къде, но дяволите, се губеше? Не я беше виждал цял ден. Каква игра играеше сега? Хвана се, че очаква с нетърпение новия й номер. Тя наистина умееше да го изненадва. Влезе Бъртранд. На лицето му се беше настанила доволна физиономия. Ян забрави Бранди за момент.

— Скъпи мой приятелю — рече той, — от ликуващия блясък в очите ти мога ли да направя извода, че си победил момата?

— Да, но все още не казвай на никого! Искам да обявя нашия годеж по време на вечеря.

Бъртранд зяпна към вратата.

— Господи Боже!

Ян се обърна. В дневната грациозно влизаше Бранди. Самият той застина, загледан в нея. Беше облякла синята кадифена рокля, която й беше купил в Единбург. Вървеше с изправени рамене. Прекрасните й гърди се подаваха от деколтето. Беше вдигнала косите си и ги беше привързала със синя панделка. Върху голите й рамене предизвикателно падаха две дълги къдрици. Ян не вярваше на очите си. Момичето беше изчезнало. На негово място се беше появила една от най-красивите жени на света. Тя имаше право. Цепката между гърдите започваше от гърлото й. Ухили се, представил си как щеше да му се ядоса, щом й го каже по-късно тази нощ.

Приятно му стана, като видя, че всички от семейството бяха застинали онемели.

Бранди потърси одобрение в очите му и изправи още по-гордо рамене.

Констанс първа се окопити.

— Бранди, какво си направила със себе си? Как успя да подредиш косите си така? Мислех, че умееш само да плетеш плитки. А деколтето ти? Не знаех, че имаш такива… Няма значение. Направо не е за вярване! Толкова си красива! Изобщо не приличаш на себе си!

Лейди Адела неочаквано се изсмя.

— Затваряй си устата, момиче! Това се отнася и за всички останали, особено за тебе, Клод! Е, дете, вече не се преструваш на парцалива повлекана? Ела тук да те разгледам отблизо! Божествена прелест! Точно такава бях на твоите години.

— Не вярвам — обади се херцогът. — Бранди не би могла да достигне вашата висота.

Бъртранд до сега беше убеден, че Констанс е много по-зряла от сестра си. Той също успя да се овладее.

— Толкова си хубава, Бранди! Роклята, която Ян купи, ти стои прекрасно.

— Толкова е необичайно — измърмори Клод. — До вчера имаше вид на малко момиче, а сега прилича на кралица. От тази гледка със сигурност ще се обади подаграта ми. Като гледам онези части, които винаги е крила от нас, направо получавам сърцебиене.

Бранди само кимна и седна. Не в краката на лейди Адела, а на стола до нея. Не се беше съмнявала, че ще пожъне успех, но беше изплашена до смърт. Веднъж влязла в дневната, Ян беше всичко, от което имаше нужда. Тя беше красива! Всичко в нея беше красиво, дори гърдите й! Най-интересното беше, че чичо Клод беше получил сърцебиене. Това беше интересно. Бранди се усмихна на Ян. Погледът му си заслужаваше усилията. Покварен мъж!

— Надявам се да престанеш да си гризеш ноктите, госпожице — обади се лейди Адела. — Когато бях на твоите години и бях дори по-красива от теб, маникюрът ми беше съвършен!

Само Краби остана равнодушен при вида на Бранди.

— Вечерята е сервирана, ваша светлост.

Херцогът стана и се приближи към Бранди.

— Ще имам ли честта, госпожице Робъртсън, да ви придружа до трапезарията?

— След като ме молите така покорно и изискано, ваша светлост, ще бъде нелюбезно да ви откажа.

— Надявам се никога да не ми отказваш нищо — прошепна й той.

Беше покварен, но тя безумно го обичаше! Докато вървяха към трапезарията, Ян попита:

— Дали не ти се сторих снощи малко разколебан, та си решила да вземеш специални мерки относно външния си вид? Какъв щастливец съм само! Мога да те имам и облечена в тази прекрасна рокля така, както майка те е родила.

— Мислех същото, Ян. Първия път, когато те заварих гол в спалнята ти, ми се стори надут като пуяк. После те видях и във вечерно облекло. Пожелах да те притежавам и в двете ситуации. Сега съм щастлива, че постигнах мечтата си.

— Дали не ме надхитри?

Тя му се усмихна щастливо.

Ян я настани и се запъти към челното място на масата. Нареди тихо на слугата:

— Бъди така добър, Краби, и донеси няколко бутилки шампанско!

Бъртранд едва изчака прислужниците да напуснат трапезарията. Когато херцогът му намигна, той се покашля и се усмихна окуражително на Констанс.