— Не мисля, че този спор ще ни помогне — обади се Джил. — Нито ще засили доверието и приятелството между нас. А къде е лейди Фелисити?

— Тя изпадна в истерия и после припадна — обясни Констанс. В гласа й се долавяше злорадство.

— Как можах да попитам изобщо — отбеляза той и въздъхна. — Трябваше да се досетя. Някои неща не се променят, нали?

Малкият Робърт съсредоточено пиеше чая си. Чувстваше се неудобно от техните приказки. Нямаше търпение да си тръгне. Дори съжаляваше тези, които са задължени да останат.

— Виждам, че моето присъствие тук вече е излишно — каза и стана. — Ще посетя херцога утре сутринта. Бранди, не се плаши! Той ще се оправи.

— Какво да правим, ако през нощта състоянието му се влоши? — уплашено попита тя.

— Живея само на петнадесет минути от тук, момиче.

Когато Краби изведе доктора, Бъртранд се обърна към момичето:

— Ян е имал късмет, че си била на брега, Бранди. Била си в смъртна опасност и това е най-страшното.

— Защо беше там, Бранди? — попита Пърси.

— Ами и аз като тебе бягах от вонята.

Бранди огледа лицата на присъстващите, опитвайки се да открие виновника. Тъй като не желаеше да слуша празните им приказки, тя се измъкна тихо от стаята. Отправи се към спалнята на херцога. Знаеше, че Мабли е там. Тъкмо с него искаше да поговори.

Мина тихо край стаята на лейди Фелисити. Молеше се тази жена просто да изчезне. Тихичко се промъкна в тъмната стая на Ян. Не забеляза Мабли и мълчаливо го прокле, дето е оставил господаря си сам. Дочу дълбокото, равномерно дишане на херцога и се насочи към леглото. Лицето му беше спокойно.

— Госпожице Бранди? Какво правите тук?

Тя се обърна и постави пръст на устните си. Мабли приближи, като се опита да говори по-тихо:

— Наистина не трябва да сте тук! — Забеляза страха и болката в очите й. По дяволите, вече беше прекалено стар за такива неща! Ръцете му още трепереха. Цяла нощ беше попивал потта от челото на Ян, докато докторът вадеше куршума.

Бранди отново му изшътка.

— Негова светлост почива. Не ти ли каза докторът, че ще се оправи? Не е необходимо да шепнем. Дадоха му толкова лауданум, че да заспи цял батальон.

Тя продължаваше да мълчи. Само го подкани да я последва. Мабли го направи. Ужасно му се искаше да изпие халба бира. Да, това щеше да му помогне.

— Не трябва да оставяме сам негова светлост дори за минута, Мабли — довери му тя.

— Нямам никакво намерение да го оставям, госпожице Бранди. Когато херцогът е с мен, не бива да се безпокоите.

— Не, ти не разбираш! Знаеш, че някой се опита да го убие. Не можем да се доверим на никого, чуваш ли ме! Сега е безпомощен и не може да се защити сам!

— Това няма значение. След като съм тук, ще се грижа добре за него.

Тя веднага заговори със заповедническия тон на баба си.

— Ако стоиш при него през деня, аз няма да го оставя през нощта!

— Но това не е прилично, госпожице Бранди! Може би Джил или господин Бъртранд…

— Сигурен ли си, че един от тях не е прострелял херцога? Не си, разбира се! Не искам никой да остава насаме с него, чуваш ли! Не разбираш ли, Мабли, не можем да излагаме повече живота му на риск!

Той се почеса по брадясалата буза.

— Щом е толкова опасно, не мога да позволя на една слаба жена… Моля за извинение!

— Слушай сега, Мабли! Дядо Енгъс имаше забележителна колекция от пистолети. Ще взема един от тях. Освен това ще заключвам вратата. Това успокоява ли те?

Би могъл да й каже, че жена и пистолет не са добра комбинация, но разбираше, че е непреклонна. Поне щеше да е сигурен, че няма да застреля херцога. Един от онези негодници го беше направил, но не и госпожица Бранди! Как да постъпи? Изгледа я кисело.

— Сега ще си отидете, госпожице! Ще изпълня нарежданията на баба ви!

— Глупости! Обещай ми, че няма да го оставяш! По-късно ще ти донеса вечерята и ще можеш да си легнеш. — Излезе, преди да е изрекъл поредното възражение. Усмихна се, като чу въздишката му зад гърба си.

Малкият часовник върху камината тихо отброи десет удара. Бранди стана от стола край камината. После приближи леглото на Ян. Постави ръка на челото му. Все още беше хладно. Малкият Робърт беше предупредил, че всеки момент може да настъпи треската.

— Няма да позволя да те наранят още веднъж — каза тя и целуна устните му. — Ще спиш и ще оздравееш. Ще се грижа за теб. — После се върна към топлината на огнището. Бързо съблече дрехите си и навлече нощница. Повече време й отне да разплете плитките и да разреши косите си. Накрая метна шала върху раменете си и се настани на един голям стол край леглото.

Ян лежеше неподвижно. Дишането му беше дълбоко и равномерно. Преди да си позволи да се отпусне, Бранди погледна отново заключената врата и към пистолета върху шкафчето. Мабли спеше дълбоко в съседната стаичка. Неговата врата също беше заключена. Тя беше настояла стриктно да спазва нейните указания. Само лейди Адела и Мабли знаеха за нейното бдение. За нейна изненада баба й беше направила гримаса, но не я беше упрекнала.

