Катрин Каултър - Херцогът

Девойката се измъкна внимателно от убежището си и се приближи към сервиза. Тъкмо беше хванала дръжката на чайника и Пърси стисна ръката й.

— Здравей, малка братовчедке. Днес си много свежа. — Пръстите му започнаха да галят ръката й.

Искаше й се да го удари по главата с чайника, но той вместо да го нарани, със сигурност щеше да се пръсне във въздуха. Бързо издърпа ръката си и я избърса в роклята си. Не искаше да разиграва сцени пред лейди Адела.

Младият мъж се засмя и каза:

— Скъпа моя бабо, как успяваш с всяка измината година да изглеждаш все по-млада? — Приведе се и целуна леко изпъстрената с вени ръка на старицата.

— Ти си един пес, Пърси, но ми харесваш. Защо не дойде, когато те повиках? Три месеца чакам да получа съболезнованията ти. Все пак съм изненадана, че си изоставил развлеченията си в Единбург?

— Аз не съм лицемер, госпожо. Преселването на лорд Енгъс в отвъдното рано или късно ще доведе всички опечалени роднини до каменната му могила. Някои просто ще го направят по-късно.

— Чаят ти, братовчеде!

— О, малко светлина в мрака. Благодаря, малката ми. Ти растеш. Подобно нежно цвете трябва да украсиш нечия прегръдка.

— Сравнението ти е най-малкото неточно, Пърси — сряза го лейди Адела. Тя беше ядосана, че мъжките му очи бяха забелязали промяната в Бранди преди нея самата.

— Бабо, може ли да бъда извинена? Обещах да се разходя с Констанс и Фиона.

— Разбира се, детето ми, но гледайте да не закъснявате. Знаеш, че не обичам супата ми да е изстинала.

Девойката сковано се поклони към своя братовчед. После повдигна полите на роклята си и излетя от стаята. Стори й се, че проклетникът се смее след нея.

— Тя вече не е дете, госпожо! — Думите му бяха изречени достатъчно силно, за да ги чуе и Бранди.

— Не флиртувай с момичето, Пърси. Още е младо и невинно. Едва ли ще схване правилно думите ти. — Лейди Адела вдигна чашата и шумно процеди глътка горещ чай през редките си зъби. Видя зелените му очи да се присвиват предизвикателно и вътрешно се усмихна. Да, всички мъже Робъртсън си приличаха. До един бяха слаби и превзети. Въобразяваха си, че за жените са богове. Хапеха като зверове, щом не успяваха да получат онова, което искаха. А това обикновено беше друга жена.

— За твоето неувяхващо дълголетие, госпожо — каза Пърси, като вдигна чаша.

Лейди Адела се засмя сковано.

— Бях се зарекла, че ще надживея Енгъс, и устоях на думата си. Той подивя от ярост, когато докторът му каза, че умира. Ако бяха останали някакви пари, със сигурност щеше да ги изгори, вместо да ми ги остави. Голям негодник беше!

— Чудя се как се чувства сега. Гори в пъкъла и гледа как разговаряме двамата. — Младият мъж овладя горчивия си сарказъм и добави: — Най-сетне бих могъл да посещавам Пендърлей, когато си поискам.

Графинята изгледа ръцете си, после чайника върху масичката и рече:

— Какво ще кажеш, момчето ми, ако те направя законен внук?

Пърси усети как кръвта пулсира в слепоочията му, но си наложи да бъде спокоен.

— От години имаш такова намерение, нали? Старият Енгъс ще стане от гроба и ще те удуши!

— Ще ми бъде интересно да видя как размърдва старите си кокали и се измъква от дълбокия трап, в който го зарових. Ти съзнаваш предимствата, които ще получиш, нали, Пърси?

— Предимства? Може би ще имам възможността да се оженя за някоя богата наследница, но това ще бъде всичко. Английският херцог все още ще бъде наследник на титлата и имението, нали?

— Може би, момчето ми, но тогава ти ще носиш името Робъртсън. Винаги ме е било яд, че наричат копеле сина на моя Девънън. Не ме гледай така, Пърси! Никой не знае какво ще се случи, ако те узаконя. Кажи, искаш ли да го направя, или не?

Той се сети за закръглената, късогледа Джоана Макдоналд, дъщерята на богат търговец от Единбург. Не вярваше инстинктът му да го е подвел. Тя го харесваше. Тогава онази свиня, баща й, сигурно нямаше да се заяде. Пълничката му, чувствителна уста се разтегна в щастлива усмивка. Тази усмивка често покоряваше жените, а после ги отвеждаше в леглото му.

— Да, бабо, много бих искал да бъда твой законен внук. Подозирам, че дори кредиторите ми ще бъдат впечатлени. Чудя се дали не бих могъл да имам претенции и върху Пендърлей, ако носех фамилното си име?