— Хм, не можем да направим повече, дете — беше казали тя. — Нямам никакво намерение да гледам как тази глезла Фелисити се мотае и ругае из къщата.

Тази нощ Бранди не чу никакви препирни. Беше изненадана, когато на сутринта Мабли я разтърси за рамото.

— О, Мабли, съмна ли вече? Съжалявам! Мислех до това време да съм се измила и облякла!

Той изсумтя и изгледа заспалия си господар.

— Сега си вървете, госпожице Бранди! Аз ще се грижа за него.

По-късно сутринта пристигна господин Тревър и пожела да види херцога. Малкият Робърт даде съгласието си. Докато двамата пиеха чай с лейди Адела във всекидневната, Мабли внимателно събуди господаря си.

Ян излезе от съня някак неохотно. Беше замаян от приспивателното и го болеше рамото.

— Ваша светлост, толкова се радвам да видя отворени очите ви!

Ян понечи да седне, но ужасната болка го прониза. Той изруга. Наложи си да диша бавно и дълбоко.

— Лежете си спокойно, ваша светлост — започна да го успокоява камериерът. — Сега ще ви донеса бульона. Госпожица Бранди го запази топъл.

— Колко време съм спал? — попита раненият. Гласът му не приличаше на неговия.

— От вчера следобед, ваша светлост ако си спомняте, малкият Робърт ви даде голяма доза лауданум.

— Малкият Робърт? Защо това име ми звучи познато?

— Докторът, ваша светлост. Той е един дребен шотландец, но с доста добри ръце. Извади куршума от гърба ви.

Ян потръпна от спомена за това, как беше се проснал на плажа с пронизваща болка в гърба си. После в съзнанието му нахлуха и други спомени и той пребледня.

— Мабли, Бранди добре ли е? Тя беше с мен на плажа точно когато ме простреляха! Господи, тя е добре, нали?

— Ваша светлост не бива да се тревожи. Госпожица Бранди не е наранена. Всъщност, доколкото мога да преценя, тя е спасила живота ви. — Мабли не сметна за необходимо да изтъкне и факта, че доброволно го е пазила през нощта. Не, херцогът щеше да се ядоса. Той имаше непоклатимо мнение за жените и за това къде им е мястото.

— Господин Тревър, местният следовател иска да ви види, ваша светлост. Чувствате ли се достатъчно добре, за да разговаряте с него?

Ян кимна и се опита да се съсредоточи: След като изяде супата, направена за него от Бранди, беше вече малко по-бодър. В стаята влезе мрачен господин с гъсти вежди и черен костюм. Застана край леглото.

— Искам да поговорим няколко минути, ваша светлост!

Младият мъж кимна и се запита дали Мабли не го беше излъгал, че Бранди е добре?

— Мисля, че сте един щастливец, ваша светлост!

— Мабли ми каза, че Бранди е спасила живота ми — каза херцогът. Отчаяно се опитваше да си представи кой би могъл да стреля в него.

— Така е, ваша светлост. — Господин Тревър видя, че херцогът е някак объркан и разстроен. Личеше, че изпитва силни болки. Добре, щом иска, ще говорят за Бранди. — След като сте паднали на земята, тя е покрила тялото ви със своето. После са били изстреляни още два куршума, които едва не са я улучили. Бранди се е разкрещяла като обезумяла и явно е изплашила убиеца. Нейните викове и изстрелите са привлекли вниманието на цялото семейство.

— Можете ли да се закълнете, че тя е добре?

— Разбира се. Само е доста разтревожена за вас.

— Могли са да я убият! Какво я е прихванало да проявява такава безразсъдна смелост?

— Да, но за щастие не е ранена. Цялото семейство е много разтревожено, ваша светлост. Дали няма да си спомните нещо важно? Помислете какво правехте, за какво мислехте?

— Плувах в океана — започна херцогът. — Тези овце миришеха ужасно. Исках, преди да се върна в замъка, да премахна тази воня от себе си. Излязох от водата. Говорих малко с Бранди и тя си тръгна. Спомням си някакъв гърмеж, който ми приличаше на изстрел. После събитията ми се губят.

Господин Тревър видя, че лицето на херцога се сгърчи от болка, и стана.

— Ще повикам Робърт, ваша светлост. Ще говорим пак, може и да си спомните някои подробности. Всичко може да помогне.

Ян почти не го чу. Той примига с очи, за да прогони сумрака в стаята. Отново ясно видя Бранди. Зачервена, тя го гледаше на брега. Наблюдаваше го с интерес и не криеше възхищението си от голото му тяло.

После някой застана край леглото му. До устните му се притисна хладна чаша. Ян отпи няколко глътки от студеното питие. После затвори очи, погълнат от тъмнината.



— Раната не е инфектирана, но негова светлост има треска. — Докторът седеше в дневната, където се беше събрало цялото семейство. Докато говореше, той гледаше лейди Фелисити, годеницата на херцога. В очите му тя беше една слабичка женичка, която лесно губи съзнание. Не можеше да си я представи до херцога. Той беше силен и властен човек. Тя, изглежда, беше свикнала да плаче и да припада. Лейди Фелисити пребледня от думите му, но, слава Богу, не се просна отново на килима.