— За това ще мислим, ако се случи така, че английският херцог няма наследници.

— Или ако се разболее…

Лейди Адела изгледа внука си злобно.

— О, този англичанин е на двадесет и осем години. Прекалено млад е, за да напусне този свят без чужда помощ. Колкото до наследниците, той сигурно е женен и има куп дечица. Ако не е така, все има някой чичо или братовчед. Винаги се намира по някой наследник.

— Прости убийствените ми мисли, госпожо! Повдигнах въпроса от спекулативен интерес. Ние просто играем игра, която ти започна.

Лейди Адела изпухтя раздразнено.

— Въпросът е защо ли е жив Бъртранд, синът на Клод? Останали са единствено един незаконен внук и един племенник, лишен от наследство. Да бъде проклет Енгъс! Винаги е бил глупак и инат. Ще ти кажа нещо, Пърси. Ако успея да те узаконя и възстановя правата на Клод и Бъртранд, английският херцог може да открие отрова в яденето си, дори и без да се помръдва от Лондон.

Пърси беше изненадан да усети злоба в думите на старицата.

— Говориш небивалици, бабо. Енгъс никога нямаше да направи Клод и Бъртранд свои наследници. Направи ме законен и аз ще бъда този, който ще има изисквания към англичанина.

— Неприятно ти е да си спомняш за Клод и Бъртранд, нали, момче? Твоите изисквания ще бъдат просто на вятъра, ако не върна правата на сина на Дъглас. — Лейди Адела потръпна, все още вперила поглед в Пърси. — Времето ще покаже какво ще стане, момче. Времето и аз, разбира се.

За момент Пърси онемя от изненада. Тази старица плетеше мрежа подобно паяк и го мамеше в нея. Дали не искаше всички да се хванат за гушите? Или той единствен да се противопостави на останалите? Несъзнателно се отдръпна. За момент си беше въобразил, че тя ще го направи законен наследник.

Младият мъж стана и потупа ръката на баба си.

— Ако не възразяваш, ще остана, докато не се уредят формалностите. Когато се върна в Единбург, с достойнство ще нося името на своя баща.

— Така да бъде, Пърси — отвърна лейди Адела. — Кажи на Краби утре да доведе Макферсън. Аз ще обясня на тази хиена какво да направи.

— Добре, бабо. — Той се приготви да си върви.

— Пърси!

Младият мъж се обърна.

— Бранди не може да има нищо общо с теб. Тя все още е дете и не знае нищо за отношенията между мъжа и жената.

Тя забеляза пламъка в очите му. Чудеше се дали съзнава колко много прилича на дядото, когото ненавижда от цялата си душа.

Останала сама, лейди Адела се усмихна. Тя разбираше нещо от закони. Сега, когато най-сетне Енгъс се беше преселил при дявола, имаше намерение да вземе нещата в свои ръце.

Старият Макферсън щеше да я послуша. И в съда нямаше да има никакви проблеми. Името Робъртсън все още имаше някаква сила. Тя щеше да узакони Пърси. Може би дори щеше да успее да върне правата на Клод и Бъртранд? Изобщо не я интересуваше какво щеше да си помисли английският херцог за машинациите й. В края на краищата той беше добре уреден в Лондон. Нямаше съмнение, че и там щеше да си остане.

Лейди Адела погледна малката възглавничка в краката си. Тя беше на Бранди. На нейната пораснала вече внучка. Старицата удари гневно с бастун по пода. Три внучки и нито една със зестра и с перспектива за добър брак! Абсурдно беше да се мисли, че никому непознатият английски херцог ще отдели и една гвинея за далечните си шотландски роднини. Съзнаваше, че това е невероятна идея, но не я отхвърляше. Времето щеше да покаже, а тя щеше да бъде тук и да му помага.

Поне Пърси би могъл да се погрижи за себе си, щом го направи свой законен внук. Той беше красив и безгрижен, също като нея преди толкова много години. Още тогава Девънън беше странен. Спомни си колко доволна беше да узнае, че е спал с жена. Това не продължи дълго, разбира се. Само след година замина с онзи як ирландец. Тя трябваше да се грижи за невръстния му син. Все още се чудеше, но вече без обичайната болка дали синът й по своя воля беше последвал своя безпътен френски любовник на гилотината. Добре, че Пърси не беше наследил тези наклонности от баща си.

Лейди Адела погледна към часовника. Време беше да повика старата Марта. Тя щеше да й помогне да се преоблече за вечеря. Възрастната жена неочаквано се разсмя колко беше остаряла Марта. А каква сочна и предизвикателна жена беше преди години! Сега благодареше на Господ, че Енгъс не пося семето си в утробата й.